Хиперактивните деца – какво трябва да знаем?

Понятието „хиперактивно дете” все по-често се използва от много родители, които са убедени, че техният син или дъщеря без съмнение принадлежи към тази категория. Какво обаче се крие зад термина „хиперактивност” и кога наистина говорим за състояние от този тип? За да си отговорим на тези въпроси, се обърнахме към Нели Василева-Стефанова – детски психолог, класически хомеопат и специалист по ранно детско развитие.

 

Много родители считат, че децата им са хиперактивни. Какво всъщност означава този термин, кога наистина се касае за подобно състояние и с какви други детски прояви може да се обърка?

В ежедневието наричаме „хиперактивни” палавите, физически активни деца, които не застават наедно място. Хиперактивността в повечето случаи се свързва и с трудности в задържането на вниманието – детето постоянно мени интересите си, наричаме го разсеяно, защото мисълта му постоянно препуска и не може за дълго да се концентрира върху едно нещо.

Нужно е ние възрастните да си дадем сметка, че описанието, което дадох по-горе, когато е в определени рамки всъщност е обичайното състояние на здравите деца. За разлика от нас възрастните, децата са по-динамични, в ранна възраст не могат за дълго да се задържат на едно място и да останат съсредоточени в едно занимание. Това е естествено. По-скоро ако детето е в предучилищна или ранна училищна възраст и стои мирно на място без желание да се движи и да опознава света – това е повод за притеснение, а не палавото и разсеяно дете.

Въпреки че разсеяността и повишената физическа активност е характерна за децата, има една категория деца, при които с право родители и педагози забелязват, че нещо не е наред. Повишената активност и нарушено внимание могат да достигнат размери, в които нарушават здравословния живот на детето и семейството и в тези случаи е важно родителите да се обърнат към детски терапевт. Хиперактивността и трудностите в концентрацията може да достигнат обезпокоителни размери поради различни причини.

Какви са причините за появата на хиператктивност у децата?

Важно е родителите да са наясно, че причината за хиперактивност не е една и макар да се наблюдават сходни симптоми, различните болести, свързани с прояви на хиперактивност изискват различен подход и лечение. Прояви на хиперактивност и нарушена концентрация можем да наблюдаваме, когато детето има синдрома ХАДВ, тревожно разстройство, разстройство от аутистичния спектър, дислексия или езиков дефицит. Ето няколко основни ориентири за това как да разпознаем на какво се дължи хиперактивното поведение, за да предприемем адекватни мерки:

• Синдром на Хиперактивност с Дефицит на Вниманието (ХАДВ)

Хиперактивност с Дефицит на Вниманието е генетичен синдром – на чисто генетично ниво мозъкът на тези деца е устроен различно. Не става въпрос за мозъчно увреждане, а за по-различен начин на функциониране, при който тази част от мозъка, която отговаря за екзекутивните функции – планиране и организиране, не функционира, както при останалите хора. Тези деца не са глупави или увредени, тъкмо обратното. В повечето случаи те са много умни и имат голям потенциал за успех в живота, стига възрастните да подходят грамотно към тях. Децата с ХАДВ, когато не са мотивирани, са доста апатични и отпуснати и, за да се подържат в будно и активно състояние, имат нужда да бъдат в постоянно движение. Затова непрекъснато се движат, пипат, бутат, шават или се лепват за телевизора (компютъра, таблета), като само така могат да стоят мирно. На екрана постоянно нещо се движи, а тези деца имат нужда именно от постоянно стимулиране, от постоянно движение.

• Повишена тревожност

Когато едно дете има психоемоционален проблем, то най-често го изразява през поведението си. За децата е трудно да облекат в думи вътрешните си усещания и да преобразуват вътрешното си напрежение в нещо градивно (често ние възрастните не можем, пък какво остава за едно дете). Затова често хиперактивното поведение и нарушената конценрация се срещат в ситуации, в които в емоционалният свят на детето нещо не е наред. Това се случва, когато детето е изживяло психоемоционална травма, когато се чувства насилвано, ограничавано, неразбрано, отхвърлено или неприето такова, каквото е, от важните за него възрастни и няма кой да му помогне в тази ситуация. Детето е неспокойно и това безпокойство се проявява в поведението (не може да застане на едно място), а също и проявява нарушена концентрация, защото тревогите му са превзели съзнанието му и то не може да се концентрира върху нищо друго освен тях. Тревожните деца не могат да стоят мирно и не могат да учат успешно. Причините за детските тревоги може и да не са нещо голямо и да останат незабелязани от нас възрастните. Често неща, които за възрастния са „дреболия” причиняват голямо страдание на малкото дете.

