5 начина да разтълкуваме рисунките на своето дете

 

Детството – свобода и ежедневно преоткриване на възможности, свободно експериментиране и израз на въображението ни. Спомняте ли си?

Ако ли не, погледнете децата си! Те непрекъснато се стремят да се докоснат до нещо ново, да го променят, да го направят свое. Творят с лекота, защото в детството всичко е позволено и липсват ограниченията, които натрупваме, когато пораснем.

Не случайно децата започват да рисуват преди да се научат да четат и пишат. Рисуването за тях е символ на свободата, на нуждата да откриват и изразят себе си, да общуват индиректно с околния свят. И макар за нас, възрастните, свикнали и търсещи естетичното, понякога картините на децата ни да си остават просто море от драскулки, те говорят много. Чрез пропорциите и съотношенията децата изразяват своето усещане за средата, в която растат, и за отношенията между хората. Цветовете, формата, големината на фигурите, разположението на листа, разказват повече, отколкото думите им.

1. Големина и пропорции на фигурите в рисунката 

• Разбирането на детето за ролите на хората в живота му, най-вече в семейството – големината на човешките фигури, които детето рисува, изразяват ролята на хората в семейството му. По-големите фигури символизират по-значима роля в живота на детето, а по-малките обратното. Често се случва нарисуваните образи дори да не са човешки – понякога са животни и дървета. За да разбере родителят детето, най-добре е да говори повече с него за това, което е нарисувало.
• Самочувствие и степен на самооценка на детето – малките фигури издават чувство за несигурност и липса на самочувствие у детето, а големите фигури, изпълващи почти целия лист – увереност и добра самооценка.

2. Наличие на детайли в рисунката

• Наблюдателност и интелектуално ниво – наличието на детайли говори за наблюдателност и ранно достигнато по-високо интелектуално ниво.
• Сръчност и прецизност или затвореност и плахост – изпипването и натрупването на детайли в детската рисунка може да се тълкува по два начина в зависимост от характера на детето. В единия случай говорим за сръчност и прецизност, а в другия – прекаленото детайлизиране на определени елементи за сметка на завършване на цялостната композиция е признак на затвореност и плахост у детето.

      3. Разположение на фигурите в рисувателното поле

Разполагането на фигурата или композицията в центъра на рисувателното поле показва увереност и добра самооценка, в горната половина – стремеж за самоутвърждаване, а ако е изцяло в долната зона на рисувателното пространство – неувереност и ниска самооценка.

4. Силата на натиска

Силният, енергичен натиск означава голяма емоционалност, увереност и доминантност, понякога стигаща до агресивност. Умереният натиск показва равновесие и спокойствие. Много лекият натиск е признак на нерешителност, липса на енергия и потисната емоционалност у детето.

5. Цветовете, които детето използва

Изборът на цветове изразява определени чувства и отношението на детето към заобикалящия го свят. Когато детето използва повече цветове в рисунките си, това означава, че то чувства спокойствие и хармония. Темата за цветовете е безкрайна, затова не може да се тълкуват еднозначно тяхната символика и послания. Най-общо ярките, топли цветове като червеното, оранжевото и жълтото, са символ на топлина, комуникация, позитивизъм и енергичност. И обратно – студените цветове като синьо, зелено и виолетово, в по-тъмната им тоналност, говорят за меланхолия, нужда от повече подкрепа и окуражаване.        

За да бъде този материал напълно полезен за вас, родителите, ще опиша накратко и основните характеристики и качества на цветовете:

Червено – изразява решителност и смелост, предпочитано от активните и енергични деца. Рядко ще го срещнете в рисунките на силно чувствителните и срамежливите.

Жълто – употребата на повече жълто от децата може да се тълкува двустранно: като откритост и умение на детето да общува свободно или като нужда от грижа, топлина и подкрепа.

Синьо – присъствието му в рисунката говори за спокойствие и самоконтрол у детето. Този цвят е предпочитан от по-чувствителните и понякога нерешителни деца.

Оранжево – подобно на червеното, предпочита се от активни, жизнерадостни деца.

Зеленото – като символ на хармонията, най-често се използва от по-порасналите и сигурни в себе си деца.

Виолетово – използва се от децата, които влагат повече старание и отношение към детайлите. Предпочитат го по-чувствителните и емоционалните малчугани.

Употребата на тъмните нюанси на цветовете и честото използване на черно в рисунката издават дискомфорт и някакъв вид несъгласие или притеснение.

Рисуването е толкова важно за децата, колкото играта, движението и общуването. То е инструмент, чрез който се развива фината моторика, мисълта и концентрацията у децата, стимулира се въображението и креативността им. Всяко дете има нужда от достатъчно време за рисуване и свобода на изразяване. А вие наблюдавайте крайния резултат, защото детската рисунка би могла да ни каже много, стига да умеем да я разтълкуваме.

 

Автор:  Христина Гераскова – художник и педагог по образование и преподавател в курсовете по рисуване.

 

 

 

Вижте още:

Как да разберем дали детето ни има актьорски талант?

Иво Паскалев: „Чуждоезиковото обучение при децата трябва да започне на 4-5 години“

6 начина да отгледаме предприемчиви деца

Майка превръща драсканиците на 3-годишната си дъщеря в пъстри картини