Защо не е полезно малкото дете постоянно да чува думата „НЕ“

„Думата НЕ има много по-голяма тежест, когато е изречена от родител, който може също така да казва и ДА.“
Джойс Мейнард

Много сме говорили и писали за значението на границите и правилата и за това колко е важно родителят да умее да казва „НЕ“ като част от възпитанието. В тази статия, която е базирана на книгата „Основи на модерното възпитание“ на Нели Христова, обаче ще се спрем на това защо е от съществено значение и умението да казваме „ДА“ на децата си и как това помага за изграждането на тяхната увереност и самостоятелност.

Децата до 2 години и желанието им да изследват света

През периода от 1 до 2-годишна възраст вашият мъник започва да прави първите си крачки и да изследва заобикалящата го среда. Задължително е да се подготви и обезопаси къщата, в която ще расте. Детето ще иска да докосва всичко, да слага разни предмети в устата си, да изпробва всичките си сетива. Това е и периодът, в който малкият човек е много любопитен. Но също така е периодът, в който родителите казват най-често НЕ.

Тази дума се повтаря толкова често, че на моменти това е основното, което мъничето чува, просто защото майката и бащата, бабите и дядовците постоянно се притесняват, че малкото може да падне, да погълне нещо отровно, или да се нарани. Но безкрайно повтаряното НЕ може да се превърне във вреда, причинена именно заради честите забрани.

Ако детето постоянно чува: „Не пипай там…! Не дърпай това…! Не влизай тук…! Не яж онова…!“ съществува риск желанието му да научава нови неща да намалее и да започне да се съмнява в себе си. По-късно в училище това може да сложи спирачки пред естествената му любознателност – именно защото в момента, в който е искало да изследва света около себе си, е чувало често думата НЕ.

Какво да направим, за да казваме по-рядко „НЕ“ през периода от 1 до 2 годишна възраст от развитието на детето?

Първото и много важно условие е да сме обезопасили средата – днес има достатъчно начини да се направи това. Подготовката обаче включва и нещо повече от нови ключалки на шкафовете с препарати за почистване, предпазители по острите ъгли и тапи върху контактите. Много е важно да устроим дома си така, че да го превърнем в нещо като училище за период от около две години. И не само тази на родителите, но и на бабите и дядовците, ако то ще остава за някакви периоди и при тях. Нека не забравяме, че при по-възрастните често има лекарства по масите и плотовете, които трябва да се приберат на недостъпни за детето места. Ако то вижда, че бабата и дядото ги гълтат, в желанието си да ги имитира може да поиска да ги сложи в уста.

Обяснете кои са позволените неща

Важно е детето да чува по-често думата ДА, отколкото НЕ. Това ще му помогне да разбере, че има и много неща, които са му позволени и че не всичко е забранено. Дори за вас да се подразбира, че може (и е безопасно) то да направи нещо, казвайте това на глас. Така например, когато лятно време сте на разходка в парка и го видите да тича по тревата, насърчете го – ДА, а сега може и да седнеш на тревичката, може да пипнеш дръвчетата и т.н. Обяснявайте защо и в тези ситуации. Така детето няма да ви свързва само с контрол и забрани, ще знае, че от вас може да чуе НЕ, но и ДА.

Ще разбере, че в библиотеката не бива да се вика, но в планината може да покрещи, ако му харесва. От съществено значение е това ДА да бъде чуто и разбрано от детето. Както и да се използва за заместител на НЕ винаги, когато е възможно. Примерно вместо обичайното: „Не тичай, ще се изпотиш!“, по-добре кажете: „Харесва ми да вървиш до мен.“ Или вместо:
„Не викай, пречиш на хората!“, помолете детето:
„Говори по-тихо.“ Поощренията и спокойният тон винаги са за предпочитане пред заповедните изречения и забраните, започващи с „НЕ“.

Повече самостоятелност

Да, въпреки взетите превантивни мерки, през този период често ще се случва детето да пада. Повечето родители веднага бързат да го вдигнат и да му се притекат на помощ. Това е логичната, но невинаги е най-правилната реакция. Защото, ако детето може да се изправи само, по-добре е да бъде оставено да го направи. Така ще трупа увереност в собствените си сили и възможности, ще се учи да не чака винаги помощ от другите.

Аналогичен е случаят с храненето. По-бързо и по-чисто е да му пъхате кашата с лъжичка в устата, но когато детето поиска да опита да го направи само, позволете му това. Петната по масата, по дрехите му и по пода са нищо в сравнение с приучването към самостоятелност.

На тази възраст децата опитват да правят все повече неща, а родителите не бива да им отнемат възможността. Не е препоръчително храненето да се превръща в ритуал тип: „Хайде една лъжичка за мама, хайде една лъжичка за тате, една за баба…“. Това е манипулация, макар че детето в момента не я осъзнава. Но вие не искате то да се учи да манипулира, а да разбере, че храната е необходимост за него. И когато му позволите да е по-самостоятелно, то вероятно ще погълне много повече пюре, и то с удоволствие. Помислете – каква полза да го насилвате да се храни, щом не иска и не изпитва глад? Тогава детето се фокусира върху: Какво да направя, за да не ме карат да ям? И започва да си стиска устата или да блъска пълната лъжица. Много по-добре е да изчакате да си поиска, когато огладнее. И да го оставите да се справи с храната самостоятелно.

Казано иначе…

Границите и правилата са неизменна част от родителството и са необходими, ако искаме детето ни да има ясен ориентир кое е правилно и кое – грешно. Но понякога, в стремежа си да владеем ситуацията и да предпазим детето си от всичко, може да преминем в друга крайност, което да доведе до това всяко второ наше изречение да започва с „НЕ“. Важно е да осъзнаем вредата от подобен подход, особено когато става дума за малки деца, които тепърва изучават света. Те имат нужда от нашата обич, подкрепа и от това да разберат смисъла както на правилата и ограниченията, така и позволените неща.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg