Тръшкането в детска възраст – на какво се дължи и как да реагираме?

Какво да правим, когато детето се тръшка и инати? Има ли как да се справим с това поведение? На какво се дължи то и къде грешат родителите? С тези и други въпроси се обърнахме към психолога  Валерия Рачева, която разяснява за читателите на Roditel.bg повече относно тръшкането като честа поведенческа проява в ранна детска възраст и това какво е добре да имат предвид родителите на деца, склонни към подобни бурни емоционални реакции:

– Много родители се сблъскват с тръшкането на децата в предучилищна възраст. Какво представлява това поведение и на какво се дължи?

– Всъщност тръшкането е един от най-често срещаните проблеми, пред който родителите се изправят. Това поведение е трудно за разбиране, трудно да се предотврати и дори по-трудно да се реагира ефективно, когато се случи.

Реално тръшкането представлява бурна емоционална реакция от страна на детето. Тя се задейства поради различни поводи. От отказ от страна на родителя, през желание за внимание до проблеми в развитието на детето. Независимо обаче дали реакцията е лека или тежка, тръшкането е симптом, който показва, че детето се бори с емоции, които не може да регулира. Гневът, разбира се, е най-честата емоция, която причинява подобна реакция. Детето чувства, че заслужава или се нуждае от нещо, което умишлено не му се дава – бонбон, таблет, нещо, което иска в магазина за играчки – и чувството за несправедливост го завладява. Тревожността е друго предизвикателство за децата. Тя също е в състояние да отключи сериозна криза.

Като цяло, първопричината е, че детето не се е научило как да управлява емоциите си или стратегиите му не са проработили.  Втората причина е, че подобен тип реакция е била успешна в миналото. Детето е видяло, че когато се разгневи, получава това, което иска, при това – доста бързо.

– Има ли период, през който тръшкането е най-характерно и до каква възраст следва да отмине?

– Децата постоянно преминават през различни периоди. Те ще бъдат претоварени понякога, друг път разочаровани или ядосани. Начинът, по който родителите се справят с това поведение, ще определи честотата и интензивността на кризите. Важно е родителите да знаят, че не могат абсолютно да прекратят тези прояви. Те са част от детското развитие. По този начин малките деца показват болезнените или объркващи чувства. С времето и порастването учим децата как да се справят с тези моменти по по-добър и социално приемлив начин. Кога това ще се случи, зависи не от възрастта на детето, а от неговото емоционално развитие и от начина, по който родителите се справят с тръшкането. До голяма степен всичко зависи от това как родителят реагира  на подобно поведение. Родителите трябва да очакват, че децата им ще се тръшкат или сърдят, но те не трябва да ги възнаграждават за това. Трябва да се поставят граници на детето и да бъде научено на уменията, с които да се справя само с „големите“си чувства. Родителят е този, който учи детето как да управлява тези непреодолими чувства и негативни мисли само, то никога няма да се справи с това, без да му бъде показано как.

Много е важно родителите да разберат, че не става въпрос дали тръшканията са неизбежни. Важен е начинът, по който родителите се справят с тях. Това реално определя колко често и бурно те се случват.

– Има ли връзка тръшкането с развитието на префронталния кортекс при малките деца и доколко наистина е свързано с физиология, начин на хранене, гени или възпитателен подход?

Човешкият мозък се развива доста плавно и последователно. Бебетата и малките деца се учат на много неща – да пълзят, ходят, говорят, да ходят до тоалетна, да управляват емоциите и чувствата си. Те имат недостатъчно развит мозък по отношение на вертикалния растеж и са склонни да функционират предимно на примитивно ниво като плачат, викат, тръшкат се, смеят се. Постепенно след като добиват нови умения и започнат да се учат на различни неща, мозъкът преразпределя функциите и се развиват следващите нива

Първо следва да се развие добре лимбичната система, която отговаря за емоционалните и непосредствени реакции, които се свеждат по-скоро до оцеляването. С порастването и правилното стимулиране, мозъкът се развива и автоматизирайки реакциите си ги пренасочва нататък. Префронталния кортекс отговаря за висшите когнитивни функции, както и за нашите взаимодействия и емоционалния отговор към външния свят и реално при малките деца е в процес на развитие. Ако по-ниските нива на мозъка не работят правилно, по-високите емоционални функции на мозъчната кора няма да работят. Умението на детето да регулира емоциите и емоционалните си реакции, за да мисли рационално и логично, може да бъде затруднено.

Що се отнася до хранене, тук със сигурност има други специалисти, които са по-компетентни. Със сигурност това, което ядем се отразява до известна степен и на реакциите ни.

Възпитателния подход е винаги от значение – родителите трябва винаги да си дават сметка, че децата им ги следят под лупа и винаги знаят кога и къде могат да пробият.

