Първи юни
Пролет вън е ,птици пеят,
тичат весели деца.
Слънчеви усмивки греят
върху техните лица.
Празник днес е –първи юни,
днес е ден на радостта.
Мама,тате с нежни думи
ще ги събудят сутринта.
Ще играят ,ще се смеят,
стихчетата ще редят,
като сладкогласни струни
песните им ще звучат.
Със приятелите после
ще отидат на игра.
Празник днес е най-прекрасен,
днес е ден на радостта.
Вера Илиева
***
Бъди дете!
Каквото виждам те сега!
Не настоявай да пораснеш.
Усмихвай се на всякакви картинки.
В съня си пускай само бели феи.
Мечтай за бъдещето си полека.
Недей напуска детската пътека!
Когато остарееш си спомни,
че някога си бил дете и ти!
Бъди дете!
Не настоявай да пораснеш!
Усмихвай се на глупостта,
във детството ти има неизвестност,
но има също много красота!
Бъди дете…
Валентин Йорданов
***
Честит първи юни
Дечицата ни днес празнуват,
че днес е празник на децата.
Те пеят, скачат и танцуват
с усмивки ведри на лицата.
Днес всичко им е позволено –
люлки, сладолед, близалки…
Днес радостта е споделена
на всички палавници малки.
Родители, не ги сърдете!
Децата днес са специални.
По-добре им угодете
желанията „ненормални“.
Нека този ден се помни
до утре – следващия празник…
Да не забравяме бездомните,
те също искат доза щастие.
Сирачетата в домовете
по детски също си мечтаят.
Желаещите – помогнете!
Те празника дано познаят.
Валентин Йорданов
***
Иска ми се да съм пак дете!
Иска ми се да съм пак дете,
Пак със вятъра щастливо да се гоним.
Вълшебството да ме зове,
Да си играя със хвърчило и балони.
Къщички да си строя от пясък,
Да тичам сред разцъфнали цветя,
В реката да се гмурна с пясък,
Със щастието – като птица да летя.
Как искам мама да ме чака пак
На вратата със намазана филия
И във падащия нощен мрак,
Нейната усмивка да открия.
Уморена от игрите после да заспя,
Да сънувам приказни принцеси,
Но уви, безгрижието ми отдавна отлетя
И сега се питам: „детство, ти къде си?“
Къде изчезнаха мечтите, радостта
И на утрото разцъфналата пролет?
Сега в разцвета съм на младостта,
Но няма го възторжения детски полет.
Мими Янева
***
Детски празник
Паркът е свеж и зелен,
пълен с деца като мен,
пълен с червени балони,
с люляци,с цъфнали клони.
Люлки,сестри с ветровете,
люлки и мен понесете,
да литна високо в простора
над къщи,дървета и хора.
Да пипна с ръчичка небето,
за празника-Ден на детето,
на всички деца на земята
сърдечни привети да пратя!
Леда Милева
***
Детско стихотворение
Изтритите сандалки на душата ми
забравят как се скачаше на ластик.
Светът оказа се слепен от атоми
и с хляб се храни – не със „сухи пасти“.
Светът оказа се баща на болката
и ударът в ръба на тротоара.
Забравяш полетите си и толкова –
на кротките деца не им се карат.
И слънцето престана да е „лукче“ -то
от джоба на небесната мантичка.
Живот с приведен гръб (какво ти случване?),
по-жалък и от просешка паничка.
Живот наум, назаем, на изплащане.
Отплесването – строго забранено!
Детето в мен стърчи до смърт уплашено –
пред фаровете му е вцепенено.
И само някъде, назад във времето,
мой тебешир чертае смело „дама“,
сандалки по асфалта скачат шеметно
и, от прозореца, ме вика мама.
Радост Даскалова
***
Детето в мен
Детето в мен живее, вечно младо…
Аз крача през живота с едри крачки –
то още чупи своите играчки
и още гледа с алчност шоколада;
и гони вятъра с велосипеда,
и още чака дядо Мраз с шейната,
троши в съня си с топката стъклата,
краде зелено грозде от съседа;
то разглобява всички сложни вещи
и се надява да открие чудо,
преплува Дунав, палаво и лудо,
и още чака първата си среща.
А аз вървя и отстрани се вглеждам
в безгрижните му светнали зеници,
докосвам изпотените къдрици
и храня илюзорната надежда,
че още дълго, може би безкрайно,
детето в мен ще тича, ще греши
и някой ден внезапно ще реши
като играчка стъклена нетрайна
да счупи тоя крехък свят край мене
– черупка остаряла и излишна –
за да надникне в същността му скришна
и да открие с нямо изумление,
че вътре няма нищо – само прашна
безкрайна пустота и сива скука
и може би да извлече поука,
че кухото и скучното е страшно…
Аз чакам този час на детска лудост
и този вечен бяс за разрушение,
до днеска живи у детето в мене,
като велика милост, като чудо,
когато след метежната стихия
ще тръгне сред отломките нетрайни
към други светове, към други тайни
детето в мен, и с него – аз самият.
