„Детето ми никога не ме чува, затова се налага да крещя“

„Повтарям и потретвам, но моят син просто не чува. Например, казвам му да изключи телевизора – време е за домашните. Никаква реакция. Затова повтарям. Отново никаква реакция. Понякога повтарям шест пъти. Накрая заставам пред телевизора и му крещя. Тогава той вдига поглед и казва: „Какво? Какво съм направил“. И знаете ли какво най-много ме ядосва? Че после той се сърди, защото съм му прекъснала програмата и съм му викала.“

Звучи ли ви познато?

Малко неща са по-дразнещи за родителите от това собствените им деца не ги слушат и да ги игнорират. Обикновено започваме с молба, която е разумна и не изисква много усилия от страна на детето. Изричаме я спокойно и търпеливо. Но не получаваме отговор. Колкото повече се повтаряме, толкова повече се ядосваме, че не ни чуват, чувстваме как губим контрол, защото сме неуважени и обидени. В крайна сметка избухваме, а детето най-накрая се мотивира да направи това, което искаме. И решаваме, че крясъците са единственият метод.

Един баща ми каза наскоро, че умишлено повишава тон, защото това е единственият начин, чрез който дъщеря му реагира. Но трябва ли да е така? Наистина ли е нужно родителите да губят самообладание, за да накарат децата да слушат? Дали викането е подходящ метод за изграждане на умения за слушане?

Аз вярвам, че викането всъщност вреди на детето и го освобождава от отговорността да слуша, вместо да го научи как да го прави. Освен това вреди и на нас като родители, защото означава, че сме докарали търпението си до краен предел. Когато това се повтаря ежедневно, сами можем да си представим какво се случва с нервната ни система.

Ефектът на крещенето

В книгата на Робърт Фулгъм „Всичко, което наистина ми трябва да знам, научих в детската градина“, той разказва за село в Южния Пасифик, където практикуват „уникален начин за сеч на дървета“. Когато едно дърво е твърде голямо, за да бъде отсечено с брадва, някой от селото, който има „специални сили“, отива при дървото всяка сутрин и му крещи с всичи сили. След 30 дни дървото умира и пада. Хората от селото твърдят, че викането убива духа на дървото.

Вероятно това е еднo странно поверие, но е добър повод за размисъл. Защото в голяма степен важи и за нашите деца. Постоянното викане убива техния дух и вътрешна мотивация. Без тази вътрешна мотивация те стават все по-малко склонни да сътрудничат. Учат се, че трябва да действат само когато някой ги подтикне с груба сила и агресивен тон.

Но защо крещенето „работи“?

Родителите казват: „Крещенето работи.“ И наистина има причина то да „работи“. Когато надигнете глас, детето разпознава това като сигнал, че е време да слуша. Че е достигнало лимита. Децата игнорират повтарянето, защото знаят, че все още не се налага да реагират. Но когато гласът ви се повиши, те осъзнават, че трябва да действат. С други думи, родителите, които повтарят и след това крещят, всъщност обучават децата си да реагират само на крещенето.

Има ли как да научите детето си да чува?

За да научите детето да слуша, трябва да изберете друг „сигнал“, който да показва, че е време да ви обърне внимание. Този сигнал не само ще го научи да чува, но и ще го насърчи да поеме отговорност за това, което трябва да направи, без да се чувства притиснато.

1. Спрете да мърморите и да повтаряте. Ако искате детето да ви слуша от първия път, казвайте го само веднъж. Със сигурност ще отнеме време да „обучите“ този нов модел на реакция, но опитайте, не се отказвайте.

2. Очаквайте да няма реакция. Детето няма веднага да започне да слуша, защото досега не е било нужно да го прави. Подгответе се за преходен период, докато то свикне с новия модел.

3. Действайте. Децата учат повече от действия, отколкото от думи. Вместо да повтаряте, дайте избор: „Или изключваш телевизора, или аз ще го изключа.“ Ако то не реагира, изпълнете заявеното действие – в случая, просто изключете телевизора.

4. Използвайте реалистични избори. Например, не казвайте на детето: „Или подреди играчките си сега, или ще ги изхвърля,“ ако не сте готови действително да изхвърлите играчките. Вместо това можете да кажете: „Или подреди играчките си сега, или ще ги сложа в кутия и няма да можеш да играеш с тях до утре.“ Това е по-реалистична и изпълнима опция.

5. Бъдете готови за съпротива. Детето вероятно ще протестира или ще изпадне в гневен изблик. Спокойно кажете: „Явно тази ситуация те ядосва. Може би следващия път ще решиш да чуеш от първия път.“

Не се отказвайте

С времето и практика ще забележите, че този подход е значително по-ефективен и приятен от изтощителния цикъл „повтаряне-мърморене-крещене.“ Ще установите, че вашето дете започва да реагира по-бързо и с повече уважение, защото вече разбира, че думите ви носят яснота и последователност, а не заплахи или празни обещания.

Помнете, че промяната изисква търпение. Ще има моменти, в които ще се изкушите да се върнете към старите навици – да повтаряте, да се ядосвате или да крещите. Но ако останете последователни, ще откриете, че този подход е не само по-ефективен, но и по-спокоен за всички в семейството.

В крайна сметка най-важното е не само детето да ви слуша, а и да се научи да натрупа опит, да бъде уверено и да умее да уважава себе си и околните.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg