Тийнейджърите и сънят – какво се случва, когато децата на тази възраст не спят достатъчно?

Защо родителите на тийнейджърите не могат да накарат децата си да си лягат в нормално време всеки ден? И какво да направят, когато сутринта не са в състояние да ги извлекат от леглата? Не помагат нито заплахи, нито скандали, нито сделки, нито безмилостно издърпани завивки или будене през 5-10 минути. Защо е така? На лоши навици или на липса на дисциплина се дължи този отказ на тийнейджърите да си легнат рано и да се събудят на сутринта? Или е поредният симптом на бунт?

Оказва се, че вбесяващото поведение на подрастващите по отношение на съня е всъщност нещо напълно нормално и има своето обяснение.

Защо тийнейджърите не спят достатъчно?

Сънят е едно от най-важните неща в ежедневието ни, но остава и сред най-неразбраните. Това, което знаем със сигурност, е, че той има ключово значение за здравето на всяко човешко същество. Устойчивите модели на сън се променят в живота ни, при това по един и същи начин както при останалите видове. Бебетата и малките деца по правило са „чучулиги“, тоест те се будят рано и заспиват рано. Тийнейджърите са „сови“, защото се будят късно и стоят до малките часове на нощта. Устойчивите модели на сън се контролират от сложна мрежа от сигнали и хормони в мозъка, които от своя страна биват направлявани от етапите на съзряване.

У нас, а и в много други страни, подрастващите, които ходят на училище първа смяна, са принудени да се подчиняват на модела на сън, който е характерен за възрастните, включващ ранното ставане. Работата е там обаче, че това не води автоматично и до ранно лягане вечер – тийнейджърският мозък не се приспособява и режимът става устойчив, което пък води до намален общ период за сън.

Ако сте родители на тийнейджър, не може да не сте забелязали, че през почивните дни вашият син или дъщеря веднага се връщат към модела, включващ късното събуждане така, както е заложено в биологичния часовник за тази възраст. Ако бъдат оставени да спят колкото искат, децата след 11-12 години ще прекарат в сън около 9-10 часа на нощ. Но ако бъдат будени за училище, те всяко денонощие ще губят по 2-3 часа сън. Експерти по темата смятат, че това допринася за достигане до състояние, наречено синдром на хроничното лишаване от сън.

От друга страна, тъй като в мозъка на подрастващите се случват толкова много неща – учат бързо и много, те се нуждаят от повече сън в сравнение както с родителите си, така и с по-малките си братя и сестри. А и да не забравяме, че времето за сън не е просто период, в който тялото си почива след натоварен ден, а е лепилото, което ни позволява едновременно да си спомняме преживяното, но и да съхраним в паметта си наученото през деня. Сънят не е лукс. Паметта и ученето се консолидират по време на сън и затова той е абсолютно необходим за тийнейджърите и е ключов за здравето им, подобно на храната и въздуха. Сънят помага и да се хранят по-добре, и да преживяват по-лесно стресовите ситуации.

Учените с изчислили, че средното необходимо количество сън за подрастващите е 9.25 часа в денонощието според данни на Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ. Но само около 15% от всички американски тийнейджъри например реално получават подобни количества сън редовно. Още по-лошо – повечето спят по-малко от 6 и половина часа на нощ.

Защо става така?

В периода между 10 и 12 години биологичният часовник на подрастващите се измества напред, което създава фаза на „безсъние“ около 21:00-22:00 часа. Една от причините е, че мелатонинът – хормон, ключов за заспиването – се освобождава 2 часа по-късно при юношите, отколкото при възрастните. Той също така се задържа в тях по-дълго, поради което е толкова трудно да бъдат събудени сутрин. При възрастните, от друга страна, когато се будят, от мелатонина почти нищо не е останало, затова те не се чувстват така уморени сутрин.

Защо добрият сън е важен за подрастващите?

Редуването на будно състояние и почивка, както и самото спане, съдействат за по-доброто учене. Сънят осигурява време – и съхранява нужната енергия – на мозъка, за да може той да подбере най-важната информация от дейностите през деня и да я трансформира в стабилен спомен, освобождавайки се от излишните данни. Мозъкът е ограничен във възможностите си и не разполага с безкрайно пространство. Напълно логично е, че ако човешкия мозък просто непрестанно добавя нова и нова информация, скоро ще достигне предел и ученето ще стане невъзможно. Затова и колкото повече учи тийнейджърът, толкова повече нараства необходимостта от сън.

Но какво става, ако подрастващите не спят достатъчно?

Със сигурност нищо добро. Лишаването от сън пречи да протече нужното приоритизиране на информацията. Липсата на правилни навици за почивка има много по-тежки последици от физическата и умствената умора и може да доведе до дълбоки и трайни ефекти, ако тийнейджърите не спят. В тях се включват повишен риск от престъпно поведение, депресия, наднормено тегло, високо кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания. Изследвания показват, че децата след 11-12 годишна възраст, които имат проблеми със съня, по-често консумират газирани напитки, кофеин, бързи храни и сладкиши. Те също така спортуват по-малко и прекарват повече време пред телевизора и компютъра.

Други изследвания установяват, че при подрастващите, които не спят достатъчно в периода между 12 и 14 години, рискът от самоубийствени мисли нараства два и половина пъти между 15 и 17-годишна възраст. Японски учени откриват, че тийнейджъри, които използват мобилните си телефони, след като са изгасени лампите, не само спят по-малко, но и са по-застрашени от психични проблеми, и то такива, водещи до самонаранявания и самоубийства. Инсомнията може да влоши депресията, а поведенческата терапия, насочена към по-правилни навици за сън, може да съдейства за намаляване на честотата на тези психични състояния.

