Някои деца заспиват трудно и това не зависи от родителите – история от практиката

дете трудно записване проблеми със съня

Когато по-големият ми син беше бебе, трябва да съм прекарала някъде около 7 милиона минути от живота си в опити да го приспя.

Кърмех го, пеех му, разхождах го на ръце, когато беше още новородено, после излизах от стаята, за да го оставя да заспи са или му разказвах дълги приказки, когато порасна малко – нищо не помагаше особено.

За щастие не бях сама в тези опити, със съпруга ми се редувахме. Той люлееше сина ни в бебешката люлка, после аз го кърмех за кратко. След това мъжът ми го разхождаше в слинг и пак аз го гушках и го галех по гръбчето. Така да се каже – „работехме“ заедно, на смени, и понякога приспиването отнемаше часове. Какво ли не опитвахме – изморявахме го през деня, спазвахме стриктен режим за дневния и нощен сън, ограничавахме захарта в менюто ми, а впоследствие – и в неговото, но нищо не помагаше, синът ни все така се съпротивляваше на заспиването. И тази съпротива беше мощна. Детето ни просто не обичаше да спи, очите му все бяха „ококорени“, а мозъкът му сякаш не искаше да си почине.

В крайна сметка, въпреки че този проблем си го имаше от самото начало, не мога да кажа, че беше чак толкова и слава Богу за това. А и заспеше ли веднъж, сънят му беше здрав, не се събуждаше постоянно. Всъщност, трудното за нашия син беше да се отпусне и успокои, за да заспи. И, разбира се, като всяка майка с бебе или малко дете, аз винях себе си за това. Все ми се струваше, че нещо не правя както трябва.

В крайна сметка, синът ми си беше едно здраво, щастливо дете. Аз бях тази, която смяташе, че нещо не е наред, че все има нещо, което ми убягва.

Докато пет години по-късно не се роди вторият ми син…

Честно казано, една от причините, поради които чаках толкова време, за да забременея пак, беше тази прекалена активност на първото ми дете, трудното му заспиване и липсата на достатъчно сън и почивка за самата мен откакто се беше родил. Поради тази причина аз веднага реших, че второто ми дете ще бъде точно като първото и особено по отношение на съня, защото продължавах да си мисля, че дали бебето ще заспива лесно или не зависи единствено от мен като майка.

Представете си колко се изненадах, когато се оказа, че почти нямах проблеми с приспиването на второто ми дете. Естествено и това мое бебе обичаше да го погушкам и накърмя, за да му дойде дрямката, но след това бързо и лесно се унасяше в сън. И всъщност си е така и до ден днешен. Малкият ми син заспива само като помирише възглавницата, а на големия му отнема цяла вечност. И при двамата нещата са напълно различни, въпреки че и аз, и съпругът ми прилагахме едни и същи стратегии, за да ги приспим.

Тази разлика между двете ми деца ми помогна да осъзная, че вината за трудното заспиване при първия ми син всъщност не е в мен. От опит установих, че както всеки човек има свой собствен характер и отличителни черти, така всяко дете се ражда с негов собствен темперамент по отношение на съня. И виждах това не само в моите синове, но и при децата на наши приятели, които също така бяха възпитавани и отглеждани по един и същи начин, но имаха различно поведение при заспиване. И нищо, което родителите им правеха, не можеше да промени предразположението на мъниците към спането.

Тогава ми просветна и спрях да се самокритикувам.

Когато човек осъзнае и приеме този извод за децата и съня, спира да изпитва вина и това е страхотно, защото особено ние майките сме много склонни да се чувстваме виновни за много неща. И което е още по-важно – спираме да обвиняваме и самите деца.

Големият ми син вече не е бебе, но все още от време на време има проблеми със заспиването, защото му е трудно да се отпусне и унесе. Затова напоследък се опитвам да му помогна и той самият да приеме и да се примири с факта, че винаги ще му отнема по-дълго време да заспи.

Искрено съчувствам на всеки родител, който има вкъщи трудно заспиващо бебе, а впоследствие и дете. От собствен опит знам, че въобще не е лесно нито за родителите, нито за хлапето. Разбира се, има много съвети на специалисти за по-лесно приспиване и заспиване, които можете да изпробвате и някои от тях може дори да се окажат доста ефективни.

Но ако питате мен, бих препоръчала просто да приемете факта, че ви се е паднало дете, което не се приспива лесно, а в по-късна възраст няма да може и да заспива бързо само. Не го гледайте като проблем, а като нещо нормално и характерно само за вашето хлапе. На мен това ми помогна и ме спаси от самообвинения, надявам се, че ще помогне и на вас.

Автор: Уенди Уизнър
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

Норми в дневния сън при бебета от 0 до 12 месеца (ТАБЛИЦА)

5 игри за лека нощ, които улесняват приспиването на децата

Митове и истини за съня на новороденото

Нуждата от сън при деца от 1 до 3 години

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: