Какво научих една безсънна нощ с болното ми дете – съветите на една майка

грижа за болно дете съвети

„Това е най-лошият сезон на настинка и грипа, който си спомням“

– това ми каза нашият педиатър миналата събота, когато заведох при него моя 8-годишен син за четвърти пореден път в последните няколко седмици. Този път хлапето се оплакваше от главоболие и възпалено гърло. Знаех си, че става въпрос за синузит или за ушна инфекция и затова исках да започнем да ги лекуваме колкото се може по-скоро.

Много исках да помогна на детето си да се почувства по-добре, но на втори план имах и една по-егоистична причина да чакам с нетърпение болестта да отмине. Искаше ми се накрая и аз малко да си почина. Предишната нощ синът ми се буди 3 пъти (и съответно – будеше и мен) заради главоболието си. И това се случи само 4 дни след като го тръшна ужасен грип, от който вдигна температура от над 39 градуса и се борихме с нея три дни и три нощи. През това време той не можеше да спи, защото температурата ту се вдигаше, ту спадаше, пак се вдигаше и пак спадаше. Аз бях до него през цялото време и, разбира се, не мигнах. Освен всички чувства, които връхлитат майката, когато детето й е болно, бях и много изплашена от тази висока температура и дори и той да беше заспал спокойно, сигурна съм, че пак нямаше да мога да затворя очи.

Когато децата ми бяха бебета, спомням си, че се подготвях психически да будувам цяла нощ, когато се наложи. Тази година с тези чести боледувания, май трябва да си припомня как го правех. И като се замисля, всъщност всеки родител трябва да бъде подготвен психически, физически и емоционално, че ще се наложи да остане буден цяла нощ, ако детето му е болно.

Признавам си, че последното боледуване на сина ми ме хвана малко неподготвена и затова сега си мисля, че дори и някое от децата да има само хрема преди да си легне, ще се постарая да помисля поне за основните неща, които може да ми потрябват. Ще се опитам и да не повтарям грешките си от последната безсънна нощ до леглото на боледуващото ми хлапе, защото това допълнително утежнява ситуацията.

Ето моите 6 съвета към самата мен, а и към всички родители, на които някога ще им се наложи да останат будни цяла нощ до болното си дете:

1. С боледуващото дете трябва да се отделим в най-подходящата стая и на най-удобното легло

Когато някое от хлапетата е болно, най-добре да се отделим с него в някоя по-изолирана стая, дори и да не е неговата собствена детска стая. Така ще намалим риска другите членове  на семейството да се заразят от същия вирус, от една страна, а и самото болно дете ще бъде по-малко смущавано от странични шумове – от друга. Добре е също леглото да е удобно и по-широко, защото така и родителят евентуално ще може да поспи, ако има някакъв по-спокоен момент.

2. Лекарствата и всичко необходимо за детето трябва да вземем в „нашата“ стая

В 2:00 или 3:00 часа през нощта не е най-подходящото време да започнем да търсим сиропа за понижаване на температурата. Така че – човек трябва да си вземе предварително всички необходими лекарства. Ако имаме инхалатор, също трябва да е под ръка и зареден с физиологичен разтвор или съответното лекарство, за да не се налага да го търсим и зареждаме посред нощ.

3. Термометърът трябва да отмерва точно, а батериите да са нови

Оказа се, че вкъщи имаме няколко термометъра, но не всички работят както трябва и дори има разминавания в отчитането. Ето защо, не допускайте моята грешка и се уверете, че разполагате с работещ качествен термометър, който да държите на една ръка разстояние, в случай, че детето започне да се затопля. Дори е много по-добре да разполагате с повече от един, в случай че батерията се изхаби или термометърът “изчезне” някъде измежду завивките, което често се случва при суматохата около болното дете.

4. Записвайте си, помага след няколко безсънни нощи

Може и да си мислим, че няма да имаме проблем да запомним в колко часа последно сме дали лекарство за понижаване на температурата на хлапето си, но нека не подценяваме безсънието и стреса – тогава и най-простата математика започва да ни убягва. Затова не е лоша идея да се записва всеки прием на лекарство – в колко часа и какво сме му дали. Това ще ни улесни значително и няма да се налага допълнително да се натоварваме психически с това, че не успяваме да си спомним нещо, свързано с лекарствата.

5. Спрете да търсите “диагнози” в интернет

Знам, че обикновено майките бързат да прочетат в интернет на какво ли може да се дължи всеки нов симптом под формата на обрив или болка в определена част от тялото. Много често обаче това води до излишна паника и неправилни действия. По-добре оставете докторската работа на лекарите и се постарайте да не “самолекувате” детето с неща, прочетени онлайн.

6. И най-важното – постарайте се да останете спокойни и да предадете спокойствието си на детето

Знам, че е трудно, но спокойствието на вашия мъник зависи най-вече от вашето собствено отношение към ситуацията. Децата имат невероятен радар към нашите емоции и това неминуемо се превръща във водещ фактор за начина, по който те самите ще приемат болестта и ще се боят от случващото се. Така че – опитайте се да разведрите обстановката с усмивка и чувство за хумор, това ще успокои и болното дете.

Сигурно има още много неща, които изпускам, но, разбира се, човек никога не може да бъде подготвен на 100 процента. Когато децата ми бяха бебета и боледуваха, се е случвало да прекарам цяла нощ в един фотьойл със спящо мъниче, облегнато на рамото ми. Тогава си мислех, че тези нощи никога няма да свършат, но и те минаха. И ето ме сега, пак стоя будна през нощта, но разликата е, че децата вече са по-големи и приемам боледуването им по-спокойно. И се надявам следващия път, след всичко, което описах, и от което си взех поука с последното боледуване на сина ми, да бъда още по-подготвена.

Статията е базирана на разказа на Мередит Гордън
майка, актриса, блогър и автор на текстове, посветени на родителството

Вижте още:

Защо майките се превръщат в своите майки  – история от практиката

Не съм мързелива, а уморена майка!

Някои деца заспиват трудно и това не зависи от родителите – история от практиката

8 грешки които родителите допускат, когато детето е болно

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK