Притча за истинската майка

истинска майка дете притча любов

Някъде далеч, в едно индианско племе, млада жена родила момченце. Само че тя била влюбена в мъж от друго племе. Събрала смелост и решила да последва този мъж, да се бори за щастието си с него на всяка цена. Една вечер сложила новороденото си бебе в кошница, оставила го до реката и избягала при своя любим.

На сутринта жена от племето минавала покрай реката и дочула бебешки плач. Видяла кошницата и повитото бебе вътре. Огледала се, но нямало и следа от жив човек наоколо. Отнесла детето вкъщи. Тя нямала свои деца и решила да го задържи. Така най-сетне молитвите ѝ били чути, сдобила се с рожба.

Детето растяло заобиколено с много любов, а жената се радвала на всяка секунда, прекарана с него.

Изминали пет години. Съвестта не давала покой на младата индианка, която изоставила бебето си. Решила да се върне за него. Вярвала, че нищо лошо няма да му се е случило и че ще бъдат отново заедно. Много усилия положила, много хора разпитала, докато разбере за жената, която преди пет години се озовала с бебе, ей така изведнъж.

Отишла до дома ѝ с надежда, но ревност пробола сърцето ѝ. Нейното пораснало момченце щастливо прегръщало новата си майка и дори не я познавало.

Индианката се приближила и казала:

– Аз съм истинската майка, дойдох да го взема.

Най-големият кошмар на жената, която отгледала момченцето, се сбъднал. Хиляди пъти пред очите ѝ се разигравала тази сцена.

– Не можете да ми го вземете – изрекла едва, – той мисли мен за своя майка. Аз съм го отгледала, грижих се за него, когато беше болно, когато се учеше да ходи, когато плачеше нощем!

Спорили двете жени, карали се, но никоя не искала да отстъпи. В името на детето решили да се допитат до старейшината кое е по-добре за него – да расте с истинската майка или с жената, която се е грижила за него през тези пет години.

– Завържете очите на детето – наредил старейшината. – Вие двете няма да говорите. В лицето, на която момчето познае истинската си майка, ще остане при нея.

Завързали очите на детето, а старейшината го попитал:

– Кажи сега, коя е твоята истинска майка?

Момченцето започнало да опипва лицето на едната жена, хванало ръцете ѝ и започнало да гали своето лице с тях. После направило същото и с другата.

– Това е тя! Това е мама! – казало детето, сочейки жената, която го е отгледала, въпреки че все още било с превръзка на очите.

– Как разбра? – попитал старейшината.

– Само моята майка може да ме гали така. Не мога да сбъркам ръцете ѝ. – отвърнало детето.

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK


Коментарите са изключени.