10 ценни урока от японците за възпитанието на децата

Японската култура на родителство не прилича на никоя друга в света. Основополагащо в японския модел е идеята родителите е да НЕ глезят децата си, но да ги обичат безрезервно. И да ги насърчават да бъдат независими още от доста ранна възраст. Интересно, нали? Е, писателката Мариан Мъри Бюхнер също мисли така. Тя разкрива интересни детайли зад уникалната японска култура на родителство в своята статия за „Times“, след като прекарва шест години в Токио.

10 японски родителски правила

1. Всяко дете е независимо

Едно от първите няколко неща, които родителите в Япония прилагат, е да учат децата да бъдат самостоятелни и да се справят с ежедневните задачи. Те ходят на училище без придружител, дори ако това означава да използват градския транспорт.

„Изключително ниското ниво на престъпност в страната означава, че е безопасно и общото усещане сред родителите е, че няма за какво да се тревожат, когато децата отиват сами на училище“, пише авторката.

2. Японците избягват хвалбите и оплакванията, свързани с децата им

Докато повечето родители в западните общества често споделят своите родителски радости и премеждия един с друг, японските родители са различни. Бюхнер установява, че те споделят проблемите и радостите си само с най-доверените си близки хора. Освен това в Япония се смята, че хваленето на постиженията на детето им има лош ефект. „И най-простото споменаване, че детето ви играе за известен футболен отбор или посещава реномирана академия, може да изглежда като самохвалство, а това не е добре прието сред японците“.

Японската родителска култура обаче е конкурентна и има голям натиск децата ви да попаднат в правилните училища. Подготовката за приемните изпити е интензивна.

3. Родителите практикуват привързаност, но не и на публични места

Типично за японските родители е, че те обичат привързаното родителство, но не показват публично тази своя обич.

„Майките обикновено водят бебетата си навсякъде, със слинг или бебешка кошница. Носят ги из къщата, до магазините, дори карат колело из града с тях. В един курортен град в Нагано видях баща на ски с бебе в розов снежен костюм, закопчан на гърба му. Тази физическа близост е начинът, по който се изразява обичта, няма целувки или прегръдки, когато семействата са навън“, пише Бюхнер.

В същото време обаче повечето родители нямат против децата им да спят при тях, майката от едната страна, бащата от другата и децата в средата. И тази традиция продължава и след предучилищната им фаза.

4. Родителите насърчават децата да практикуват сдържаност

През шестте години в Токио Бюхнер забелязва също, че сдържаността е решаващ елемент от японската родителска култура. От доста ранна възраст родителите насърчават децата си да поддържат мир и хармония в семейството и около себе си – дори ако това означава да не изразяват своята тревога или гняв, тъй като това се счита за проява на лошо възпитание. Да видите ревящо японско дете на улицата или в супермаркета е крайно необичайна гледка.

„Където и да бяхме – в ресторант, музей или магазин – виждах всички спокойни и сдържани японски деца, докато моите момчета се блъскаха помежду си или се втурваха покрай  възрастни дами с бастуни, без да се съобразяват особено“,  пише Бюхнер.

5. Приготвянето на здравословна храна е много важно за японските майки

Японските майки поставят високи стандарти за ястията, които слагат в кутии на своите деца, като стават рано, за да приготвят сложна селекция от здравословни продукти, които, освен вкусни, са и красиво аранжирани. За целта те ги правят забавни и цветни, за да примамват децата, така че малчуганите да ядат с удоволствие всеки здравословен продукт, сложен в кутията.

Това е практика, стимулирана и от самите учители, а ако някой родител не я спазва и слага нездравословни продукти в кутията на своя син или дъщеря, този подход не се приема добре.

6. Родителите приемат природата сериозно

Тъй като японската култура на родителство е комбинация от дисциплина и привързаност, те практикуват същите ценности и когато става дума за природата. А това означава, че пикник под цъфнала вишна е нещо прекрасно, но тичането и играта около тях е строго контролирано. С това се цели запазване на природата, алеите и дърветата.

7. Възрастовите ограничения не са типични за Япония

Докато повечето държави прилагат политика „само за възрастни“ или налагат възрастов контрол на съответното съдържание, сексуалните изображения или насилието не се считат за неприемливи от японските родители. Авторката споделя, че никой в ​​киното в Токио не изглеждаше притеснен, когато се появи трейлър на филм като „Заразно зло“, макар и залата да е пълна с подрастващи. Реалистично изглеждащите пистолети за игра все още се продават в магазините за играчки, а в манга комиксите има сексуални изображения. Според нея причината е проста – сладките и пухкави неща от аниме културата са навсякъде, което вероятно помага за балансирането на нещата.

8. Японските деца се отглеждат еднакво, без значение от социалния статус

Децата се учат на равенство от самото начало и не е необичайно да видите такива с дворцово потекло да посещават едно и също училище или да участват в същите дейности като останалите. Децата в японската философия се учат да ценят дисциплината и да оставят настрана личните интереси, когато са в разцвета на силите си. По този начин те научават важни уроци, свързани с ценности като „общност“ и „равенство“ още в ранните си години.

9. Връзката майка-дете е силна, особено през първите 3 години

Семейството е важна част от японската култура, а връзката майка-дете е основополагаща. Когато детето е малко, се набляга много на майчиното възпитание и проучванията показват, че децата, които растат с положителна нагласа, имат по-малък риск от развитие на проблемни разстройства по-късно в живота.

Като общо правило японските родители, особено майките, са стимулирани да прекарват възможно най-много време с децата си и също така получават държавни субсидии за това. Децата не се изпращат на детска градина преди тригодишна възраст.

10. Японските родители черпят мъдрост от своята култура и опита на предците си

И не на последно място – японците зачитат собствената си култура, тъй като тя се е доказала във времето. Вместо да се консултират с най-новите книги за родители или да четат медийни източници, повечето от тях ще потърсят съвет от по-възрастните или ще се поинтересуват какви са били практиките в миналото и как са постъпвали техните предци.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg