Бебешки пубертет – какво се случва с детето през този период?

Бебешки пубертет? Звучи ви странно, нали? Колкото и да не ви се вярва обаче, голяма част от децата преминават през този период. Бебешкият пубертет не е свързан толкова с физически промени, както е при същинския пубертет, колкото с емоционални и поведенчески особености.

Какво представлява бебешкият пубертет?

Всички сме виждали тръшкащи се деца, деца, които упорстват, непрекъснато повтарят „не”, „не искам” и „няма” или просто си правят това, което си поискат. Е, това са едни от основните признаци, че детето се намира в трудния период, наречен „бебешки пубертет”. Той настъпва около двегодишна възраст (по-рано или по-късно), когато детето започва да изпитва потребност да изразява своята индивидуалност. На тази възраст малчуганите решават, че трябва да покажат на мама и татко, че не са просто пеленачета, зависими изцяло от околните, а отделни личности, които имат нужда да изразят себе си.

Какви са симптомите?

Най-често децата, намиращи се в този етап от развитието си, трудно се подчиняват, не са склонни да изпълняват това, което родителите им казват и в повечето случаи правят точно обратното. Детето е нетърпеливо, трудно отстъпва и иска нещата да се случват на мига.

Друга основен признак на бебешкия пубертет е желанието на малчуганите да командват и да определят правилата. Детето решава, че може да се облече само, макар че реално е неспособно на това. Ядосва се, ако се опитвате да му помогнете, а ако го оставите, отново е ядосано, този път, защото не сте му помогнали.

С две думи – говорим за доста труден период, в който един малък човек се опитва да бъде голям, без да има познанията и физическите умения за това.

Как да се справим?

Нужно е най-вече търпение. И разбира се – правилен подход. Не проявявайте излишна строгост, нито излишна слабост. И в двата случая само ще навредите на себе си и на детето си. Наказанията, виковете, заплахите и пошляпванията единствено ще стимулират инатливите прояви и като нищо ще забележите, че нервните изблици са зачестили. Ако пък се стремите да „укротите” малкия човек с подаръци и изпълняване на всяка прищявка, това също не би довело до нищо положително. Дори и едно двегодишно дете, което все още не може да говори, бързо ще разбере, че като се тръшне на земята и започне да рита с крака, ще получи лакомство, което след време се превръща в стимул.

Давайте възможност за избор и възпитавайте чрез игри

В много случаи чрез своето поведение детето се опитва да привлече вниманието ви, ето защо най-добрият подход при тръшкането и нервните изблици е просто да ги игнорирате. Игрите са чудесен начин да намалите честотата на подобни прояви. Едно двегодишно дете ще може да разбере посланието, което е чуло под формата на игра далеч по-лесно, отколкото ако се опитвате чрез сериозен разговор да му обясните защо виковете и нервните изблици са нещо неприемливо. За целта вземете любимите му играчки и разиграйте сцена, която да се доближава до вашите преживявания. Направете заниманието забавно и в същото време – поучително.

Възможността за избор също е от ключово значение, за да може детето да усети, че е значимо (което е неговата основна цел). Използвайте всяка възможност за избор между еквивалентни неща, които за вас не са от съществено значение – „Какъв сок искаш, от ябълка или от портокал?”, „Коя блуза предпочиташ да облечеш – синята или зелената?” и т.н. Тук е важно да спазим границата, когато даваме възможност на детето да избира. Ако го попитаме – „Искаш ли да си лягаш или не”, „Ще вечеряш ли или не”, това вече води до промяна в нашия авторитет и трудно ще можем да постигнем така желаното спазване на правила.

Няма повод за тревога

Не си мислете, че деца, които са инатливи и упорити на тази възраст, са по-различни от останалите. Опитайте се да запазите авторитета си, без да осъждате строго това поведение. Деца, които са лишени от право на избор в този ключов за развитието им период, могат да израснат като несамостоятелни и неуверени личности. Ето защо, преминете през трудния период, наречен „бебешки пубертет” с много внимание и любов и най-важното – бъдете спокойни!

 

Още по темата:

Детето ви се тръшка? Не сте единствени…

Децата и нервните изблици – причини и решения

Родителските капани и дисциплината при децата