Детето може да страда от тревожно разстройство и няма ХАДВ, ако хиперактивността му и липсата на концентрация се проявяват само в определени ситуации и само в определени периоди от живота. Например родителите често споделят, че детето не внимава в клас, но може да се съсредоточи върху уроците, когато е у дома с мама. Или пък детето е хиперактивно вкъщи, но спазва правилата и стои мирно в детската градина. Хиперактивно е с мама, но не и с татко, или обратното, станало хиперактивно преди няколко месеца, а преди това е било спокойно и т.н.

Децата страдащи от синдрома ХАДВ са хиперактивни с дефицит на вниманието винаги и навсякъде – от самото си раждане и у дома и в градината/в училище и когато са с родителите си с и учители и с всички и навсякъде. Техният мозък просто така е устроен, че те не могат по друг начин. Ако детето в някои ситуации или в някои периоди от живота си е било по-спокойно и концентрирано, това означава, че най-вероятно е преживяло психоемоционална травма, която е предизвикала повишена тревожност и от там – хиперактивност. Ако детето е хиперактивно в училище и спокойно у дома, това означава, че нещо в училище вероятно го тревожи и повишената тревожност е причина за поведението му. В такива случаи е нужна консултация с детски психотерапевт, който според индивидуалния случай може адекватно да препоръча методи, с които тревожното разстройство да бъде лекувано.

• Аутизъм

Децата страдащи от нарушения от аутистичния спектър също могат да показват хиперактивно поведение, но лесно можем да ги отличим от децата с ХАДВ или от тревожните деца, тъй като детето с ХАДВ пипа навсякъде, но има интерес към нещата, които пипа, докато аутистът няма никакъв интерес и най-важният диагностичен критерий е, че детето-аутист не може да играе на ужким (не може да си представи например, че кашонът е къща или наредените кубчета – влакче и да играе с тях като с къща и влак), докато детето с хиперактивност или тревожното дете може.

• Дислексия или езиков дефицит

Понякога хиперактивността е следствие от дислексия или езиков дефицит, който пречи на детето да общува адекватно и да учи. Съвсем естествено в ситуация, в която поради дислексия или езиков дефицит детето не може да се справи с учебния материал например, то спира да внимава (защото и да внимава, и да не вминава, не може да разбере урока) и постоянно шава, за да се справи със скуката, докато останалите се занимават с урока. Затова при хиперактивни деца с дефицит на вниманието едно от първите неща, на които трябва да обърнем внимание, е дали детето умее да си служи с езика адекватно за възрастта. В някои случаи се оказва, че детето има нужда просто от работа с логопед.

Често ли се случва някой от родителите на хиперактивните деца също да е страдал от хоперактивност?

Все още липсва единно становище в научните среди относно причините за възникване на ХАДВ, но като генетичен синдром повечето учени клонят към наследствени фактори. Обикновено родителите, които водят децата си в кабинета, споделят, че поне единият от тях също е бил много динамично, палаво или разсеяно дете, но го е израстнал. При тревожните разстройства също често виждаме сходство между деца и родители. Тревожните родители отглеждат тревожни деца. Приемственост, макар и не задължително, срещаме и в дислексията и езиковите нарушения. Затова е важно като родители да обръщаме внимание не само на детето, но и на себе си, защото детето носи нашите генетични особености и несъзнавано повтаря родителския опит с всичките му плюсове и минуси.

Кои са първите признаци на хиперактивността с дефицит на вниманието? Кога най-рано можем да я разпознаем и какво трябва да направи родителят, ако има подобни съмнения?

