Детска церебрална парализа – симптоми и лечение

КНИГА ЗА МАМА, ТАТКО, ПРИЯТЕЛКА, СИН ДЪЩЕРЯ, БАБА, ДЯДО

КНИГА-ПОДАРЪК

Подари спомен за цял живот

Виж всички книги

детска церебрална парализа

Детската церебрална парализа (ДЦ) се дължи на трайно увреждане на мозъка преди, по време на раждане или непосредствено след него, като недоносените бебета са с по-висок риск. През първата година от живота на бебето лечението на това състояние се подпомага от свойство на мозъка, наречено „невропластичност“ – функциите на увредените мозъчни клетки се поемат от други клетки в периферията им. Затова физиотерапия в този период от живота може да бъде много успешна, отбелязва специалистът.

Признаци на детска церебрална парализа:

Признаците за церебрална парализа варират в зависимост от мозъчното увреждане. През първите 2 месеца от живота типичните симптоми са:

  • епилептични пристъпи
  • затруднения при сучене
  • прекомерна сънливост.
  • Бебето започва да контролира главата си в края на 3-ия месец
  • седи без подкрепа след 7-я или 8-я месец

„При всяко забавяне в този естествен курс на развитие, например ако бебето не умее да контролира главата и тялото си или въпреки че може да държи главата си изправена се наблюдава нестабилност на тялото, това може да е признак за церебрална парализа“, твърди проф. д-р Мемет Йозек, ръководител на Катедрата по неврохирургия в Acıbadem Mehmet Ali Aydınlar University и детски неврохирург с международна известност.

Другите симптоми могат да включват: „Липса на синхрон в движенията на ръцете и краката, или ако бебето държи пръстчетата си свити (като в юмрук). Освен това, продължителен нощен плач до сутринта без друга причина може също да бъде предупредителен сигнал“.

Диагностицирането на детска церебрална парализа (ДЦП) още през първите 6 месеца от живота на бебето повишава шансовете за успешно лечение, допълва д-р Мемет Йозек.

Около 60% от децата с церебрална парализа развиват спастичност, посочва проф. д-р Мемет Йозек. Това състояние води до затруднения в движенията на ръцете и краката поради скованост на мускулите. Този проблем може да бъде достатъчно сериозен, за да затрудни ежедневните дейности. 30% от пациентите с церебрална парализа страдат и от мускулна хипотония (понижен мускулен тонус). Бебето не може да държи главата си изправена и се затруднява при движения на ръцете и краката. Дискинетичните синдроми, които включват неволни кръгови или усукващи се контрактури на ръцете и краката са вероятни при 10% от тези деца.

Лечение на детска церебрална парализа

Въпреки че засега няма възможност за пълно излекуване на церебралната парализа, двигателният капацитет и умения на детето могат да бъдат значително подобрени с помощта на физиотерапия и хирургични методи. Физиотерапията е първият етап от лечението. Проф. Мемет Йозек твърди, че лечението в най-ранна възраст е много важно и обяснява: „Ако церебралната парализа причини смъртта на определени клетки в мозъка, други клетки в периферията на загиналите поемат техните функции. Това свойство, наречено „невропластичност“, е налично само през първата година от живота, тъй като в този период от време приключва развитието на мозъка на бебето. Ето защо, колкото по-рано започне физиотерапията като основна лечебна опция при церебрална парализа, толкова по-успешни са и резултатите. Особено през първите 6 месеца от живота е много важно да се възползваме от невропластичността“. Физиотерапията обаче трябва задължително да се извършва редовно и никога не трябва да се пропуска дори и един ден. Следователно, главният физиотерапевт трябва да бъдат родителите, особено майката, посочва детският неврохирург.

Хирургична намеса при детска церебрална парализа

Ако целевите резултати не се постигат с физиотерапия до 2.5-годишна възраст, хирургичното лечение на спастичността трябва да се извърши, без да се губи време, подчертава проф. д-р Мемет Йозек. „Операцията трябва да се направи на 3-6-годишна възраст най-късно, защото след тази възраст мускулите не се удължават, а костите продължават да растат. В резултат, ограниченията в движенията при децата със спастичност, за съжаление, прогресират с възрастта и накрая детето изобщо не може да върви или да държи предмети. Тази операция не се прави, за да се решат ортопедични проблеми, а за да се елиминира спастичността. В случай на деформация в крак или ръка, когато детето е на 7-8 години може да се обмисли ортопедична операция“, посочва детският неврохирург. Специалистът уточнява, че е важно да се следва този ред на лечебните опции и допълва: „Отлагането на хирургичната намеса за лечение на спастичността води до проблеми, но и ненужните ортопедични процедури, извършени твърде рано, също могат да доведат до сериозни и необратими последствия“.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg