Грубата моторика при бебетата и децата – какво представлява, как се развива и какво е значението й?

груба моторика бебе дете

Когато се информираме и анализираме „моториката“ на нашето бебе или малко дете, ние, родителите, като че ли много по-често наблягаме на фината моторика. Купуваме играчки за развиване на фината моторика за бебета, интересуваме се какви движения и действия, свързани с нея, би трябвало да е усвоило нашето дете на определена възраст и т.н.. А знаем ли всъщност какво представлява грубата моторика? Кога започва да се развива при бебето и от какво зависи развиването й? Каква е връзката ѝ с мускулния тонус и равновесието?

Вижте някои отговори от книгата на Мария Волеманова „Запазените примитивни рефлекси – пренебрегван фактор при проблеми с обучението и поведението“, предоставена от Издателска къща „Кибеа“: 

Какво представлява грубата моторика?

Терминът „груба моторика“ се отнася до движенията на големи мускулни групи и цялото тяло. Това са например ходене, лазене, бягане, хвърляне на топка, катерене и др. Новородените бебета имат малък свободен контрол върху физическите си движения, всяко движение на главата им е свързано с рефлексен отговор. Това са холокинетични движения или, с други думи, движения на цялото тяло.

През първите няколко седмици от живота си децата започват да контролират мускулите на врата и главата. За това им помага първичният рефлекс, наречен „Тоничен лабиринт рефлекс“. Преди детето да поеме контрола върху останалата част от тялото си, то трябва да се научи да управлява главата си. По-късно се развиват самостоятелни движения на главата и крайниците и възможността за преминаване на „центъра на тялото“ с крайниците, което е необходимо за кръстосани движения. Детето също трябва да се научи да движи главата си напред и назад, без това да води до рефлексно движение на крайниците.

Първичните рефлекси предизвикват движения и тези повтарящи се движения спомагат за засилване на невронните връзки между тялото и мозъка, а детето постепенно придобива контрол над стойката на тялото и развива сила и координация, като така подобрява развитието на равновесието, мобилността, зрението, слуха, речта, способността да се обучава и комуникира.

Като изследва околната среда, детето е изложено на усещания, които засягат всички сетива. Това са визуални, слухови, тактилни, вкусови и обонятелни усещания, но също така и възприятия, специфични за контрола на грубата моторика. Ако детето има сетивни възприятия по време на физическа активност, мозъкът обработва тази информация и решава как трябва да реагира тялото, след това изпраща сигнали до съответните мускули и то започва да се движи. От тази гледна точка сензорната обратна връзка, която се появява при физическите дейности, е важен фактор в процеса на моторното обучение.

Развитие на грубата моторика

Развитието на грубата моторика не може да се извършва без често практикуване и повторение. Деца, които не харесват физическа активност, нямат способността да се движат (постоянно носене, сядане в столче за кола или лежане на мека възглавница) или имат неприятни и объркващи сетивни възприятия при активност, изследват заобикалящата ги среда с по-малък интерес и така правят по-малко упражнения при развиване на двигателните умения.

Грубата моторика се развива най-бързо през първите 2 години от живота, но продължава да се подобрява и автоматизира до зряла възраст.

Уменията, които съставляват комплекса на грубата моторика, се считат за основата на много от висшите учебни и поведенчески способности. За да се учи добре в училище, детето трябва да има способността да седи спокойно, да умее да се концентрира, правилно да държи молива и се нуждае от редица добре развити движения на очите, за да следи написания текст, без да прескача думи или редове.

Връзката между грубата моторика и мускулния тонус

С грубата моторика е свързан също така и мускулният тонус. Много деца с обучителни затруднения, проблеми с концентрацията или аутизъм имат по-нисък мускулен тонус. По-ниският мускулен тонус или хипотоничните мускули, са по-дълги от обичайното в състояние на покой, което води до повишена гъвкавост и по-ниска стабилност на ставите, като по този начин тези деца имат по-нестабилна позиция и по-малко сила и издръжливост. Те са по-малко наясно с техните собствени движения. Това е подсъзнателен процес и се осъществява чрез сензорните рецептори, намиращи се в ставите и мускулите. Това възприятие ни позволява точно и автоматично да изпълняваме познати движения дори и със затворени очи.

Децата, които възприемат движенията на тялото погрешно, трябва да обръщат специално внимание на активности, които при нормални обстоятелства са автоматични. Те имат затруднение при усвояване на нови и непознати движения или тяхното планиране, трудно им е да планират извършваните движения.

За грубата моторика е важно да има добро равновесие. Това е способността да се поддържа балансирана поза на тялото. Съществуват 2 вида равновесие: статично равновесие (без движение, например стоене на един крак) и динамично равновесие (способност за поддържане на стойката и управление на промените при движение, като например бягане по неравен терен, където центърът на тежестта се отклонява и са необходими бързи компенсаторни движения на отделните сегменти, така че да се осигури стабилност на тялото). Равновесието изисква участието на много сетива. Вестибуларният апарат съдържа гравитационни рецептори, които изпращат информация за положението на тялото в мозъка и предоставят на детето информация за централната ос в пространството, или те осигуряват т.нар. „гравитационна сигурност“. Някои учени сравняват равновесието с вътрешен компас, който ни помага да разберем пространствените отношения, така че да знаем къде според нас е дясно, ляво, нагоре, надолу. Това осъзнаване е важно за по-висшите познавателни функции като писане и четене.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg