Признаци, че тийнейджърът ни е склонен към насилие

Статистиките за насилието и тормоза от страна на едни деца над други в училище стават все по-стряскащи. Да, определено напоследък се говори все повече и по-често по темата и повечето училища вземат адекватни мерки срещу насилието между учениците, но като че ли проблемът за момента си остава изключително сериозен.

Ние, възрастните, разбира се, се тревожим и се питаме дали и нашето дете, особено когато влезе в тийнейджърска възраст, ще бъде жертва на насилие от свои съученици, дали пък вече не е било или пък в момента е жертва на тормоз, което го кара да се чувства едновременно наранено, гневно и безпомощно, да се страхува и да се усеща изолирано.

Едва ли има родител обаче, който също толкова често си задава въпроса дали неговото подрастващо дете може да е в ролята на насилника. Това би било необяснимо и немислимо, особено след като всеки от нас се опитва да отгледа и възпита тийнейджъра си така, че той да стане добър и достоен човек, който уважава себе си и хората, с които общува. Колкото и да се стараем обаче, понякога точно нашите деца се оказват в ролята на агресора,  на този, който тормози другите.

Дали тийнейджърът ми е склонен към насилие?

Да научиш, че детето ти е насилник със сигурност е нещо много трудно. Не ти се вярва, в началото даже отричаш. Но когато фактите са си факти? Как да реагираме? Да не признаваме дори и пред себе си, че нашият тийнейджър може да тормози някого другиго, да заемем отбранителна позиция или да се засрамим и да си помислим, че сме се провалили като родители? В случая обаче не става въпрос за нас и не нашите емоции трябва да бъдат на преден план.

Ако попаднем в такава ситуация много важно е да направим разграничение между поведението на детето-насилник и неговата личност. Може би е напълно нормална реакция да се опитаме да сведем обяснението на неговата постъпка до извинения като например: „никой не е само добър или само лош“, „сигурно детето е имало лош ден или се е случил лош момент“, „това едва ли се случва често, сигурно е някакво изключение“. Но колкото и да ни се иска да оправдаем постъпките на сина си или дъщеря си, трябва да приемем истината, да преглътнем егото си и да предприемем правилните стъпки, с които да прекратим това негативно поведение от негова страна спрямо връстниците му.

А и да не забравяме нито за момент, че и децата насилници имат нужда от помощ и разбиране не по-малко от жертвите на тормоза.

Как да разпознаем дали детето ни упражнява тормоз над другите?

Психолозите и специалистите, работещи с деца в тийнейджърска възраст, определят някои тревожни сигнали, на които родителите трябва да обърнат внимание, ако имат съмнения, че детето им или друго хлапе в приятелския му кръг може да е насилник в училище.

Ето някои примери:

Децата-насилници често са жертва на домашно насилие

Ако тийнейджърът живее в семейство и дом, където непрекъснато става свидетел или е жертва на домашно насилие, насочено към него самия или към друг член на домакинството, много често той реагира на стресовата ситуация с упражняване на тормоз спрямо връстниците или по-малките и уязвими деца в училище. В крайна сметка това е моделът на поведение, който подрастващият наблюдава вкъщи и там са първите примери за подражание, които той има още от ранна възраст. Когато детето е подложено на някакъв вид насилие вкъщи, то се чувства само, безпомощно и безсилно да се справи със ситуацията. Тези чувства излизат на повърхността под формата на гняв, агресия и прояви на тормоз, които насилваните деца насочват към другите тийнейджъри, защото не могат да ги насочат, към човека, който малтретира тях самите.

Децата, склонни към насилние, никога не признават собствената си вина, винаги обвиняват другите

Ако един тийнейджър често попада в конфликтни ситуации в училище и винаги обвинява другите деца за това, трябва да се погледне под повърхността на нещата. Каква е причината за тези агресивни реакции? Твърде е възможно подрастващият да не осъзнава, че неговите действия и постъпки са част от проблемните ситуации, в който постоянно се озовава. Много тийнейджъри отказват да признаят, че се подават на негативните емоции или пък смятат за напълно оправдано в такива случаи да реагират с агресия и упражняване на някакъв вид насилие над другите.

Ако тийнейджърът е част от компанията на деца-насилници, най-вероятно и той е като тях

Поведението на приятелите на вашият син или на вашата дъщеря е много показателен сигнал за поведението и постъпките на собственото ви дете. Забелязвате ли тийнейджърът ви да се интересува прекалено много от това какво ще си помислят приятелите му или съучениците му за него? Една от характеристиките на тази възраст всъщност е издигането на мнението на приятелската среда в абсолютен приоритет за подрастващото дете. Ето защо, родителите трябва да са наясно, че ако тийнейджърът им се движи и прекарва голяма част от времето си с деца, които упражняват тормоз над останалите, почти сигурно е, че и той прави същото.

Импулсивните и раздразнителните деца често проявяват насилие в училище

Установено е, че в по-голям риск от това да се превърнат в насилници, се намират тийнейджърите, които имат по-импулсивен характер, лесно се разочароват, раздразнителни са и винаги готови да се сбият или пък не проявяват никакво съчувствие към останалите. Родителите на такива деца трябва да следят поведението им, да се интересуват активно от комуникацията им с техните съученици в училище и да предприемат адекватни мерки. Особено важно е да се наблюдава отношението на тийнейджъра към останалите деца от семейството, ако има по-малки братя и сестри например – когато той е агресивен към тях или упражнява физическо или вербално насилие, най-вероятно прави същото и в училище.

Децата-насилници се присмиват на различните

Ако тийнейджърът ви демонстрира неспособност да приема различните от него – например възрастни хора или деца в неравностойно положение, с някакво увреждане, от различен етнос или раса, трябва непременно да поговорите с него. Има вероятност вашият син или дъщеря просто да се чувства неудобно, когато попада на такива хора, и да се чуди как да общува с тях. В такъв случай агресията на детето може и да идва от напрежението, което преживява, когато се окаже в непривична за него ситуация. Но това не означава, че трябва да се държи лошо с различните от него, защото се чувства неудобно в тяхно присъствие. Именно тук е ролята на родителя най-напред да прояви разбиране, да обясни на тийнейджъра, че разликите между хората не са причина за омраза и агресия и да може би да даде личен пример със своето отношение и поведение в подобни ситуации.

Децата, склонни към насилие, често страдат от безсъние или други проблеми със съня

Тийнейджърите с агресивно или склонно към насилие поведение често страдат от нарушения на съня – те дишат трудно, когато спят, качеството на нощния сън при тях не е добро, през деня пък са сънливи. Смята се, също така, че връзката между проблемите със съня от една страна и раздразнителността и агресивността – от друга може и да е обратна. Изтощението от недоспиването може и да стане причина за лошо настроение или да доведе до взимането на неправилни решения, особено ако си тийнейджър. Затова, ако смятате, че детето ви има някакво нарушение на съня, говорете с личния лекар или със специалист.  Впоследствие това може да предотврати евентуално насилническо поведение от страна на вашия тийнейджър към съучениците му.

 

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg
Адаптирано от: mom.com

Вижте още:

Да биеш или да не биеш – какво се случва с децата, възпитавани чрез насилие

Признаци, че детето е жертва на тормоз от връстниците си в тийнейджърска възраст

Как да се справим с агресията в училище и каква е ролята на училищния психолог

Помощ! Детето ми е побойник!