МОЛБА

Мой малък Принце, сигурно порасна
и вече може би не си момче?!
Оттук нататък всичко ще е ясно,
додето времето ти изтече…

Кажи, защо ти трябваше да бързаш
и от момче да се превърнеш в мъж?!
Не знаеш ли, че детството е къща,
в която всеки влиза по веднъж?

И в чудността ти скрита сред звездите
в планета с цвете, и с една овца,
ти беше опита ни за излитане,
и вечния копнеж да сме деца.

Тъй приказен си и така безкраен
над мерзости и пошлост, над лъжи,
но аз от опит, малък Принце, зная:
след приказки най – дълго се тъжи!

Света след тях се лута безсловесен
и всеки жест е топка пръснат сняг,
а всеки сняг е вкочанена песен
на пролетна вода и слънчев знак.

О, малък Принце, нека не порастваш
и винаги си остани така,
додето сгушен на пръстта във пазвата
се възкача на твоята звезда!

Автор: Йордан Пеев

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: