Д-р Атанасова: Контактът с майката е жизненоважен за недоносените деца

Доц. д-р Виктория Атанасова, д.м. е началник Отделение / Клиника по Неонатология, УМБАЛ-Плевен. Магистър е по медицина към Педиатрична Медицинска Академия, гр. Санкт-Петербург, Русия. Придобива докторска степен с дисертация на тема „Проучване върху железния метаболизъм и профилактиката на анемията на недоносеността при деца, родени преди 33-та г.с.“ и притежава над 17 години професионален опит в областта на педиатрията и неонатологията.

Обърнахме се към нея с молба да ни разкаже повече за кенгуру-грижата и прилагането й в България, за ползите от този сравнително нов метод, както и защо той е от толкова съществено значение за недоносените бебета:

Д-р Атанасова, у нас, а и по света, все повече бебета се раждат недоносени. При грижата за тези бебета се прилага един сравнително непопулярен все още метод – кенгуру-грижа. Бихте ли ни разказали повече за него?

Кенгуру грижата, наречена още „утроба извън тялото“, е използване на майчините обятия за отглеждане на недоносените деца. В самата дефиниция е заложен смисълът й – наподобяване на грижите за новороденото кенгуру в торбичката извън тялото на майката, където микроклиматът е подходящ за него, а освен това има и източник на храна.

Отделянето на детето от майката веднага след раждането се последва от реакция на стрес, която влошава и без това проблемния статус на току-що роденото недоносено дете. Контактът с майката подобрява значително редица жизнени показатели, което улеснява лечението и подобрява изхода при тези пациенти. Ако състоянието на детето изисква инкубатор и медицинска апаратура, поддържаща и мониторираща жизнените му функции, този контакт може да се осъществява само с докосване от страна на майката или бащата през люковете на инкубатора.

Друг момент е храненето на рисковите новородени с кърма от собствената им майка. Това е най-добрата храна за бебетата, а за недоносените тя е безценна. Ако те не са в състояние да сучат, кърмата може да им се дава чрез сонда.

От колко време прилагате кенгуру грижата във вашето отделение и защо решихте да въведете практикуването на този метод при недоносените бебета?

Въвеждането на Кенгуру-грижите в нашата клиника е решение и дело на предишния ни ръководител – д-р Радосвета Росманова. Прилагаме го от 2004 г., когато за акушеро-гинекологичния комплекс на нашата болница беше предоставена друга, много просторна сграда, която беше основно ремонтирана. Проектът на неонатологичните помещения беше разработен от д-р Росманова по съвременен неонатологичен стандарт, който включва стаи за Кенгуру и специални грижи с капацитет 4 легла. От тогава до сега – вече 13 години, стотици майки със своите рискови новородени деца са ползвали този тип грижи.

Колко време след раждането е уместно прилагането на кенгуру-грижата?

Приемането на майката като 24-часов придружител практикуваме след стабилизиране на жизнените функции на детето – стабилно самостоятелно дишане, сърдечна дейност, хранене, отделяне, когато не е необходима поддържаща тези функции медицинска апаратура, затрудняваща пълноценния директен контакт майка-дете.

В останалите случаи подсигуряваме ежедневен едночасов достъп на двамата родители до детето им, когато те могат да докосват, галят, говорят на детето си, което обикновено е в кувьоз, на апаратна вентилация, парентерално хранене и пр. интензивни грижи. Тогава, до кувьоза на детето им, те получават актуална информация за състоянието му и отговор на възникналите за тях въпроси от дежурния лекар-неонатолог.

В случаите, когато детето е в тежко състояние, ние позволяваме допълнителни посещения при детето и контакти с лекуващия лекар, даже понякога сами активно търсим родителите.

Освен това активно стимулираме желанието на майката да закърми своето недоносено дете или, ако то не е в състояние да суче, да носи прясно изцедена нативна кърма. Това има невероятен психологичен ефект върху майката – тясе чувства съпричастна в грижите за детето си.

Как си обяснявате слабата популярност на този вид грижа в България и неприлагането й в неонатологичните отделения в нашата страна – там обикновено недоносените новородени са в кувьоз и родителите не са допускани често до тях?

Основният момент е пространството, с което разполага съответното неонатологично звено. Както казах, при нас това беше възможно след преместването ни в друга, по-голяма сграда с достатъчно помещения.

Освен това постъпването на майката като 24-часов придружител изисква допълнително време за персонала, което особено касае акушерския състав, който обучава майките да се грижат за децата си. Съвременната неонатологична помощ в България страда от сериозен недостиг както на сертифицирани специалисти неонатолози, така и на акушерки, а в огромното си мнозинство родилните звена не разполагат с психолог.

Смятате ли, че кенгуру-грижата може да бъде въведена като практика и у нас и кога може да стане това?

Това не е невъзможно, стига да се подсигурят двете условия, за които говорих преди това – пространство и квалифициран персонал. Що се отнася до персонала, проблемът е не в недостига на кадри, а във финансовата му мотивация да работи в сферата на неонатологичната помощ. Изисква се 24-часов целогодишен график на работа, отговорността е изключително голяма, изискванията – високи. Залогът е крехкият живот на рисковите новородени деца. Съвременното заплащане на работещите в тази сфера е унизително, което отблъсква младите кадри и ги кара да търсят други полета на реализация, включително и в чужбина.

От Вашия опит и наблюдения кое бихте определили като най-голямата полза от прилагането на кенгуру-грижата?

Много са ползите за всяка една от страните. Като започнем от преодоляване на страха на майката от първия контакт с детето й, поддържане на връзката майка-дете, толериране на естественото хранене. От друга страна, физическият контакт на родителите с детето им води до по-бързото приемане на статуса „родител на недоносено дете“, при което интензитета на  негативните емоции и страхове у тях намалява, и те се превръщат в сътрудници на лекуващите децата им и лечебния процес.

Носенето на кърма и кърменето в интензивните звена е свързано с плануване и организиране от страна на  майката, а това повишава самооценката и води до подобряване на интеракцията в семейството.

Кои са страховете и проблемите, с които най-често се сблъскват родителите на недоносени деца?

Отначало шокът от преждевременното раждане внася объркване, което продължава дни, понякога и седмици за единия или дори и за двамата родители. След това идва страхът и въпросите: Какво ще стане? Ще живее ли детето ми? Ще бъде ли трайно инвалидизирано?

Имали сме случаи, когато дни наред единият или и двамата родители отказват да видят детето си. В такива случаи се намесва нашият психолог (от 2012 г. ние имаме назначен щатен психолог, с което сме първите в България), за да бъде приета ситуацията с всичките й неизвестни.

Най-кошмарният лично за мен случай беше едно екстремно незряло дете, преведено от друга болница при нас, чиито родители се опитваха да ни забранят да прилагаме животоспасяващи процедури за детето им – отказваха да подпишат информираните съгласия, караха ни се, че продължаваме да поддържаме дишането с апаратна вентилация и т.н. Най-фрапантното изказване на бащата беше: „Какво искате да направите?! Ние с жена ми сме отличници на випуска и не желаем да гледаме идиот!“ Всички бяхме в шок, защото винаги сме се борили докрай за всеки един живот. Това детенце обаче отказваше да ни съдейства, явно заради нежеланието на родителите му да го приемат. След 2 или 3 седмици то почина.

А има ли отличителен случай от Вашата практика на недоносено бебе и неговата майка/родители, при които кенгуру-грижата е изиграла силна роля?

О, да. Такива случаи има много. Родителите идват редовно на свиждане, но отказват да пипнат детето си, „за да не се зарази с нещо“. След като психологът и неонатологът са положили усилия да ги убедят да го направят, идва моментът, когато едновременно и двамата през люковете от двете страни на кувьоза галят бебето и да му говорят или пеят.

Някои майки удължават срока на изписването от страх да останат с детето си сами вкъщи. След постъпването като 24-часов придружител са нужни няколко нощи, за да пожелаят по-скоро да се приберат у дома.

Има случаи на майки на екстремно незрели деца, поощрявани да носят кърма, докато децата им са в интензивното звено на клиниката, след това постъпват като 24-часови придружителки, за да бъдат обучени да се грижат за децата си. След изписването те ги кърмят до 1-1,5 г.! И това не са единични случаи от нашата практика.

Какво бихте казали на едно семейство, в което току-що се е появило недоносено бебе?

Най-голямата загадка за медицината е човешкото зачатие. Когато бебето е факт, независимо дали е екстремно незряло, болно или дори здраво доносено, никой не може да предскаже съдбата му… Нека вярваме и се надяваме на доброто – друго не се иска!

Въпросите зададе: Ася Георгиева, Roditel.bg

Вижте още:

Знаете ли какво е кенгуру-грижа и защо тя е полезна за недоносените бебета?

Да родиш недоносени деца – затрогващата изповед на една майка

9 важни факта, свързани с недоносените бебета

Фактори, които водят до преждевременно раждане