Когато по-голямото дете ревнува от бебето: 8 полезни съвета

Как да помогнем на по-голямото дете да се справи с чувствата си при появата на по-малкото?

Нищо не разтърсва света на едно хлапе така, както появата или предстоящата поява на ново дете в семейството. Промените, които това събитие внася в семейната динамика – независимо колко осъзнати, чувствителни и любящи са родителите – неизменно оставят дълбок отпечатък върху психиката на по-голямото дете или деца. Това събитие може да причини всевъзможни поведенчески промени, в това число крачка назад в развитието на „баткото“ или „каката“ в семейството, промяна в настроенията и тенденция към засилено тестване на поставените от нас, родителите, граници.

Как да се премине по-леко през тези трудни периоди? Вижте няколко съвета:

1. Поддържайте разумни очаквания и разбиране към по-голямото дете

Независимо колко дълго едно дете е мечтало за появата на братче или сестриче, когато това реално се случи, то възприема като загуба факта, че част от вниманието и грижата на родителите вече е насочена към друг – към бебето. Завладяно от буря от противоречиви емоции, които не може да разбере (още по-малко да изрази), по-голямото ни дете отвръща чрез дразнещо поведение, което понякога стига до агресия. Смяната на настроенията му може да бъде рязка и внезапна. Родителите на свой ред са шокирани от тази неприятна негова страна, с която досега не са се сблъсквали, особено ако са очаквали то да обича и обожава новото бебе и да помага за неговата интеграция в семейната среда. 

С поведението си по-големите брат или сестра започват да провокира родителите си, но заради емоционалната криза, която изживяват, те повече от всякога се нуждаят то разбиране и от уверението, че мама и татко ги обичат.

2. Насърчавайте децата да изразяват чувствата си, но поставяйте граници 

Има здравословни начини, по които родителите трябва да насърчават децата да изразяват чувствата си. Например, когато детето прекалява в отношението си към бебето – прекалено силно го целува или прегръща, скача в леглото до него – спокойно и уверено поставете границите: „Не мога да ти позволя да …“. Ако това не помогне, може по-категорично да заявите: „В момента май си по-груба с бебето. Може би си разстроена, че то е тук? По-големите братя и сестри често се чувстват така. Ще ти помогна да слезеш от леглото. Ела да седнеш при мен или да поскачаш на пода.“

Колкото се може по-често повдигайте темата за негативните чувства: „Понякога е много трудно да бъдеш по-голямото дете. Нормално е да се разсърдиш на бебето или на мама и татко, нормално е да се чувстваш тъжен, да се тревожиш или просто да се разстроиш, без да знаеш защо. Ако изпитваш някое от тези чувства, искам да ми кажеш. Аз винаги ще те разбера, защото те обичам.“

Може да звучи нелогично да говорите за тези чувства на детето и да се питате дали по този начин няма да го насърчите да се настрои още повече срещу бебето. Истината е, че колкото повече приемате, признавате и дори приветствате негативни мисли и емоции на по-голямото дете, толкова повече простор му давате да си изгради истинска любяща връзка с новото братче или сестриче.

3. Не игнорирайте негативните чувства дори когато детето се държи добре

Вероятно на много родители ще им се стори, че техните деца, както изглежда, се адаптират по-лесно към появата на новото бебе. Защо тогава да говорим за проблеми, които не съществуват?  

Хлапетата, които изглеждат по-толерантни към тази мащабна житейска промяна, се нуждаят от още повече поощрение да изразят негативните си чувства, отколкото онези, които го правят открито. Независимо колко позитивна е промяната, елементът на страх и загуба неизменно присъства. При всички нас. Ако тези чувства останат неосъзнати и неизразени, те се интернализират. По-голямото дете може да се държи добре, но има голяма вероятност то вътрешно да страда.

4. Избягвайте да правите коментари, които внушават чувство за вина

Когато родителите очакват второто си дете например, приятелите и роднините често отправят към първородното коментари като: „Със сигурност нямаш търпение да станеш батко (или кака).“ 

Детето обаче вече е започнало да осъзнава, че понятията „по-голям брат“ или „по-голяма сестра“ не са точно това, което си е представяло. То усеща, че вече не е център на вниманието. Не знае какво да очаква за в бъдеще, а положението се влошава. Хлапето има нужда някой да разбере болката му и да го увери, че тези смесени чувства (особено негативните) са напълно нормални, в противен случай може да ги насочи срещу самото себе си.

5. Не съдете

Децата ни провокират, когато страдат и са объркани. Ние, родителите, трябва да разберем това и да ревизираме очакванията си спрямо тяхното държание. 

Когато наречем дадена постъпка „груба“, „злобна“ или „лоша“, децата приемат тези епитети лично. Сякаш с тези думи заклеймявате не само постъпката им, но и самите тях. Когато хората, на които най-много вярват и от които най-много се нуждаят на света, ги нарекат „лоши“, те започват да вярват, че са такива, и се чувстват тотално отхвърлени. Затова не го правете, не съдете и не раздавайте квалификации.

6. Приемете, че вашето дете има нужда от доверие и самостоятелност

При всяка възможност търсете помощта на „баткото“ или „каката“, особено по отношение на грижите за бебето. Когато емоциите на по-голямото дете са извън контрол, то ще се успокои, ако по-често му давате възможност да прояви самостоятелност. Но не се разочаровайте, ако каже „не“, защото това също е проява на самостоятелност.

7. Посветете време само на по-голямото си дете

За децата е жизнена необходимост редовно да прекарват време с родителите си, през което да им бъде посветено цялото внимание. В това отношение и по-големите деца, и бебетата се нуждаят не от количество, а от качество.

Отделяйте поне по 20 минути на ден, през които да обръщате внимание само и единствено на по-голямото дете, за целта, ако се налага, сложете бебето да си легне по-рано. Ако има нужда, спокойно поговорете с него за чувствата му към бебето: „Виждам, че не ти е приятно, когато храня бебето. Знам, че ти е много трудно. Затова с нетърпение чакам да дойде нашето време, щом бебето заспи. Помисли какво искаш да правим заедно.“

8. Поощрявайте самостоятелната игра на бебето

Бебе, което може самичко да се занимава с нещо, е истинска благословия, защото ви дава възможност да обърнете внимание на по-голямото му братче или сестриче, без да се намесва постоянно между вас. 

Осигурете на бебето безопасно, заградено място за игра – детската кошарка например е идеална за целта през първите няколко месеца. Така няма да се налага постоянно да го наглеждате. А и по-голямото дете навярно ще се нуждае от тази граница, защото импулсът му да ви провокира, като дразни бебето, е много силен.

И не забравяйте, че децата имат постоянна нужда от граници и от спокойни, грижовни родители, които са на тяхна страна

В трудния и емоционален период на промяната изтощението и чувството за вина могат да ви накарат леко да разхлабите дисциплината, но не забравяйте, че именно тогава по-големите деца повече от всякога се нуждаят от усещане за любов и сигурност и от твърди граници. А понякога се нуждаят от нашата твърда намеса – физически да им попречим да направят някоя щуротия или да ги изведем от напрегнатата ситуация. И най-важното, те имат нужда да се намесим, преди да изгубим самообладание и да ги наречем „лоши“, и да го направим с цялата увереност, спокойствие, търпение и съпричастност, на които сме способни.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е подготвена по материали от книгата на Джанет Лансбъри „Няма лоши деца“, достигаща до българските читатели благодарение на издателство „Изток-Запад“