ХАДВ трудно се диагностицира преди тръгване на детето на училище, тъй като в ранна възраст повечето деца са палави и импулсивни и трудно можем със сигурност да определим дали едно дете има проблем. При все това някои крайни форми на хиперактивност се забелязват ясно още в предучилищна възраст и ако поведението на детето пречи на нормалния живот на него или околните е важно да се вземат своеменни мерки и да се потърси консултация с детски психотерапевт. Той най-добре ще може да прецени на какво се дължи проблемът и да насочи родителите към методи за разрешаването му. Детският психотерапевт може да прецени дали детето има ХАДВ, тревожно разстройство, езиков дефицит или разстройство от аутистичния спекър и съответно – да даде адекватни насоки на родителите как да подходят, да започне при нужда съответна терапия или да насочи семейството към друг специалист – логопед, семеен консултант и т.н.

Преодолимо състояние ли е хиперактивността? До каква възраст най-силно се повлиява от терапия?

Всичко е строго индивидуално и зависи и от причините за хиперактивното поведение. Ако като родители смятате, че нещо с детето не е наред или учителите в детската градина или училище забелязват проблеми с детето в сравнение с другите деца от същия клас или група, то най-добре е да заведете детето на консултация с детски психолог/ психотерапевт. Той най-добре може да ви насочи към адекватни методи и специалисти за работа с детето и ще посъветва как да подходите у дома, за да помогнете на детето. Ако случаят касае тревожно разстройство е важно родителите да потърсят консултация с детски терапевт, колкото може по-бързо, защото състоянието може да се задълбочи с времето. Квалифициран класически хомеопат може също да помогне, при това бързо и ефикасно, в преодоляването на психоемоционални проблеми и в работата с деца от аутистичния спектър. Когато терапевтът диагностицира, че средата, в която се развива детето е причина за повишена тревожност в детето, добър подход е семейната терапия – всички ние неосъзнато повтаряме в поведението си модели, наследени от нашите родители, които модели не винаги са успешни. Обаче, поради факта, че сме израснали с тези модели и сме ги виждали пред очите си цял живот, често дори не можем да си дадем сметка от вредата, която нанасят и ги приемаме за нормални. За това и самолечението в тези случаи не помага. Нужна е намесата на компетентен специалист.

Какво друго трябва да имат предвид родителите?

При леки форми на повишена тревожност, в следствие на психоемоционална травма, ако родителите са достатъчно осъзнати и емоционално интелигентни, биха могли и сами да намерят подходящ подход към детето си и да го подпомогнат да преодолее тревожността. Повишената тревожност в леки форми може и да е чисто ситуационна и да не изисква специално лечение и детето да съумее само да се справи с нея, ако тя се дължи на факта, че детето например се е скарало с приятелче в училище или в детската градина или не е получило желана играчка. Има дни, в които децата са по-разсеяни, по-непослушни, по-буйни и виждаме, че нещо ги тревожи. Не винаги обаче тези ситуации изискват специализирана намеса. В много случаи детето съумява само или с помощта на любящото отношение на мама и татко да преодолее това, което го тревожи. Ако нещо в поведението на детето ви осъмни, първо наблюдавайте, за да се опитате да разберете какво провокира хиперактивността, кога детето я проявява и кое го влошава или успокоява. Ако това състояние продължи по-дълго време обаче или е силно изразено и пречи на нормалния живот на детето и семейството, е нужно да се потърси консултация детски терапевт.

Когато става въпрос за ХАДВ не можем да говорим за лечение, тъй като детето не е болно, а за адекватен подход към детето, така че то да съумее да компенсира дефицитите си с помощта на силните си страни. Децата с ХАДВ имат нужда на първо място от адекватен родителски подход и едва в краен случай при много тежки форми от лечение. Моят съвет е дори в тежки случаи първо се консултирайте с класически хомеопат и избягвайте медикаментите, които би предписал психиатър. Адекватното хомеопатично лечение може много да помогне. Медикаментите, предписвани от психиатри в тези ситуации, имат много странични ефекти и не бива с лека ръка да прибягваме към тях. За щастие в България, за разлика от САЩ например, повечето специалисти не пристъпват веднага към медикаментозното лечение на деца и насочват родителите към други подходи.

Нели Василева-Стефанова е детски психолог, класически хомеопат, специалист по ранно детско развитие. Можете да се свържете с нея на: info@babysling-bg.com.

Вижте още:

Хиперактивтото дете – как да се справим и каква е ролята на родителя?

Хиперактивност при детето?

10 знаменитости, израснали с хиперактивност с дефицит на вниманието