Приема ли бебето достатъчно кърма?

Много майки се тревожат дали имат достатъчно кърма и дали бебето приема нужното му количество. Тази загриженост на майките, особено при първо дете, е често причина да дохранват бебето с млека (млечна формула/адаптирано мляко) за кърмачета или рано да спрат кърменето. При спазване на препоръките за поддържане на успешна лактация, почти всички майки произвеждат кърма, колкото е необходимо за бебето, в зависимост от неговата възраст. Много рядко някои жени може да нямат достатъчно кърма, но това се свързва най-често с определени медицински проблеми, например, операция за намаляване на бюста, нарушена функция на щитовидната жлеза (хипотироидизъм) при майката.

Препоръки за здравословно хранене на кърмачета

Позволете на бебето си да реши, кога се е нахранило достатъчно. То ще покаже, че е приело достатъчно кърма, ако отпусне гърдата или заспи. Ако кърмите бебето толкова често и за толкова продължително време, колкото то желае, вие ще установите, че то показва всички признаци, че се е почувствало нахранено.

Млякото, което се събира в едната гърда за 5-6 часа, обикновено е достатъчно, за да нахрани бебето при едно кърмене. Ето защо, не е необходимо при всяко кърмене да му предлагате и двете гърди. Винаги се уверявайте, че бебето е изсукало всичката кърма от едната гърда, преди да решите да му поднесете другата. Започнете всяко кърмене от гърдата, която сте предложили втора при предишното хранене.

Нощното кърмене

Нощното кърмене е важно при малките бебета. През нощта те могат да получат толкова кърма, колкото и през деня. Нощното кърмене също така стимулира отделянето на повече хормон в организма на майката, който е отговорен за секрецията на кърмата.

Поема ли бебето ми достатъчно кърма?

Вие може да бъдете сигурни, че бебето приема достатъчно кърма, ако:

Бебето получава само кърма и нищо друго и в същото расте и наддава на тегло (Трябва да знаете, че някои бебета наддават непрекъснато на тегло, но други напълно здрави деца наддават малко или не повишават теглото си за една седмица, след което започват да сучат по-често и по-дълго и компенсират с наддаването на теглото през следващите 1-2 седмици); Друг важен признак е, че бебето се събужда и стои будно за известно време.

Признаци, че бебето не поема достатъчно кърма:

• Бебето не расте на дължина и не наддава на тегло
• Непрекъснато спи, без да има периоди, в които стои будно
• Постоянни зеленикави изпражнения също могат да бъдат показател за недостатъчно хранене на бебето. В тези случаи, обърнете се за помощ към вашия педиатър или семеен лекар.

Необходимо ли е да се приема допълнително вода?

Кърмата е едновременно течност и храна. Количеството вода, необходимо за посрещане на загубите от организма и за осигуряване на растежа, се съдържа в майчината кърма или в приготвеното специално мляко за кърмачета. Здравите бебета до 6 месеца нямат нужда допълнително от вода, даже и при горещо време. Когато е горещо, бебето ще поиска да го кърмите по-често. След включване на захранващи храни, бебетата вече имат нужда от вода.

Кога жената не трябва да кърми?

Кърмене не се препоръчва при малък брой тежки заболявания на майката, например активна туберкулоза, тежки хронични заболявания на сърдечносъдовата система. Решението трябва да се вземе от лекуващия лекар. Някои вируси могат да бъдат предадени чрез майчиното мляко. Вирусът, причиняващ СПИН, е един от тях. Жените, които са серопозитивни не би трябвало да кърмят. Обичайните вирусни или бактериални заболявания обаче не са причина за спиране на кърменето. Например грипът и диарията не могат да се предават чрез майчиното мляко. Ако майката има грип, кърмата и ще съдържа антитела, които ще защитят бебето от заразяване с болестта. Бебета, които са родени със заболяването “галактоземия”, не могат да приемат кърма, защото не могат да разграждат и усвояват млечната захар – лактозата. Бебета с това заболяване трябва да бъдат хранени със специални млека за кърмачета, които не съдържат лактоза.

“Изкуствено хранене” на бебето (хранене с адаптирано мляко)

При невъзможно кърмене или осигуряване на кърма поради различни причини специално произвежданите млека (формула) за кърмачета са единствената препоръчителна алтернатива на кърмата за бебето до еднагодишна възраст. Кравето мляко не е подходящо да замести кърмата, тъй като е с много различен баланс на хранителни вещества. То съдържа много повече белтък, натрий и калий, както и недостатъчно желязо, витамин Е и незаменими мастни киселини, необходими за развитието на мозъка. Белтъкът и мазнините в кравето мляко много трудно се смилат и усвояват от храносмилателната система на кърмачето.

Има митове, че белтъкът на козето мляко не предизвиква алергии като този на кравето мляко. Последни проучвания показват, че около 90% от състава на белтъка на кравето, козето и овчето мляко е еднакъв и когато има алергия към кравето мляко има също алергия към козето и овчето мляко. От друга страна, през последните години се увеличават съобщенията за специфични алергични реакции към козето и овчето мляко при деца, които нямат алергия към кравето мляко.

Понастоящем в Европейския съюз е забранено да се произвеждат млека за кърмачета на базата на белтък от козе мляко. Заместването на кърмата с краве или друг вид животинско мляко до 1годишна възраст води до хранителни дефицити, желязодефицитна анемия, нарушения в растежа и развитието на детето, алергии и риск от автоимунни заболявания.

Необходимо ли е допълнително даване на витамини и минерали на бебето?

Майчината кърма съдържа всички витамини и минерали, необходими на бебето през първите 4-6 месеца. Основният източник на витамин D за организма, както на майката, така и на бебето, е образуваният витамин в кожата под влияние на ултравиолетовите лъчи. Ако майката не излиза редовно и достатъчно време на открито, синтезираният витамин в кожата, съответно в кърмата и ще бъде недостатъчен. Ако бебето не се извежда на разходка навън ежедневно и ако е завито, така че да няма достъп до светлина, образуваният витамин D в кожата му също ще е малко. При тези условия съществува риск за развитие на рахит, особено при бебетата, родени през зимата. За профилактика на рахита в България, още от края на 1-ия месец от раждането на всички здрави и доносени кърмачета, се дава ежедневно по 10 мкг (400 МЕ) витамин D на капки. При недоносени деца и други специални условия лекарят предписва специфични дози.

Статията е базирана на препоръките за хранене на бебето, изготвени от Ст.н.с. д-р Стефка Петрова, Национален консултант на МЗ по хранене и диететика, и  Д-р Лалка Рангелова, специалист по хранене и диететика, лаборатория «Хранене и обществено здраве», НЦООЗ 

 

Вижте още:

5 мита за храненето на бебето с адаптирано мляко

Кърмене след Цезарово сечение (секцио) – какво трябва да знаем

Витамин D и значението му за здравето на бебето

Ако бебето не наддава на тегло