Иво Паскалев: „Чуждоезиковото обучение при децата трябва да започне на 4-5 години“

 

Иво Паскалев има 8-годишен опит като ръководител на обучителна институция и преподавател по езици на деца и възрастни. Директор е на Fusion Academy, която предлага езикови курсове и школа по различни изкуства за деца и възрастни. Филолог и педагог по образование, той се посвещава на цялостното обучение на деца, развитието и прилагането на нови методи за иновативно преподаване и креативно учене. Иво и неговият екип се обединяват върху идеята, че децата имат нужда да се развиват с езици и изкуства още от ранна детска възраст чрез индивидуален подход и поставянето им в активна роля в учебния процес. Обърнахме се към него с молба да ни разкаже повече за чуждоезиковото обучение при децата и това какво е добре да имат предвид родителите.

 

Защо децата се нуждаят от езиково обучение и каква е възрастта, която смятате за подходяща едно дете да започне да изучава чужд език?

Общуването е един от най-естествените за човека процеси. Да общуваш значи да живееш и да се развиваш. За да се формират в детето правилните умения и нагласи, езиково обучение трябва да започне от ранна детска възраст – 4-5 години е идеалната възраст. Докато детето расте, умението да общува не само на един, но и на повече езици ще стане естествена, неотменна част от живота му.

Все по-често родителите започват да използват двуезичност в семейството с цел да помогнат на детето да усвои език, различен от българския още от ранно детство (например – разговарят на английски и български у дома). Смятате ли че това помага или по-скоро обърква децата?

Определено помага, защото децата са в период в който усвояват с лекота дори по няколко езика. Ако родителите владеят чужд език, дори да не са от друга народност, могат да поощряват детето да използва поне един език освен български.

Ако говорим за по-малки деца (на 3-4 години), какво бихте посъветвали родителите – как да подготвят детето за занимания по чужд език, какво да му обяснят?

На тази възраст децата трудно приемат логически аргументи, но лесно се запленяват от преживяването. Аз бих посъветвал родителите да не обясняват нищо, а да заведат детето на избраното място и да видят как откликва на средата, на връзката с учителя. Нека проследят сигналите на детето – те са безпогрешни. Ако всичко му допада, това е мястото за тяхното дете.

Колко трябва да трае един учебен час, за да не се уморяват децата и да не се загуби интересът им, колко пъти седмично трябва да посещават курсовете? 

Да, има стандарти и не това не е случайно. За деца в предучилищна възраст например се препоръчва 2 пъти седмично с времетраене 40-45 минути. За първокласници стандартът е 2 пъти в седмицата по 60-70 минути. От втори клас до пети клас стандартът е 2 пъти по 90 минути седмично и т.н. Обикновено за деца над 3 клас препоръчителният годишен хорариум е 120 учебни часа.

А при по-големите деца? Какво ги мотивира да изучават чужд език?
Много е различно, особено ако говорим за първоначалната мотивация. Някои от тях просто харесват езика, други се подготвят за тестове, трети ще пътуват в чужбина и т.н. Истината е обаче, че впоследствие главната мотивация идва от отношението на учителя. Учениците най-често усвояват добре, когато харесват и обичат преподавателя си.

Има много случаи, в които децата не желаят да посещават чуждоезиково обучение, но родителите им настояват. Има ли смисъл от подобно „насилствено” записване на детето и как би могло да се избегне това?

Аз лично бих казал, че истината е някъде по средата. Не съм убеден, че всяко нежелание на детето да учи е напълно съзнателно и мотивирано. Може да е прищявка или просто защитен механизъм, но може предметът наистина да е „насилие“ за него. Затова родителят трябва да стимулира умерено, да се погрижи детето да опита, да го заведе на място и да му даде възможност да види средата, атмосферата, учителите. Мога да дам много примери, за това как децата, веднъж дошли и опитали, се впускат в изучаването с удоволствие. Особено ако учителят им повлияе положително. Ако обаче съпротивата е прекалена, може да се изследват други интереси и възможности.

Английският език все повече доминира при избора на чужд език от родителите. Какви са Вашите наблюдения?