– Какво бихте посъветвали родителите? Какво е най-уместно да направят, ако детето им се тръшне в средата на супермаркета, например, защото не сме му купили играчка?

– Когато детето се тръшне на обществено място, вариантът с не обръщането на внимание е по-труден. Аз лично съветвам родителите да ползват тази стратегия само, когато са вкъщи. Много е трудно да отстояваш твърдата позиция, когато наоколо все ще се намери кой да обърне внимание на детето или да ви „посъветва“ да му угодите. Колкото и лесно е да се каже да не мислите за това какво си мислят хората наоколо, нещата стоят по друг начин.

А що се отнася до сценария с нещото от магазин – върнете го на мястото му.  Не е задължително детето да го връща, ако кризата е на лице и детето вече пищи и реве, бъдете сигурни, че не ви чува. В този момент каквито и да е приказки са излишни. Оставяте играчката/чипса/бонбоните на място, хващате детето здраво и продължавате. Важно е да покажете с поведението си кое може и кое не.

Децата са склонни да тестват границите и да проверяват дали „правилата“ още важат. Както за всеки аспект на възпитанието и тук трябва да знаете, че постоянството е от най-голямо значение. Логиката в главата на детето не е много сложна: ако направя това, ще се случи онова. Затова, не му показвайте, че като се тръшне или разплаче, ще получи каквото иска. Научете го, че вие решавате какво е добре за него.

– Съществуват доста мнения, че тръшкането е сравнително ново явление и по-типично за сегашните поколения. Наистина ли децата се променят и „днешните деца” са по-различни от това, което са били техните родители в предучилищна възраст?

– Децата са си деца, те искат да става на тяхното и постоянно да им бъде интересно и забавно. Няма смисъл да сравняваме поколенията, важното е как да се реагира в тези ситуации.

Като цяло не децата, а обстоятелствата и реалността, в която живеят се променя. Променят се и подходите за възпитание.

– Можем ли да търсим позитиви в тръшкането? Доколко то издава други качества, които биха били от полза, след като детето порасне?

Родителите са склонни да намират позитивното в повечето поведения на децата си, дори и то да не е приемливо.  Не знам дали издава други качества обаче. Както срамежливите, така и не толкова срамежливите деца са способни да изпадна в доста сериозна криза при отказ. Сигурна съм обаче, че тръшкането учи децата на стратегии за справяне в стресови ситуации. Което би им било в полза като пораснат, ако родителите им не са били достатъчно „добри“ и не са удовлетворявали желанията им мигновено, само и само да се успокоят.

– Кои според вас са най-погрешните реакции, които можем да проявим, ако детето се тръшка?

Доста са. Добре е родителите да се съобразят с тях:

• По време на такъв тип криза не заливайте детето си с думи. Многото думи не означават нищо в този момент за детето.
• Също така не се притеснявайте, че детето Ви се е разплакало. Това не Ви прави лош родител.
• В никакъв случай не давайте на детето Ви какво поиска, когато се е тръшнало. Да, хората ще са видели, може би ще ви одумват или съжалят … фокусирайте се не върху мислите и мнението на другите, а върху това как да помогнете на детето си.
• Не давайте алтернатива. Щом се е тръшнало вече, не е нужно да го залъгвате с друго.
• Родителите да бъдат единни. Не е добре единия да е забраняващ, а другия даващ.

– Кога родителите на деца, проявяващи тръшкане и имащи нервни изблици, трябва да търсят по-сериозна причина за проблема и кога бихте ги посъветвали да се обърнат към специалист?

Няма правилен момент. Щом родителят усеща, че не се справя сам, е по-добре да потърси помощ и подкрепа. В такива случаи обикновено са нужни една или две срещи само с родителите и нещата тръгват в една по-добра посока.

Все още обаче на родителите им е трудно да се обръщат за помощ към специалисти в такива моменти. Обикновено си казват, че ще отмине с възрастта. Истината е, че това поведение с времето не отминава, просто начините за манипулация се усъвършенстват.

 Валерия Рачева притежава бакалавърска степен по психология и магистърска степен по Детско-юношеска и училищна психология към СУ „Св. Климент Охридски”. Опитът й с деца с нарушения в развитието започва с доброволческа дейност от 2009 година. Първо в Детски Клуб „Слънчогледи“ и след това в Детски център „Св. Мина“. Била е доброволец към фондация „Асоциация Анимус”, където работи с жени и деца, пострадали от насилие.

Притежава опит  като психолог в ЦСРИ на лица с проблеми от аутистичния спектър. В момента е детски психолог към Център за ранно детско развитие и психологическо консултиране „Шарено детство“

 

Вижте още:

Тръшкането в детска възраст – на какво се дължи и как да реагираме?

5 ефективни начина за справяне с неконтролируеми деца

Тръшкането при децата – проблем или нещо нормално?

Детският инат – какво да правим, когато детето повтаря „Не“ и „Няма“