Прекалено амбициозните и свръхзагрижени родители – до какво води това и как да го избегнем?

Съществува един термин, който описва свръхзагрижените родители, които трудно оставят детето си без контрол, натоварват го със своите амбиции и очаквания и му пречат да развие своята самостоятелност – това са т. нар. „Родители-хеликоптери“. Терминът е свързан с това, че мама или татко (а понякога и двамата) все кръжи наоколо. Наистина, никой не се опитва нарочно да бъде родител-хеликоптер и често това се случва несъзнателно и с най-добри намерения.

Къде всъщност е границата?

Нямаше ли да е хубаво, ако имахме рамка, по която да се ръководим, за да знаем кое наше действие е уместно и кое е „кръжене като хеликоптер“ около детето? Десетилетия проучвания потвърждават от какво имат нужда децата, за да пораснат щастливи, устойчиви и уверени хора. Всъщност, това, което ни провокира да се превърнем в родители-хеликоптери, са страховете ни.  Ако и вие чувствате, че сте от групата на свръхзагрижените родители – „хеликоптери“, ето някои превантивни техники, които да помогнат дори и на непоправимите представители на този „вид“ родители да избегнат най-често срещаните капани на своята тревожност.

Свръхпротекция

Да не се отлепяте от детето си, докато то се катери по катерушката, може и да ви кара да се чувствате по-добре и по-спокойни, но това вреди на увереността му. Просто попитайте вашето хлапе дали се чувства сигурно и после следете внимателно движенията му. Дишайте, усмихвайте се и го оставете да играе. Същото важи и с редица други дейности – писане на домашни, самостоятелно къпане след определена възраст (вижте повече ТУК), самостоятелно хранене и т.н. Посланието, което детето получава, когато сте твърде загрижени, че то ще падне, ще се удари, ще се накапе или ще се подхлъзне,  е следното: „Аз не мога да се справя сам и винаги ще ми е нужна мама“. Резултатът от всичко това рано или късно излиза наяве и той не е никак положителен. Така че – колкото и да е трудно, оставете детето да „диша“ и се опитайте да се настроите положително.

Свръхконтрол

Всеки от нас е попадал в ролята на повече или по-малко властен родител, което започва още от етапа на приучване към гърне и продължава чак до гимназията. Дали като родители сме склонни към свръхконтрол? Задайте си някои въпроси в тази връзка. Например: изпитвате ли нужда да оправите неправилно закопчаните копчета на 5-годишното си дете? Склонни ли сте да критикувате дори и най-малкия му неуспех или грешка? Вие ли сте тези, които избирате извънкласните му занимания, дори и при явна липса на интерес от страна на детето? Склонни ли сте да се намесвате в решенията на детето и да диктувате мнението му дори и за несъществени неща? Сега се замислете над отговорите. В крайна сметка, повечето от нас ще осъзнаят, че не искат да са бащата, които се амбицира повече за успехите на сина си в спорта, отколкото самият му син, или пък майката, която живее заради артистичните изяви на дъщеря си.

Пренатоварена програма и твърде стриктен график

Неструктурираното време дава възможност на децата да проявяват въображение, да изобретяват и създават. Нека им дадем тази възможност. Ако постоянно ги държим заети с предварително планирани дейности и ги ангажираме само с телевизия или устройства, те никога няма да чуят стремежа на собственото си сърце, което би ги подтикнало да изследват буболечките на тротоара, да направят нестандартна фигурка от глина или пластилин или спонтанно да се заиграят с нещо. Повикът на сърцето ни ни води към онези увлечения, които дават смисъл на живота и са на наше разположение още от ранно детство, стига да отделим време, за да изследваме вътрешния си свят.

Прекалена амбиция

Е, добре, искате детето ви да учи в реномирана гимназия, а после и в престижен университет. Искате да знае няколко езика, да е добро в спорта, да свири на музикален инструмент и да участва в олимпиади. Но на каква цена? Децата се учат чрез вътрешно мотивирано изучаване и чрез игра, които са основата на креативността и щастието за целия им живот занапред. Може да сте горди от това, че детето ви може да чете на 4 години, но проучванията показват, че хлапетата, чието обучение в предучилищна възраст е под формата на игра, се справят значително по-добре с ученето, отколкото онези, които следват стриктно и строго академични програми. А ако вашето хлапе изпитва срам или чувство на вина, че не се справя достатъчно добре, значи наистина трябва да смените подхода си. Затова внимавайте с прекомерната амбициозност и не притискайте детето си с нея.

Забелязвате ли, че прекалената обич не влиза в списъка по-горе?

Така е, защото няма такова нещо като прекалена близост, прекалено много прегръдки и твърде много любов. Проблемът е само в това как изразяваме тези чувства, защото понякога го правим като се превръщаме в родители-хеликоптери. А родителите се превръщат в свръхзагрижени от страх.  Всеки избор, който правим, по своята същност представлява стъпка или към любовта, или към страха. Кое от двете ще изберем, зависи от нас.

В статията са използвани материали от книгата „Спокойни родители – щастливи деца“ на д-р Лора Маркам, американски клиничен психолог, предоставена със съдействието на издателство „Изток-Запад„