Да, определено е така, родителите осъзнават колко важно е детето им да знае английски, приемат го като нещо почти задължително днес. Английският ни заобикаля отвсякъде, това е езикът на бизнеса, на технологиите и медиите. Аз лично заставам твърдо зад изучаването на повече и други чужди езици, но английският е толкова базов – като телефона или топлата вода – че дебатът за това, дали е важен изглежда ненужен.

Защо английският в училище не стига и как обучението в езикова школа го допълва?

Нашето масово образование е базирано на класическата хуманистична просвета. Тя се фокусира върху знанието, като почти не отчита индивидуалните особености на обучаваните.

Всъщност обучението по английски език /както и други предмети/ в държавните училища не достига по ред тривиални, но сериозни причини. Най-вече това са големите паралелки, остарелите образователни методи и технологии, недостатъчната мотивация на учителите. Добрата новина обаче е, че съществува алтернатива. Частни обучителни институции предлагат качествени услуги. И това не е някакъв лукс, достъпен само за финансово добре осигурени семейства. В последните години се появиха частни школи със сериозна социална политика, предлагащи стипендиантски програми за деца от социално слаби семейства, което е много оптимистичен факт за нашата образователна реалност.

Какво трябва да имат предвид родителите, когато избират езиково училище за детето си? Как да разпознаем качественото обучение?

Бих посъветвал родителите просто да следят за следните особености:

Брой на учениците в една група. Как се работи с група от 30 и повече деца, ако сравняваме с паралелките в училище? Как при учебен час от максимум 45 мин, учителят да се справи с дисциплината, да провери знания, да преподаде учебното съдържание и да обърне лично внимание на всяко дете? Златната среда в педагогиката е 1 учител да работи с група от 7 до 10 деца.

Друг важен момент са методите и технологиите на обучение. Остарелите методи водят до ниска мотивация за учене и цялостна негативна нагласа към образованието, както от децата, така и от родителите. Методите трябва да бъдат насочени към учене чрез опит и откривателство, групово сътрудничество, комуникация и развитие на креативността.

Основно значение има средата, в която децата учат. На запад от години съществува наука, наречена Classroom management. Тя се занимава с конструирането на максимално подходяща среда за учене, като отчита психологическото значение на разпределение на пространството, форми, цветове и мн. др. за обучението на децата. Всички елементи на интериора трябва да са подбрани така, че да настроят децата подсъзнателно към отворен и забавен процес.

Като се базирате на опита си кой е най-добрият подход при изучаване на език според Вас?

Всички родителите се питат кое е най-доброто обучение за моето дете, кой метод – дали сугестопедия, метода на Монтесори, Берлиц или нещо друго.

Убеден съм, че не съществува един единствен правилен метод. Учителят трябва да познава всички инструменти от световния опит и мъдро да ги съчетава и прилага. Той трябва постоянно да редува ритъма на обучение, подбирайки най-адекватните методи за конкретните деца, в конкретния момент и за конкретната ситуация.

Има един универсален принцип обаче, който трябва задължително да ръководи всеки учител при работата му и това е любовта към децата. За мен и моя екип във Fusion Academy истинското обучение е най-вече изграждане на доверие, подкрепа и любов между учител и ученик.

А какви са последните тенденции и нови подходи при езиковото обучение? Кои от тях използвате вие и как те развиват децата?

Познавам много инструменти от педагогическата практика и продължавам да ги използвам – не само традиционни, но също игрови технологии и симулации, форми на групово обучение, реципрочно обучение, учене чрез откривателство и др. За децата всичко е като на игра. За да учат, те трябва да имат чувството, че успяват. Успехът е най-великият мотиватор. Особено харесвам всички форми на взаимно обучение между самите деца, защото често те приемат по-добре от свои връстници. Забелязал съм, че влизането в роля на „учител“ подобрява личния успех, учи децата на отговорност, на правилно общуване и на ценности. Учителят в подобен процес е само в ролята на съветник и подкрепящ, като оставя децата да откриват сами смисъла на знанието.