Когато децата ни се карат и бият – какво да направим и как да предотвратим конфликтите?

конфликти бой между братя и сестри

Конфликтът е част от всички човешки взаимоотношения. Експертите в областта на нравственото развитие отбелязват, че децата се учат на етика, когато са изправени пред конфликта между своите и чуждите нужди. В този смисъл раздорите и несъгласията между братята и сестрите в едно семейство е не само нещо нормално, но и в известен смисъл – полезно за тях.

Всъщност, ако „мирът“ зависи от това децата насила редовно да неглижират нуждите си, за да са в добри отношения с братята и сестрите си, това не е хубаво за никое от тях. Децата трябва да разгърнат своя глас, да се научат как да изразяват чувствата си и да пробват различни стратегии да постигат целите си. В същото време, обаче, е много полезно те да се учат да се изслушват, да проявяват емпатия и да контролират гнева се, вместо да заплашват другите. Трябва да се научат как да поддържат близостта помежду си, докато едновременно с това гонят целите и на двете страни. Това, разбира се, е трудно за постигане и често се стига до сериозен сблъсък на характерите. Този сблъсък понякога може да доведе до вербално и дори физическо насилие между децата.

По какъв начин трябва да се намесят родителите в такива случаи?
Какво да направят, ако спорът или спречкването между братята и сестрите е прераснал в нещо по-сериозно?
Как родителят да предотврати задълбочаването на агресията и да помогне за възстановяването на отношенията между децата?

Ето съветите на д-р Лора Маркам, клиничен психолог и автор на книги за родители, за това какви стъпки да се предприемат от майките и бащите в подобни ситуации от книгата й „Спокойни родители – щастливи братя и сестри“:

1. Застанете между децата си, за да ги разделите и да предотвратите по-нататъшно насилие. Кажете им твърдо и настоятелно да спрат. Протегнете ръка на нивото на гърдите или я поставете на коремчето на всяко от децата, за да им попречите да пристъпят напред.

2. Помогнете на двете деца да се почувстват в безопасност, за да спрат да се нападат. Дишайте дълбоко и използвайте спокоен глас. Докоснете всяко от тях, за да се почувстват близки с вас и по-сигурни.

3. Ако някое дете е наранено, успокойте го. Дайте му утеха, сложете му лепенка, лед, проявете съчувствие. Ако детето е наранено толкова, че дори не можете да се държите спокойно с агресора, заведете раненото дете в банята или в друга стая, за да не се изкушавате да се развикате на другото. Ако успеете практически да включите нападателя, например като го накарате да донесе лед, ще му помогнете да се превърне от „лошото дете, което наранява брат си“ в „услужливо дете, което поправя грешките си“. Това е безценна промяна, ако искате да предотвратите още удари в бъдеще.

4. В зависимост от това колко са разстроени децата, осигурете период на охлаждане на страстите. Но не ги изпращайте в две различни стая – това ще ги накара да се чувстват по-несигурни. Целта ви трябва да бъде да им покажете техники за самоуспокоение, за да се научат да излизат от състояние на афект и да се пренастройват, когато нещата в живота не стават както те ги искат.
Може да им кажете например: „Виждам колко сте ядосани и двамата (и двете). Искам да чуя какво ви е разстроило. Да се успокоим за няколко минути, за да можем да поговорим.

5. Съберете децата заедно и обгърнете с ръка раменете им, така че, докато слушате едното да говори, другото да усеща връзката с тях.

6. Дайте възможност на всяко от децата да говори и реагирайте на думите им. Използвайте уменията си да изслушвате, да проявявате емпатия и да посредничите.

7. Задължително припомнете на хлапетата, че не трябва да се удрят. Това трябва да е правило в семейството и децата да са наясно с него. Ударите нараняват.

8. Въздържайте се от вземане на страна дори когато смятате, че очевидно едното дете е право. Дори едното дете да е наранено. Братчето или сестричето, което е проявило агресия, знае, че е постъпило зле, че не е правилно да наранява брат си или сестра си, а и вие вече ще сте повторили това многократно.

9. Покажете на всяко от децата как да каже на другото какво чувства или какво иска. В примерна ситуация, в която едното дете е взело насила или без да попита играчката на другото, а второто е отвърнало с удар, обърнете се и към двете хлапета и кажете следното:  „Можеш ли да кажеш на брат си „Не ме удряй!“? А ти можеш ли да помолиш сестра си да не ти пипа играчките, без да е поискала разрешение?

10. Ако едното дете напада брат си или сестра си, насочете вниманието му върху това да изрази своите чувства, а не върху това какво мисли за другото дете в момента. В момента на афект децата са склонни да използват обидни квалификации едно за друго. Като ги подканите да изразят емоциите и желанията си от една страна ще ги отклоните от това да продължат да се обиждат и нападат и, от друга страна – ще ги стимулирате да се концентрират върху изразяването на своите и разбирането на чуждите чувства.

11. Подканете всяко от децата да повтори какво е разбрало за това как се чувства другото. Можете да кажете например: „Кажи какво чу да казва брат ти? А ти разбра ли защо е разстроена сестричката ти?

12. След всичко направено и казано до тук и след като емоциите и на двете деца са се успокоили, дайте им възможност да се сдобрят. Кажете им: „И двамата доста се разстроихте. Братята и сестрите трябва да се обичат, а не да се удрят и нараняват. Сега какво може да направи всеки от вас, за да изгладите нещата помежду си?

Всички тези стъпки за туширане на напрежението между децата в едно семейство и предотвратяване на сериозна кавга или сблъсък между тях имат и още една много важна цел. Когато има проблем за разрешаване, малчуганите могат да се научат как да реагират и как да излязат от конфликтната ситуация именно от родителите си. Затова майките и бащите трябва да им помогнат и да им покажат как да се справят.

За тази цел сериозността на проблема, който имат братята и сестрите не трябва да се неглижира. Напротив родителят трябва да го потвърди и да изрази увереност, че може да бъде разрешен. Той трябва да помогне на децата да помислят върху приемливо и за двете страни решение. След това решението трябва да бъде ясно формулирано и изказано от възрастния в ситуацията. Накрая ще бъде добре всички да си стиснат ръцете и децата да разберат, че са постъпили правилно със сдобряването, а родителите задължително трябва да ги поздравят за това.

А по отношение на загрижеността и притеснението на майките и бащите за това, че децата в семейството са се скарали шумно или са про-явили агресия едно спрямо друго – нека не забравяме, че за хлапетата и това е урок. А както при всеки урок, най-много се научава, когато достигнеш до поуката чрез своя практически опит.

Вижте още:

Съвети за родители с повече от едно дете – как да се справим с конфликтите

Детската ревност към по-малкото братче или сестриче – как да се справим?

Седемте скрити ползи от тридетието – гледната точка на един татко

С три деца на море – изживяването в цифри