Време за размисъл: Детската градина и малтретираните деца

Малки и невинни, беззащитни и крехки – това са нашите деца, бъдещето на България.

Много семейства с надежда и обич очакват своето дете, дават всичко за него, за да го отгледат и възпитат. Все по-често млади дойки имат репродуктивни проблеми и с големи усилия и средства се борят за най-съкровената си мечта – да се сдобият с рожба. Тези хора знаят много добре каква е цената на подобно щастие.

Ако при някои родители раждането на бебе се е случило лесно и без дълго чакане, то на други им коства неимоверни трудности и препятствия.  

Колкото и време да отнеме чакането и колкото и тежки да са изпитанията, то си заслужава. Този миг на щастие не се забравя, той е неповторим и се помни цял живот. Заличава болката и страданията, забравя мъката, а сълзите са само от радост и вълнение. Мечтата е реализирана, а какво по-хубаво от това!

Всеки има различно отношение към създаване на семейство и деца. Хората  и нравите са различни. Битът и културата са една необятна територия, за която може да се говори много. Истината е, че всеки си избира кой път да следва и какво бъдеще да избере.

Това е съзнателният и зрял избор, но както знаем от приказките, те не винаги имат щастлив край. Съществива една друга реалност, в която живеем и се сблъскваме всеки ден.

Има друг вид хора, които продължават сляпо да вървят напред, без да познават себе си. Тези хора ни обслужват в магазина, пътуват с нас в градския транспорт, срещаме ги постоянно в ежедневието ни и най- важното, грижат се за нашите деца. Отношението, което получават тези деца обаче не винаги е такова, каквото очакваме, а често и става причина за множество спорове. Служителите в детските заведения не винаги са добронамерени и сякаш много често забравят, че са избрали призвание, а не професия. Призвание да се грижат за децата ни – бъдещето на един народ. Все по-често чуваме ужасяващи истории относно грубо и лошо отношение от тяхна страна към беззащитни деца. Имаме ли смелостта да защитим тези малки създания?

Това вече е темата, която не бива да бъде подминавана и премълчавана. Нека не сме стадото, което върви с наведена глава и го е страх от всичко и всички. Нека всеки от нас има смелост и наистина зряло поведение, за да реагира адекватно в подобни недопустими ситуации. Примерът да застанеш зад детето си е важен, както за него, така и за обществото. Нека да помогнем на децата си да израснат свободни и щастливи, да бъдат заобиколени от положителен пример, както у дома, така и в детските заведения, да са сред хора, даряващи любов и разбиране, а не унижение и агресия. Нека всеки родител или близък изисква такъв вид поведение, защото това е средата, в която нашите деца трябва да израснат, за да има и нацията ни едно по-добро бъдеще – хора с ценности, а не такива, извършващи престъпления…..хора с цел и мотив да се развиват и да живеят в една по-добра страна. Страна, чието бъдеще зависи от нашите деца – децата на България!

Автор: Янка Спасова

Вижте още:

Ползата от детската градина – история от практиката

Детето ти е прекрасен човек! Ти не си!

Ранни насочващи симптоми, че детето може да има аутизъм (2-5 г.)

Няма лоши деца