Ето какви са препоръките на Националния план за действие „Храни и хранене“, разработен от доц. Стефка Петрова, директор на Националния център по опазване на общественото здраве и национален консултант по хигиена, хранене и диетика.
Сутрешна закуска:
• основен компонент на закуската – 100 – 150 г – каша от овесени ядки, мюсли, корнфлейкс, макаронени изделия, пълнозърнест сандвич, баничка, кифла, попара със сирене
• напитка – 200 г – прясно мляко, билков чай, прясноизцеден сок (плодов, зеленчуков)
• добавка (или подкрепителна закуска в 10.00 ч.) – 50 – 100 г – пресен плод или зеленчук
Обяд:
• супа – 100 г – При основни ястия, включващи месо, супата е постна
• основно ястие – 130 г – Месни ястия – 5 пъти седмично. През 2-та безмесни дни – риба, зеленчуково-яйчеви ястия, бобови храни. Ако основното ястие не съдържа зеленчуци, задължително е да се включи гарнитура или салата от пресни зеленчуци според сезона
• десерт – 150 г (пресни плодове – 200 г) – препоръчително е десертите да са на плодова основа
Следобедна закуска:
• основен компонент на закуската – 100 – 150 г – корнфлейкс, каша от овесени ядки, мюсли, кекс, козунак, сандвич, баница, кифла, макаронени изделия
• напитка – 200 г – сок (плодов, зеленчуков), медовина, айран
Вечеря:
• основно ястие – 130 -150 г – постен гювеч, омлет, зеленчуково ястие със сирене, спагети, пица, пиле, риба. Ако вечерното ястие не съдържа зеленчукова компонента, задължително е да се включи салата от пресни сезонни зеленчуци
• десерт -150 г – мляко (кисело или прясно), плод.
Важно: На един хранителен прием да не се дава повече от 350-400 г храна.
Вижте още:
Забранени храни за бебета под 12 месеца
7 храни, които сриват детския имунитет
8 мита за (не)здравословните храни
7 суперхрани за имунитет през лятото
