Мамо, татко, защо се карате? - Roditel.bg

Ще ви разкажа една история, на която станах свидетел наскоро. Бях на летището. Чаках на опашка за митническата проверка, а пред мен се редяха мъж и жена с малко момиченце на възраст около 4 години. През цялото време спореха за нещо, а когато стана време да извадят багажа си, назря истински скандал, който прикова вниманието на околните. Мъжът ровичкаше в багажа, а жената крещеше – „Глупак, за нищо не ставаш! Как можа да ми сложиш пресата за коса при гримовете? Адски си прост!“ Малкото дете започна да плаче истерично, след което бащата се обърна към нея и изсъска „Млъквай и ти, същата си като майка си, все сте недоволни!“. А бедното дете през сълзи промърмори „Ама защо пак се карате…“.

Моля ви, родители, спрете да правите тези неща с емоциите на своите деца. Ако не съумявате да се уважавате помежду си, това не е само ваш проблем. Той засяга тези, на които сте дали живот, тези, които се опитвате да отгледате и възпитате!

Във вашата борба за надмощие няма победител, има само победени и това са децата ви.

Ако преди години в една популярна песен се пееше: „Развод ми дай и повече не ме мъчи. Вземи панелите, трабанта, но въздухът ми остави“, то днес битката между родителите се е пренесла на едно друго ниво. Вече борбата не е нито за панелите, нито за трабанта, а за това кой ще накаже емоционално другия. И неусетно наказаните са децата.

Знаете ли какво се случва в съзнанието на едно 4-годишно дете, което слуша как майка му бълва обиди срещу бащата или обратното? Колкото и да не ви се вярва, на тази крехка възраст децата идентифицират себе си с родителя. Себеусещането им се състои от две половини – тази, свързана с майката и тази, свързана с бащата. И подсъзнателно си казват „ако баща ми е глупак, това се отнася за мен“. „Ако майка ми е лоша, аз също съм!“.

Къде е границата?

Мислите, че крясъците сами по себе си са проблемът? Грешка! Проблемът е това, което сте си казали чрез тях. Според Пол Колман, известен психолог и брачен терапевт, когато едно дете чува как родителите му си крещят и се обиждат, в съзнанието му се настанява усещане за заплаха. То чувства, че сигурността му е застрашена. И тъй като все още не е достатъчно зряло, за да осмисли всичко това, детето прилага компенсаторен механизъм – то може да се затвори в себе си, да прояви агресия спрямо други деца, да спре да се храни пълноценно, да спре да спи спокойно и т.н.

„Откритата враждебност между родителите е по-вероятният причинител на бъдещи смущения в поведението на детето, отколкото незадоволителният семеен живот без открита враждебност“, констатира още Колман.

Мама и татко се карат… сигурно аз съм паричната

Друг често срещан сценарий е детето да започне да вини себе си за причините за кавгите между родителите. Особено, ако родителите се карат по въпроси, свързани с неговото възпитание или пък за това кой трябва да прекарва повече време с детето.

Представете си следното: имате двама близки приятели, които обичате еднакво силно, а те не се понасят помежду си. Постоянно се нараняват взаимно и не съумяват да намерят път един към друг. Какво ви остава? Да изберете един от тях? Да се откажете и от двамата? Или просто да продължите да търпите това, което се случва…

Разделени и смирени или заедно и воюващи?

Отговорът е прост. За детето е далеч по-важно родителите да изгладят недоразуменията помежду си, дори и това да означава да живеят разделени. Или поне да не демонстрират своята враждебност в негово присъствие. Разбира се, че идеалната среда е тази, в която мама и татко живеят в общ дом, уважават се и се обичат безрезервно. Но ако тази идеална среда липсва, проявете нужната мъдрост, отговорност и зрялост. Нека ви води любовта към детето, а не негативните емоции към партньора.