Да спим заедно с бебето – да или не?

Полемиката относно съвместното спане

Съвместното спане, за съжаление, се е превърнало в поляризирана тема за обсъждане. Без значение дали ще го избереш или не, все ще се намери някой да ти каже, че грешиш.

Голям брой поддръжници на привързаното родителство твърдят, че едва ли не съвместното спане е задължително, за да изградиш дълготрайна емоционална връзка с детето си. Въпреки това не съществуват каквито и да било доказателства, че то е необходимо, за да могат родителите да се отзовават емоционално на своите чеда или да изпитват дълбоко свързваща близост с тях. Разбира се, повечето животни спят съвместно, но те нямат и друг избор. Когато прекарваш зимите в малка дупка в земята, съвместното спане не е само въпрос на оцеляване, а и на елементарна логистика. Животните също така спят в собственото си ако, обаче никой не е почнал да тръби, че трябва да ги копираме.

Накратко пеленачетата се нуждаят от значително количество родителски грижи през нощта и има убедителни причини, както от гледна точка на безопасността, така и логистични, да спиш в една стая с детето си поне в първите 6 месеца от живота му. Да споделяш едно легло обаче е без значение за връзката ти с него.

Практически съображения относно съвместния сън

Нека започнем с няколко препоръки за безопасност към семействата, които спят съвместно:

• Съвместното спане е само за хора, които НЕ употребяват тютюневи изделия, алкохол и наркотици. Пушачите никога не трябва да спят съвместно с бебето.
• Новороденото не трябва да спи съвместно с братя и сестри, домашни любимци или други възрастни, освен със своите родители.
• Не спете съвместно, ако детето ви е родено преждевременно.
• Съвместното спане не се препоръчва, ако някой от родителите е прекомерно уморен и трудно се събужда.

В допълнение на горепосоченото, превърни леглото си в безопасно място за спане на бебето:

• Използвай твърда повърхност — без покривки за матраци, въздушни или водни легла.
• Не използвай възглавници, одеяла или други плътни постелки.
• Издърпай леглото си далеч от стените и помисли за премахване на таблите за глава и крака, за да намалиш риска от заклещване.
• Никога не оставяй бебето да спи без надзор в леглото за възрастни — то започва да се обръща по-рано, отколкото си мислиш.
• Помисли дали да не сложиш матрака си директно върху пода.

Бележка по безопасност:

Направи леглото си безопасно за съвместно спане, дори ако не възнамеряваш да спиш така. Независимо какви са намеренията ти в началото, има голям шанс в даден момент да заспиш заедно с бебето си в леглото. Може дори да не доумяваш, че така е станало, но да се събудиш на следващата сутрин до детето си и да се чудиш: „Как попадна ти тук?“ По-добре е да приемеш, че това ще се случи и превантивно да създадеш безопасна среда за спане, отколкото да се изненадаш, когато се окаже, че бебето спи на необезопасено място.

Напълно е възможно (макар и по-трудно) да се установят здравословни навици за сън по време на съвместното спане. Бебетата, които спят съвместно, се будят по-често. Децата, които спят заедно с родителите си след ранна детска възраст, са склонни да спят по-малко и също така да се будят по-често. Но съвместното спане и здравословният, непрекъснат сън, могат да съществуват заедно, ако искаш да поработиш върху тях и ако…

• Всички страни са категорично (или поне в по-голяма степен) удовлетворени от съвместното спане. Ако ти или партньорът ти спите съвместно, но някой от вас изпитва негодувание, значи този сценарий не работи.
• Всички участници могат да спят щастливо заедно. Ако тати спи в стаята за гости, това означава, че работата не става.
• Всички наистина спят. Ако един или повече от споделено спящите спи зле или изобщо не спи, нещата не вървят.
• Имаш изходна стратегия. Ако тя се състои в това да продължаваш да спиш съвместно, докато 7-годишното ти хлапе не реши доброволно да спи самостоятелно, чудесно. Ако планът ти е постепенно да прехвърлиш детето в негово легло до първия му рожден ден, също страхотно… стига да имаш работеща концепция, с която да го заведеш дотам. (Забележка: Да убедиш с финес малко дете да престане да спи в леглото ти е предизвикателство подобно на това, каквото е изучаването на китайски.)

Според моя опит, когато родителите умишлено и доброволно са направили избора да спят в семейно легло, съвместното спане може да бъде положително преживяване.

Много семейства обаче опират по инерция или от отчаяние до съвместното спане като краткосрочно решение за нарушения им сън. Без да го желаят. Те искат личното си физическо пространство, време да се усамотят с партньора си или да бъдат не толкова достъпни за кърмене през нощта. Те чувстват, че: „Не са от онези майки, които обичат да спят в странни пози със скъпоценните си мъничета, залепени за гърдата им по цяла нощ.“

Ако спиш съвместно, защото си отчаян/а, не го прави. Има работещи опции, които да ти помогнат да създадеш здравословни навици за сън и без съвместното спане.

Статията е базирана на откъс от книгата Повелители на съня (Наръчник за отчаяни родители), на Алексис Дюбиеф, издателство supernova.