6 причини за нощното напикаване при децата и как да ги преодолеем

Нощното напикаване е често срещан проблем при децата, който може да бъде предизвикателство за родителите, но не трябва да се разглежда като нещо необичайно. Много деца имат затруднения да останат сухи през нощта, като някои от тях се напикават още от раждането, докато други успяват да запазят сухи чаршафите за месеци или години, преди да започнат отново да се напикават.

Колко често срещано е нощното напикаване при децата?

Приблизително 15% от децата на 5-годишна възраст страдат от нощно напикаване. С възрастта този процент намалява, като само 1-2% от децата на 14 и повече години продължават да имат този проблем. Момчетата са два пъти по-склонни да се напикават в сравнение с момичетата. Напикаването е по-често срещано при деца с изоставане в развитието, както и при тези с емоционални и поведенчески затруднения.

Защо децата се напикават?

Съществуват множество причини за нощното напикаване при децата. Ето някои от най-честите:

1. Недостатъчен контрол

Някои деца просто се нуждаят от повече време, за да развият контрол над пикочния си мехур. Развитието на този контрол може да се забави и в зависимост от индивидуалните темпове на растеж и развитие на детето, проблемът може да продължи и до по-късна възраст.

2. Генетика

Ако в семейството има родител, леля, чичо или баба и дядо, които са се напикавали до по-късна възраст, е възможно и детето да има същия проблем. Генетичната предразположеност може да играе значителна роля в развитието на този проблем.

3. Детето спи твърде дълбоко

При някои деца сънят е толкова дълбок, че не са в състояние да се събудят дори от силен шум, побутване и каквито и да било външни дразнения. Съвсем логично е те да не успяват да се събудят, въпреки препълнения пикочен мехур.

4. Стрес и тревожност

Големи промени като преместване, семейни кавги или дори появата на ново братче или сестриче, могат да доведат до нощно напикаване дори при деца, които преди това не са имали подобен проблем.

5. Здравословни причини

Здравословни проблеми като инфекции на пикочните пътища, запек или физиологични особености като малък пикочен мехур или прекомерно производство на урина могат да бъдат причина за напикаване. Диабет тип 1 може също да се прояви чрез нощно напикаване, съчетано с увеличена жажда и често уриниране.

6. Нарушена секреция на антидиуретичен хормон (Вазопресин)

Какво могат да направят родителите?

Добрата новина за много деца и техните родители е, че проблемът с нощното напикаване често изчезва от само себе си, особено по време на пубертета. С настъпването на този етап от развитието, тялото на детето преминава през множество физиологични промени, включително и подобрена способност за контрол над пикочния мехур. В комбинация с нарастването на нивата на вазопресин, които регулират производството на урина през нощта, много деца естествено преодоляват нощното напикаване, без нужда от допълнителна намеса. Родителите трябва да бъдат търпеливи и подкрепящи, като разбират, че този етап от живота е преходен и проблемът най-вероятно ще се реши с времето.

Ето няколко съвета, които родителите могат да приложат:

• Намаляване на течностите преди лягане и избягване на напитки с кофеин, които увеличават нуждата от уриниране.
• Насърчаване на детето да използва тоалетната 15 минути преди лягане и отново точно преди сън.
• Осигуряване на достатъчно сън и премахване на електронни устройства от стаята на детето.
• Избягване на наказания. Наказанията за инциденти могат да увеличат стреса и чувството за срам у детето, както и да го накарат да крие проблема.
• Събуждане на детето по време на сън, за да използва тоалетната. Това не решава проблема, но може да ви спести смяната на мокрите чаршафи.

Консултация с лекар

Родителите могат да обсъдят справянето с нощното напикаване с лекаря на детето. Медикаментите могат да са ефективни за някои деца, но често след спиране на лекарствата проблемът се възобновява.

Важно е да се потърси педиатър, ако детето:

• Внезапно започне да се напикава или има дневни инциденти след поне шест месеца сухота, особено ако няма скорошни промени или стресови фактори.
• Хърка силно или има паузи или затруднения в дишането през повечето нощи.
• Се оплаква от парене или болка при уриниране.
• Има нужда да уринира по-често.
• Пие или яде значително повече от обичайното.
• Има подуване на краката или глезените.