Епидемията от COVID-19 ни учи на много повече от това да си мием ръцете

По един или друг начин в момента новият Коронавирус COVID-19 засяга живота на всеки, абсолютно всеки, човек в света. Имаме извънредна, безпрецедентна, невиждана за съвременната личност ситуация, която в същността си изглежда плашеща и неразбираема.

В началото като че ли повечето мнения бяха, че това е „поредният грип“. Само че съвсем скоро след това започнахме да гледаме по телевизията кадри с хора, запасяващи се с маски, дезинфектант и други предпазни средства. И като че ли още по-бързо се оказахме в ситуация на социална изолация – вкъщи, със затворени училища, детски градини, ресторанти, кина, театри, музеи и търговски центрове, с цели градове под карантина. Днес вече имаме затворени граници и държави, от които трудно се излиза и още по-трудно се влиза.

За сравнително кратко време станахме свидетели на ситуации, в които хора се карат и дори се бият за тоалетна хартия. Преминахме през кадри на семейства и приятелски компании, които се оплакваха как трябва да отложат пролетната си ваканция или планираното пътуване и подозираха, че светът реагира твърде бурно на нещо толкова обикновено. Имаше и спорове около конспиративни теории и обвинения, че властите в отделните държави не правят достатъчно, за да защитят хората. Но с напредване на времето все повече ставаме свидетели на обрат във възприемането на опасността от новия вирус и все повече хора осъзнават колко сериозна е ситуацията.

Парадоксално, паралелно с този процес, като че ли започна да тече и един друг с много положителен знак –

започнахме да се обединяваме, да се солидаризираме и да си помагаме – започнахме да се стремим към доброто.

Последиците от пандемията  за човечеството вече са големи и по всичко личи, че ще станат огромни, всеобхватни.

Но дали сред второстепенните ефекти няма да се промъкне и нещо полезно?

Разбира се, загубата на животи и изтощаването на здравните системи навсякъде по света са нещо много сериозно, плашещо и трагично. Но едновременно с това се появиха невероятни жестове на доброта, щедрост и хуманност.

Италия е в задължителна карантина от няколко седмици, но почти веднага в интернет започнахме да гледаме видеа на хора, затворени в домовете си, но пеещи от балконите. Те ни показаха, че въпреки социалната дистанция, в която се налага да живеем, може да останем заедно и свързани един с друг. На много места в света обществото подкрепя медиците си по всякакви начини – от дарения до аплодисменти. Стотици организации и оператори на платформи за онлайн обучение подпомагат учителите и родителите в усилията им да представят на децата по най-бърз и безболезнен начин дистанционната форма на обучение. Все повече работодатели създават възможности за персонала си за работа от вкъщи, все повече служители се възползват от това, за да могат и да запазят работното си място и да се грижат за децата и за домакинството в извънредната ситуация. Отказахме се от срещите и събиранията на живо, от партитата, от почивките, от екскурзиите, някои от нас кардинално промениха начина си на живот – работата, училището, общуването, социалните си роли, за да запазим доколкото е възможно здравето не само на всеки отделен човек, на всяко отделно семейство, но и на обществото като цяло.

В тези форсмажорни обстоятелства животът ни дава урок, много по-ценен от това „да си мием ръцет“. И този урок е свързан с прояви на добро и човечност.

За щастие и в България имаме вече много примери за дарения от големи и по-малки фирми, за дарителски кампании, които събират пари и материални дарения на изключително нужни неща като апаратура, консумативи и предпазни средства за болниците и медиците. Имаме примери и за доброволци, и за индивидуални дарители, и за малки бизнеси, които не могат да работят заради наложените мерки, но се преориентират към подкрепа на най-уязвимите групи – възрастните, хората с увреждания.

Млади хора стават доброволци и пазаруват хранителни продукти и лекарства за свои съседи, които са по-застрашени от вируса заради възрастта и здравословното си състояние. Малки ресторанти, които в момента не могат да работят с клиенти, продължават да готвят и даряват храна на възрастни хора в неравностойно положение. Шивашки фирми, които произвеждат многократни маски, даряват част от тях. И още много, много други подобни примери, в които въобще не са включени и несъизмеримите усилия и жертви на медицинския персонал от лекари до санитари, които се грижат за вече боледуващите и ще се грижат за тези, които тепърва ще се разболеят от COVID-19.

Пандемията промени живота на всеки човек в която и да е държава по света.

В тази ситуация обаче имаме редкия шанс да се обединим, да се сплотим. Имаме възможността да погледнем на обстоятелствата не само като засягащи всеки поотделно, но и като оказващи влияние върху човечеството като цяло. Да прекараме повече време със семействата си, с децата си. Дори и това да означава да нарушим личния си комфорт, каквото и да означава това в момента.

На всички ни е ясно, че след като ситуацията премине през нас вече нищо няма да бъде същото. И колкото и да ни се струва днес, че почти нищо не зависи от нас, всъщност не е точно така. Наш е изборът, на всеки човек поотделно, дали и колко отговорност и човечност ще проявим. Дали и колко разумни ще бъдем и колко от уроците на настоящето ще можем да научим.

В публикацията са използвани материали от статията COVID-19 Is Teaching Us More than Just How To Wash Our Hands“ на Лорън Ломсдейл, майка, влогър, редактор и писател

Над публикацията работи: Яна Атанасова