Захранване – когато детето не иска да яде - Roditel.bg

Често, когато решим да захраним детето, то отказва да участва в процеса. Хапва едва по няколко лъжички от предлаганите твърди храни, а понякога дори плюе всичко и не желае нищо освен млякото, с което е свикнало до момента. В такива ситуации майките обикновено се тревожат, че ако не се храни според схемата за съответната възраст, организмът на детето няма от къде да получи нужните му хранителни вещества за правило развитие и растеж. В тази ситуация често майките прибягват до всякакви хитринки, с които да отвличат вниманието на детето, само, за да яде. Здравословен ли е обаче този подход?

Храненето не бива да става насила

Важно е преди всичко да запомним, че още от самото раждане на бебето, то безпогрешно усеща кога е гладно и кога – не, а също и коя храна е полезна за него и коя – не. Дори, когато бебето все още не разбира какво е храна и за какво служи тя, инстинктът за оцеляване му подсказва кога и каква храна да поеме. Инстинктивно бебето изпитва отвращение към отровни храни, както и към храни, които са трудно смилаеми и трудно усвоими за него. Затова е много важно да се доверим на природните инстинкти и да не ползваме трикове, за да храним бебето насила, защото много вероятно е да се окаже, че вместо да му правим добро, му вредим, когато чрез хитрост вкарваме в устата му храни, които могат да натоварят стомахчето му или дори да отключат алергии.

Не залъгвайте бебето с играчки, песнички или телевизия, за да го нахраните, когато то не желае да яде или за да го нахраните по-бързо. Не отвличайте вниманието на детето си по време на хранене! То има право да участва съзнателно в процеса на хранене, за да усети кога се е нахранило и да не преяжда, както и да усети кога храната го отблъсква и да не поглъща храни, към които организмът му изпитва непоносимост или трудности в храносмилането.

Важно е да започнем от най-ранна възраст да изграждаме в децата си култура на хранене, а това изисква да се научат да усещат кога е моментът да спрат да ядат, за да не преяждат, както и да се научат да се вслушват в сигналите на тялото си и да усещат кои храни им понасят добре и кои храни по-добре да избягват.

Всяко дете е различно и има различни хранителни нужди

Всички предписания, свързани с развитието на детето, са относителни и трябва да гледаме на тях като на някаква средностатистическа норма, а не като изискване, което да приложим едно към едно към нашето дете. Ако в нормата пише, че детето на тази възраст трябва да изяжда по 150гр. пюре, това са само ориентировъчни средностатистически данни, а не изискване за правилно развитие. Някои деца изяждат повече, други – по-малко и това е нормално. Огледайте се около вас и ще видите, че на едно хранене някои от близките ви изяждат съвсем малко храна и се засищат, докато други изяждат няколко порции и пак не им стига – просто хората сме различни. Ако оставите детето да участва съзнателно в процеса на хранене, то ще изяде точно толкова храна, колкото му е нужна.

Ако детето отказва някоя храна, предложете друга

Така ще видите дали проблемът е в конкретна храна, която детето не желае, или по принцип не желае твърди храни. Ако отказва да речем тиква, то предложете друга сходна храна, с която да замените нежеланата. Ако настоявате детето да яде това, което не желае, има голяма вероятност детето да прояви алергия или стомашно разстройство, в следствие от храната, която то инстинктивно е усетило, че не бива да приема, но вие сте настояли.

Ако детето отказва някоя храна, това не означава, че цял живот няма да я яде. Ако не настоявате, а след време пробвате пак, то много вероятно е да се окаже, че предпочитанията на детето са се променили и то вече харесва храни, които преди е отказвало. Това е така, защото първо с израстването децата често менят предпочитанията си и ако сега не желаят нещо, то много скоро може да започнат да го желаят, а също и в ранна възраст храносмилателната система на детето е още много чувствителна и детето инстинктивно отбягва храните, които усеща натоварващи. След време, когато храносмилателната му система е по-зряла, детето вече няма да има причина да отбягва тези храни.