Учените все още не разбират напълно връзката между намаленото време за сън и психичните проблеми на подрастващите, но фактът, че те прекарват повече време с телефоните си в сравнение с възрастните, изглежда неоспорим.

Как въздейства на тийнейджърите недостигът на сън?

Няма аспект от живота на подрастващите, който да не търпи отрицателно въздействие от липсата на сън.

Физиологично погледнато, недоспиването може да доведе до:

  • кожни проблеми, като акне или псориазис, които се задълбочават при стрес;
  • преяждане или консумация на вредни храни;
  • спортни травми;
  • покачване на кръвното налягане;
  • по-голяма податливост към сериозни заболявания.

В емоционално отношение недостигът на сън може да направи тийнейджърите:

  • агресивни;
  • нетърпеливи;
  • импулсивни и неподчиняващи се на нормите;
  • податливи на ниска самооценка;
  • податливи на резки смени в настроенията.

В когнитивно отношение недоспиването може да причини:

  • намаляване на способността за учене;
  • редуциране на креативността;
  • забавяне на развитието на способността за решаване на проблеми;
  • увеличаване на разсеяността.

Едно много неприятно следствие от лишаването от сън при всеки, но най-вече при тийнейджърите, е все по-силната нужда от изкуствени стимуланти, които да помагат да се чувстваме свежи през деня. От тях сред подрастващите най-популярни са енергийните напитки. Някои проучвания показват, че между 30% и 50% от всички юноши и млади хора консумират енергийни напитки. През 2013 г. правителствената служба на САЩ за злоупотреба с наркотични вещества и психично здраве съобщава, че спешните посещения поради свръхконсумация на енергийни напитки са се увеличили 10 пъти в периода между 2005 г. и 2011 г. – от по-малко от 2000 до над 20 000. Някои проучвания твърдят, че средностатистическият тийнейджър изпива по 5 енергийни напитки на ден, за да компенсира недоспиването.

Какво могат да направят родителите?

Родителите или настойниците на подрастващите имат голяма роля за добрия сън на децата си. Има неща, които могат да се направят, за да се стимулират тийнейджърите да се наспиват добре – като започнем от изнасянето на компютъра и телевизора от стаята им. Ако са в състояние на хронично недоспиване, ние, възрастните, трябва да им помагаме за подготовката на домашните и да ги подсещаме да си лягат рано.

След като се върнат от училище и са първа смяна, добре е да попитаме нашия син или дъщеря колко работа имат за следващия ден и да им съдействаме, за да могат да приоритизират задълженията си. В случай че трябва да направят нещо, използвайки въображението си, може да им предложим да започнат с него, защото то изисква повече познавателни умения и по-голяма концентрация. Ще бъде полезно и да проверяваме как се справят, но без да бъдем назидателни. Най-лошото, което можем да направим в 21:30 часа, когато установим, че домашното по литература не е написано, е да крещим и да обвиняваме. Второто най-лошо нещо е да покажем, че сме силно притеснени – това ще увеличи стреса на детето допълнително и ще попречи на ученето.

Всеки родител несъмнено има свои собствени проблеми с умората вечер и с личните си задачи, които трябва да бъдат свършени преди следващия ден. Прагът на раздразнителност е нисък и е лесно да се ядосаме на децата си. Но трябва да внимаваме и да се опитваме да регулираме емоциите си. Не е добре да предаваме на нашите тийнейджъри собствената ни паника, когато установим, че те са напълно неподготвени за училище и не могат да се организират, така че да свършат работата си навреме. Може да се опитаме да им обясним, че не трябва да чакат до последната минута, за да си подготвят домашните. Но също така няма как да учим вместо тях. Можем да предложим помощта си при подготовката на общия план или за част от някакво проучване по определена тема например, но не бива да отглеждаме у децата придобита безпомощност или зависимост.

Друго полезно нещо, което можем да направим, е да посъветваме тийнейджърите да изключват дигиталните устройства час преди времето за лягане, за да може свръхстимулираният мозък и очи да си отпочинат. Силната светлина от екраните на телефоните, таблетите и компютрите е една от пречките за качественото наспиване. Едно изследване през 2012 г. установява, че дори 2 часа изложеност на светлина от дигитални устройства потиска освобождаването на мелатонин с около 22%. Ето защо може да предложим на децата си да не се захващат с неща, които изискват гледането на екран преди лягане.

Добре е подрастващите всеки ден да следват един и същи график на подготовка не само за да избягват изкуствената светлина на устройствата, но и за да приучат тялото си да се ориентира към покой по едно и също време всяка вечер. Съставянето на списък със задачи за тийнейджъра, които трябва да бъдат изпълнени до вечерта, може да снеме напрежението и така да провокира по-лесно заспиване. Леглото трябва да бъде използвано единствено за сън, за да се избегнат асоциации с хранене, гледане на филми или дори подготвяне на домашното.

И не на последно място по важност – нека се опитаме да не спорим с нашите подрастващи деца точно преди лягане. Те няма да спят добре след това, а най-вероятно и ние.

 Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е подготвена по материали от книгата „Тийнейджърският мозък“, предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад“. Автори на книгата са Франсис Йенсен, професор по неврология, преподавател в Университета на Пенсилвания, и Ейми Елис Нът, журналист в „Уошингтън Поуст“.

Вижте още:

Признаци, че тийнейджърът ни е склонен към насилие

23 съвета към родителите на тийнейджъри

Как да говорим с детето по „трудните теми“ – алкохол, цигари, наркотици?

Защо децата се нуждаят от повече сън?