8 въпроса, които да си зададете, преди да решите как да дисциплинирате детето си

Дисциплина без драма? Възможно е! Какъв подход използвате вие като родител, когато става дума за дисциплинирането и възпитанието на детето ви? Доколко сте разумни и целенасочени, когато избирате своя метод на възпитание?

Отделете малко време. И помислете. Какъв е нормалният отговор към нежеланото поведение на децата? Позволявате ли си автоматично да ги напляскате?

Може би постъпвате, както са постъпвали вашите родители, може би точно обратното? Същинският въпрос е доколко вашата стратегия за дисциплиниране е основана на съзнателни намерения и последователен подход или просто реагирате импулсивно, водени от стари навици и затвърдени механизми?

Ето някои важни въпроси, които можете да си зададете още сега:

1. Следвам ли въобще някаква философия в дисциплинирането? Доколко са насочени последователи в действията си, когато децата ми демонстрират нежелано поведение?

2. Върши ли работа онова, което правя в такива ситуации? Позволява ли поддържаният от мен подход да предам на децата си уроците, които желая? Правя ли необходимото, за да се появяват все по-рядко нежелани поведения, или се налага да се занимавам с тях отново и отново?

3. Доволен ли съм от своето поведение в моментите на дисциплиниране? Харесва ли ми това, което правя? Помага ли ми моят подход в дисциплинирането да се радвам на добри взаимоотношения със своите деца? Задавам ли се често въпроси дали не съществува и по-добър начин?

4. Харесват ли децата ми моя подход в дисциплинирането? Децата рядко харесват да бъдат дисциплинирани, но разбират ли моите деца подхода и чувстват ли любовта ми? Отнасям ли се с уважение към тях, подхранвам ли доброто им самочувствие?

5. Допадат ли ми посланията, които изпращам на своите деца? Има ли моменти, когато им предавам уроци, които не бих искал да усвоят – например, че подчинението е по-важно от това да се вземат разумни решения? Или че силата и контролът са най-добрият начин да накараш хората да правят това, което искаш? Или че искате да сте с децата си единствено, когато ви слушат?

6. Доколко моят подход наподобява подхода на родителите ми? Как са ме дисциплинирали моите родители? Спомням ли си конкретни примери за техния метод и как той ме е карал да се чувствам? Повтарям ли стари модели на поведение? Или се бунтувам срещу тях?

7. Предразполага ли моят подход децата ми искрено да поискат извинение? Макар да е невъзможно това да се случва редовно, позволява ли начинът, по който възпитавате децата си въобще подобно нещо? Когато децата ви се извиняват – по какъв начин става това – с искрено съжаление или по принуда или за да получат това, което искат?

8. Давам ли добър пример на децата си как да признават грешките си, като самият аз се извиня? Допуска ли подходът ми възможността аз да поема отговорност и да поискам извинение за собствените си действия? Доколко открит съм пред децата си по отношение на своите грешки? Охотно ли им давам пример какво означава да признаваш грешките си?

Е, отговорихте ли си? Как се чувствате сега? Целта на тази статия не е да ви даде насоки, а да ви накара да се замислите. Може би и вие, подобно на много родители, изпитвате съжаление, вина, или дори отчаяние, признавайки пред себе си, че стратегиите ви са били безполезни и че може би не сте правили най-доброто, на което сте способни. Добрата новина е, че няма място за самообвинение. Но има място за размисъл.

 

Статията е базирана на книгата „Дисциплина без драма“на д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън, предоставена с любезното съдействие на издателство „Хермес“

 

Вижте още:

Шамарите и детския мозък – какво се случва?

Възпитание и дисциплина без крясъци и шамари

10 грешки, които да не допускате с второто дете

Възпитанието – да предаваме ценности, а не да изискваме подчинение

 

 

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: