„Локалите“ – новото лице на училищния тормоз?

В последните няколко дни в социалните мрежи се появиха тревожни сигнали за нарастваща вълна на агресия сред тийнейджърите в София. Става дума за така наречените „локали“ – групи от ученици, обикновено между 9-и и 12-и клас, които системно тормозят свои връстници – както в училище, така и на обществени места, особено около метростанции и подлези. Терминът „локали“ идва от жаргонното „локален“ – с други думи, онзи, който е „местен бос“, „вътрешен човек“, „на мястото си“. Но зад тази фасада се крие много по-тревожна действителност.

Локалите имат специфичен външен вид

Според Милен Димов – автор на пост във Facebook, който даде гласност на проблема и набра огромна популярност – въпросните „локали“ са разпознаваеми по скъпите си маркови дрехи: маратонки Balenciaga, елеци Nike, тъмни анцузи, модерни прически. Тези младежи не просто следват модата – те я използват като социална броня и символ на принадлежност към „висшата“ гимназиална каста. Поведението им често е арогантно, агресивно и демонстративно. Те рядко действат сами – почти винаги са в групи от 5-6 души, което им дава допълнително чувство за безнаказаност. Агресивни са – вербално, а понякога и физически. Тормозят съученици, най-вече по-скромни деца, които не се вписват в „актуалните“ норми – не пият, не пушат, не участват в подобни прояви.

В поста си Милен Димов разказва как неговият 15-годишен син е бил обект на подобен тормоз. Семейството дълго време не е знаело какво се случва, защото момчето решило да се справи само. „Слава Богу, след намесата на класния, нещата се укротиха“, пише Димов. Но случаят съвсем не е изолиран.

Терор в метрото

Истинска тревога предизвиква инцидентът с 14-годишно момче, което наскоро беше пребито в района на метростанция „Горна баня“. Местни жители отдавна сигнализират, че подлезът там е опасен – без охрана, без работещи камери. На импровизиран протест присъстват едва шепа хора – майката на пострадалото дете, няколко близки и… тишина от страна на институциите.

Димов описва как друго дете отказва да слиза на метростанция „Овча купел 2“, заради „локалите“, които редовно се събират пред изхода и създават напрежение. Детето предпочита да пътува до следващата спирка – цената на сигурността в столицата.

Обществото сякаш не реагира

„Не знам дали осъзнавате в какво сме се превърнали като общество, щом продължаваме да възприемаме агресията във всичките ѝ форми като нещо едва ли не нормално“, пише още Димов. И е прав. Проблемът с „локалите“ не е просто поредният хулигански епизод. Това е симптом на нещо по-дълбоко – социална анестезия, институционална безпомощност и липса на ефективен обществен отговор.

Къде са институциите?

Родители настояват Министерството на образованието, МВР и Столичната община да реагират адекватно – да има видеонаблюдение на рисковите места, да се създадат реални протоколи за действие в училищата при сигнали за тормоз, да се осигурят психолози и кампании за осъзнаване на проблема.

Но отговорността не е само тяхна. Ние всички – учители, родители, граждани – трябва да престанем да мълчим. Не можем да оставим децата си да се превръщат в жертви или насилници, просто защото „така е било и по наше време“.

Може би най-важното послание в думите на Милен Димов е:

„Огледайте се. Прогледнете. И действайте.“

Над публикацията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg