Боят не помага, въпреки че вашите родители са го прилагали!

За съжаление днес все още има родители, които прилагат физически наказания спрямо децата си. Родители, които познават шамарите като възпитателен метод от своите майки и бащи. Родители, които смятат, че няма нищо нередно в това да нараняваш друго човешко същество, много по-уязвимо от теб, „за негово добро“.

Дали обаче шамарите наистина са давали и дават „добър резултат“? Носи ли въобще някакви ползи боят и за кого – за детето или за родителя? Помага ли шамаросването за възпитаването на децата? И какво казват психолозите и учените по въпроса, базирайки се на реални изследвания?

В практиката си д-р Лора Маркам, клиничен психолог и автор на книги за родители, често чува репликите „Биеха ме като дете, но излезе човек от мен“ или „Пляскаха ме като малък, но аз си го заслужавах“. Според нея е твърде възможно възрастният човек, който е бил „дисциплиниран“ чрез физическо насилие в детството си да се опита да оправдае родителите си по този начин. Много вероятно е и това пораснало дете да приеме, че няма друг начин за контролиране на собствените деца с „труден характер“ или просто „непослушни деца“. Това е така, защото за нас е много тежко да повярваме, че хората, които ни обичат най-много, могат да ни нараняват нарочно и затова имаме нужда да оправдаем поведението им. Но подтискането на тази болка е много опасно, защото увеличава вероятността самите ние да започнем да удряме децата си. А това е дълбоко погрешно и не носи ползи на никого, най-малко на детето.

И този факт е доказан от редица научни изследвания:

Красноречив пример е метааналитичният труд на д-р Елизабет Гершов от 2002 г., считан и днес за шедьовър в своята област. Този метаанализ, в който се разглеждат изследванията, провеждани в продължение на 60 години върху телесните наказания, боя и шамаросването, дава много интересни изводи. Според него, в дългосрочен план телесното наказание се свързва с по-малко покорство, което означава, че в перспектива шамарите всъщност карат децата да се държат все по-провокативно. И което е още по-лошо, телесното наказание се свързва с други девет негативни последствия, в това число нарастване на агресията, престъпност, проблеми с душевното здраве, влошения взаимоотношения с родителите и вероятност за физическо малтретиране от родители, чиито наказания излизат извън всякакъв контрол. Като единствен положителен резултат от телесното наказание се посочва непосредственото съгласие. Иначе казано, децата, които са наплясквани, обикновено спират с нападателното си поведение. Но това няма трайни положителни последици.

Друго проучване от 2012 г. разглежда изследванията, провеждани през двете предходни десетилетия, и потвърждава откритията на д-р Гершоф – че децата, които са били бити, имат по-малко сиво вещество в мозъка и са по-склонни да развият депресия, тревожност, наркотична зависимост и да проявяват агресия. Изследването показва, че нееднократното използване на шамари е признак за ниска интелигентност, тъй като то провокира повече тръшкане, неподчинение, хулиганство, насилие между децата в семейството, проблеми с душевното здраве в зряла възраст и домашно насилие над партньора в по-късен период от живота.

Всъщност, нито едно проучване по темата за физическите наказания, шамарите и възпитаването чрез пошляпване, не показва, че децата, които са удряни, се държат по-добре или са със същото емоционално здраве като другите. Напротив – всяко изследване по този въпрос, което има научна тежест – тоест е оценено от научните среди и отговаря на стандартите за научна публикация – доказва, че физическите наказания увреждат детската психика и влошават поведението на детето.

А когато тези деца пораснат и станат възрастни, дори и да смятат, че всичко им е „наред“, те носят неминуемо последиците и болезнените спомени от това, че в миналото са били наранявани от родителите си. Според д-р Маркам, ако тези пораснали деца са готови да вникнат дълбоко в себе си и отново да почувстват истински болката, която са изпитвали, когато са били физически наказвани в детството си, никога не биха и помислили да причинят същото на собственото си дете. Защото тази болка не спира с края на детските години, макар че понякога е потискана и отричана.  Стотици изследвания се обединяват около един и същи извод – че телесното наказание в детството е свързано с негативен ефект върху поведението в зряла възраст, дори когато човек твърди, че не е така.

Затова не бива да допускаме тези вредни възпитателни практики да се предават „по наследство“ и трябва да спрем и да помислим преди да напердашим детето си „за негово добро“ и защото „едно време и нас така ни възпитаваха“.

Статията е базирана на книгата на психолога д-р Лора Маркам „Спокойни родители – щастливи деца“, предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад“

Вижте още:

Шамарите – нужни ли са наистина?

Шамарите и детския мозък – какво се случва?

Тръшкане, гневни изблици, инат и непослушание – 4 често срещани проблема и тяхното решение

Едно от най-полезните и ефективни наказания, за които сте чували! Вижте го: