Трябва ли да разказваме на децата си приказки със „страшни“ приказни герои?

Кумчо Вълчо Баба Яга, Злата вещица, Ламята… – полезни или вредни са приказките за деца, в които присъстват подобни персонажи и трябва ли да ги четем на децата си?

Все повече родители изказват възмущението си от „жестокостите “ в детски приказки, предавани вече десетилетия и дори столетия от възрастен на дете, от баба на внуче и т.н.. Дори голяма част от майките не желаят да четат на децата си как Червената шапчица бива изядена от вълка, как дядото натупал с пръчката животните в ръкавичката, как Хензел и Гретел биват изоставени от своите родители.

Случва се дори възрастните съзнателно да променят сюжета на историята, да добавят положителни герои или да премахват отрицателните, за да предепазят детето от неприятните чувства и дискомфорт. Това, което обаче не взимат под внимание, е че оцелялата през столетията приказна история е силно заредена със символи, които пряко кореспондират с несъзнаваното у детето и възрастните, отключват емоции и потенциал за личностно развитие.

Какво се случва с детето, когато слуша история с добри и лоши герои?

Приказкотерапевтите и детските психолози са категорични, че детето винаги се идентифицира с персонаж от приказката, като подсъзнателно приема някои негови черти или модели на поведение. И това е като природните закони – случва се, несъзнавано от самото дете, без то да го желае или контролира.

Според психолозите, независимо с кого се идентифицира детето /обикновено това е добрия герой/, то трябва да изживее всички емоции и да почувства всички символи в приказната история. Приказката е проекция на нас самите, на човешката личност, която съдържа, и положителни черти, и негативни характеристики. Така в приказката детето среща само себе си – то е и принцесата, с нейните характерови черти и емоции, и дракона, и магьосника, и лошата мащеха. За детето е необходимо да среща тези свои Аз, за да натрупа опита да се справя с дискомфорта от породените емоции – гняв, че майката изоставя героя, объркването от накърнената справедливост, напрежението от предателството или липсата на лоялност, стреса в семейните конфликти.

Приказките винаги са били проекция на реални житейски събития. Те съдържат в себе си проблемна ситуация, която нарушава зоната на конфорт на детето, но която предизвиква самото дете да потърси вътрешни сили да се справи с проблема, пред който е изправен приказния герой. Детето е предизвикано да преодолее само себе си. Да преодолее собствените си страхове.

Децата обичат приказни истории с лоши герои

Те подсъзнателно разбират, че злодеите имат своята роля. Лошите персонажи обаче винаги биват побеждавани, а приказките имат щастлив край. Именно това трябва да предадем на децата си чрез четенето на авторски или народни приказки – проблемите винаги са преодолими, стига да имаме механизмите, които да използваме. А всички приказки ни предоставят на готово част от тези механизми – чрез поуката от тях и чрез препятствията, през които преминава главният герой.

Приказкотерапията е достъпен метод за въздействие върху детското поведение и емоции, който може да бъде приложен и от самите родители при вече дефиниран проблем. В съвремения свят приказкотерапията се свързва не само с четенето на приказни истории, но и с измеслянето на такива, гледането на анимационни филмчета със сюжет и т.н.  В този смисъл, предаването на истории може да бъде разглеждано като приказна терапия, терапия чрез разказване на история, било тя реална или измислена.

В момента на пазара има и много специално създадени психотерапевтични или корекционни приказки за конкретни проблеми – срамежливост, ниска самооценка, необщителност и т.н., които родители и терапевти вече използват.

Автор: Теодора Пампулова,
Детски психолог и координатор на Дружеството на психолозите за гр. Пловдив и региона

Вижте още:

10 полезни неща, които да знаем, когато четем приказки на децата

Възпитание чрез игри – защо е важно да играем с децата сию

Шест безценни правила, с които да отгледаме възпитани деца

Как да научим детето да чете?