7 родителски грешки, които съсипват лидерските качества у децата

Като родители всички ние искаме децата ни да успеят в живота, да имат цели и да ги постигат. Въпреки това, много често самите ние несъзнателно ги тласка към провал. Нашата свръхзагриженост, свръхзащита и свръхпривързаност отнемат от мотивацията им и не им позволяват да развият лидерски качества. Това поведение от наша страна често ги прави нерешителни и те не съумяват да предприемат нищо, за да излязат от черупката. Как става това? Ето как:

1. Не позволяваме на детето да поеме риск и се опитваме да го предпазим от всяка опасност

Светът, в който живеем, е пълен с рискове, и колкото и да ни се иска, няма как да сведем до минимум всеки от тях. А и не е нужно. Как иначе детето би могло да научи своите житейски уроци, ако не се сблъска с нито едно премеждие или провал? Отглеждането в клетка е също толкова вредно, колкото и безхаберното родителство. Страхът, че детето може да падне и да се нарани, не е причина да не му купувате колело. Конфликтът с друго дете на площадката не изисква вашата незабавна намеса. Ако оставите детето „да диша“ и в същото време му покажете, че сте до него, без да му отнемате от свободата, това е един чудесен начин то да се превърне в разумна и отговорна личност.

2. Правим всичко вместо детето

„Ти си малък, дай на мен“, „Мама ще се погрижи“, „По-добре аз да те храня, за да не се нацапаш„. Случвало ли ви се е да изричате някоя от тези реплики? Ако да – помислете пак. В предучилищна възраст децата имат огромно желание да опитват различни неща – да чистят пода с парцал, да обикалят дома с прахосмукачка и дори когато са съвсем мънички – да се хранят сами, колкото и неспособни да са още за това. Има една ключова фраза, която ще чуете и тя е „Аз сам!“. Не съсипвайте този детски порив за изучаване на света, само защото това не е „детска работа“ или защото се страхувате от някое и друго петно по блузата или по масата. След време детето свиква да правите всичко вместо него – в тинейджърска, а и нерядко – в зряла възраст. Това е най-лесният начин да го лишите от лидерски качества и от самостоятелност.

3. Не казваме „Не“, страхувайки се, че децата няма да ни обичат

Много родители се боят от думата „Не“ с погрешното схващане, че тази дума ще ги направи лоши родители или че детето има нужда да му позволяваме всичко, за да се чувства щастливо. Сърденето, мрънкането и недоволството от страна на вашия син или дъщеря, след като сте му отказали нещо, не ви прави лош родител. Напротив – именно в поставянето на граници вие ще му помогнете да се адаптира по-лесно към света, да се научи да спазва правила и да носи отговорност. Задоволяването на всяка прищявка, от друга страна, води до липса на елементарна мотивация и криворазбрана представа за любов. 

4. Считаме, че детето ни е съвършено и го обсипваме със суперлативи

Много деца израстват с изкривена представа за себе си, именно защото родителите им са били твърде щедри на суперлативи. Винаги можете да покажете, че цените определени качества у детето си, без да му създавате нездравословно самочувствие. Избягвайте обобщенията и се концентирайте върху конкретни постижения. Например – вместо „Ти си най-умният в училище“, кажете „Гордея се с теб, че си се справил толкова добре на контролното по математика“. Когато обобщавате с фрази от типа „ти си най…“ създавате у детето усещане, че то е постигнало максимума на своите способности, а това действа демотивиращо, което се отразява на лидерските качества в зряла възраст.

5. Прехвърляме нереализираните си амбиции върху детето и му отнемаме правото на избор

„Ще станеш адвокат, защото има перспектива, аз изпуснах тази възможност и виж ме сега…“, „Ще се запишеш на балет, защото аз така казвам“, „Не си губи времето с музика, това не е перспективно“. Сякаш всички осъзнават колко погрешно е това, но въпреки всичко – от поколения наред родители прехвърлят болните си амбиции върху своите деца и не им позволяват да следват своите собствени желания с мотива „че е за тяхно добро“. Усещането, че някой друг е взел решението, кара децата да спрат да имат свои собствени желания и да се борят за тях. Това влияе силно на тяхната мотивация и лидерски умения в зряла възраст.

6. Критикуваме прекалено и не подкрепяме детето си достатъчно

Погрешната представа, че „критиката мотивира“ може да превърне всяко дете в незаинтересовано, лишено от амбиции или да създаде у него усещане, че е неспособно и не го бива в нищо. Реплики от типа „Все се проваляш“, „Никога не ме слушаш“, „Ама че си глупав“ остават трайно в съзнанието на детето, колкото и да не му личи. Това разбира се не означава да хвалите детето за щяло и не щяло, но когато искате да му кажете, че греши за нещо, намерете правилния подход. Накарайте го да усети, че сте на негова страна и сте готови да му помогнете следващия път да се справи по-добре.

7. Даваме лош пример

Нали знаете, че „децата са огледало на родителите си?“. Въпреки, че всяко правило си има изключения, трудно може да очаквате детето ви да е целенасочено, мотивирано, организирано и последователно, ако вие самите не сте такива и ако то вижда коренно различен пример у дома. Винаги спазвайте дадената дума, колкото и незначително да е това, което сте обещали. Действията са най-добрият учител и имат много по-силно влияние върху малчуганите от поредната лекция, заплахи или наказания. С две думи – правете нещата по начин, по който искате да ги правят и вашите деца.

Roditel.bg

Вижте още:

6 начина да научим децата на дисциплина и да ги мотивираме да спазват правила

Децата и писането на домашни – как родителите пречат, вместо да помагат

Д-р Румен Симов: „Нощното напикаване при децата не е болест, а симптом”

10 начина да мотивираме детето си да учи