През първата годинка твърдите храни са само за опознаване, не за засищане

Според предписанията на Световната здравна организация, през първите шест месеца от живота си детето най-добре да бъде изключително кърмено (тоест – да не приема нищо друго, освен кърма) или ако кърменето е невъзможно – да бъде хранено с адаптирано мляко за кърмачета. Захранването на бебето е добре да започне постепенно и плавно през второто шестмесечие, като основната роля на твърдите храни през този период е бебето да се запознае с различни вкусове и консистенции, а изхранването на бебето през първата година става основно с мляко (кърма или адаптирано мляко за кърмачета, ако кърменето е невъзможно). Казано с други думи, млякото остава основна храна за бебето през първата година, а твърдите храни се предлагат в малки дози с цел запознаване на бебето с нови вкусове и консистенции, а не с цел наяждане с твърда храна.

Според докладите на Световната здравна организация по отношение на хранене на бебето, през първата година не е удачно заместването на хранене, а след като бебето покаже, че е готово за захранване, предлагането на твърди храни трябва да става умерено в малки дози, а дохранването да продължи с кърма/адаптирано мляко, докато бебето се нахрани.

Ако детето отказва каквито и да било твърди храни – изчакайте!

Ако бебето отказва каквито и да било твърди храни най-вероятно то още не е готово за захранване. Ако сте решили да захранвате, защото бебето ви е вече на възраст да бъде захранено или защото педиатърът настоява, но бебето отказва твърдата храна, която му предлагате, не избързвайте. Предложете други твърди храни и ако бебето не желае нито една от тях, то отложете захранването с една две седмици и изчакате да бъдат налице признаците, че бебето вече е готово за захранване. Не хранете бебето насила!

Има множество случаи за бебета, захранени на 8, 10 и дори 12 месеца и всички тези бебета са били в цветущо здраве и с прекрасни жизнени показатели. Има и бебета, които още на четири месеца проявяват интерес към твърди храни и са готови да опитат. Водете се от бебето, а не от книгите. Не забравяйте, че всяко дете е различно и се вслушвайте във вашето бебе – то единствено знае от каква храна и в какво количество се нуждае организмът му в този момент .

Понякога бебе, което е успешно захранено в един момент, отказва твърди храни и иска единствено мляко, защото е болно, защото му никне зъбче или защото изпитва някакъв дискомфорт. Знаете по себе си, че когато не ви е добре, нямате апетит и не желаете тежки храни. Вслушайте се в инстинктите на бебето и не го прехранвайте, особено когато е неразположено.

Не слагайте захар в храната само, за да я подсладите и да прилъжете бебето да яде. Захранването е с цел бебето да се запознае с вкуса на истинската храна, а не, за да се тъпче с вредна захар. Ако бебето не иска твърди храни, продължете кърменето уверено и спокойно и след седмица-две предложете друга твърда храна, без да насилвате малкото човече. Ако бебето желае твърди храни, но поема едва две-три лъжички от тях, това е чудесно. С времето ще видите как броят на лъжичките ще нараства и не след дълго ще имате вече пораснало човече, което ще се храни с радост и апетит.

Захранване по схема и захранване, водено от бебето?

Независимо дали изберете да захранвате по схема или се спрете на по-свободен подход на захранване, в който бебето се храни от вашата храна в съвсем мънички дози, то при всички случаи захранването следва да бъде водено от бебето – от неговия апетит, хранителни нужди и предпочитания към храни. Ако се спрете на схема за захранване, то препоръчително е тази схема да бъде базирана на късно захранване (когато бебето покаже признаци на готовност за захранване ) и бавно и плавно въвеждане на храните. Захранването не е състезание и с нищо не помагате на детето си като бързо и рязко въведете в менюто му всякакви храни.

Всяко бебе по рождение има инстинкт за оцеляване и тъй като оцеляването зависи основно от това дали индивидът се храни и с какво се храни, то бебето по рождение разпознава кога, какво и колко да яде. Рискът от алергии и стомашни неразположения ще сведете до минимум, ако се вслушате в детето си и не го насилвате да яде тогава, когато не желае. Ако проявите търпение, в бъдеще ще имате здраво дете с добър апетит и развит усет към храненето.

Автор: Нели Василева-Стефанова – специалист по ранно детско развитие, детски и семеен психолог, класически хомеопат, майка на две деца. За консултации и контакт: info@babysling-bg.com