Грешките при възпитанието на децата – как да ги избегнем

Всеки от нас знае как се чувства, след като получи обвинение, осъждане, подигравка, критика или обида. Родителите разчитат много на подобни послания, когато комуникират с децата си. До какво обаче води всичко това и има ли по-ефективни методи?

Укорите към децата обикновено попадат в една от следните категории:

1. Осъждане, критикуване, обвинения:
  • „Ти трябва вече да се усещаш за подобни неща.“
  • „Ти изобщо не мислиш.“
  • „Ти се държиш лошо.“
  • Ти си най-невнимателното дете, което познавам.“
  • „Ти ще ме докараш до смърт.“
2. Епитети, подигравка, посрамване
  • „Ти си едно разглезено дете.’
  • „Добре, кажи ти, господин Всезнайко.“
  • „Харесва ли ти да си егоистичен авантаджия?“
  • „Не те е срам!“
3. Тълкуване, диагноза, психоанализа
  • „Ти просто плачеш за внимание.“
  • „Ти държиш да ме ядосваш.“
  • „Ти искаш да видиш докъде можеш да стигнеш, преди да ме вбесиш.“

Всички горни изказвания за укори, които поставят под съмнение характера на детето, осъждат го като личност, убиват самочувствието му, подчертават недостатъците му, хвърлят съмнение върху личностните му качества. Те насочват обвинителния пръст към детето.

До какво води употребата на подобни обвинителни послания?

1. Децата често изпитват чувство на вина и угризение на съвестта, когато ги оценяват или винят за нещо.

2. Децата усещат, че родителят е несправедлив – изпитват чувство на несправедливост: „Нищо лошо не съм направил“ или: „Не съм искал да бъда лош“.

3. Децата често се чувстват на необичани, отхвърлени: „Мама не ме обича, понеже постъпих лошо“.

4. Децата често посрещат подобни послания с инат. Ако се откажат от поведението, което дразни родителя, значи признават валидността на родителското обвинение или оценка.

5. Децата често отвръщат на родителя като бумеранг: „И твоите неща не винаги са подредени“ или: „Ти вечно си уморен“ и „И ти крещиш“ и т.н.

6. Укорите карат детето да се чувства зле. Намаляват и самочувствието му.

Как да променим това?

След като стана ясно как подобни методи имат опустошително въздействие върху егото и самочувствието на децата, то какви биха били успешните начини за конфронтиране, които вместо да разрушават, да имат градивна функция?

Използвайте „Аз-послания“, вместо „Ти-послания“

Един лесен начин, чрез който родителите могат да осъзнаят разликата между неуспешното и успешното противопоставяне, е, като си представят, че изпращат така наречените „Ти-послания“ и „Аз-послания“. Ако се вгледате внимателно в цитираните по-горе неуспешни послания, ще установите с изненада, че повечето или започват с „Ти“, или съдържат това местоимение. Тоест, тези послания са „Ти“ ориентирани:

  • „Ти престани да се държиш така.“
  • „Ти не бива да правиш така.“
  • „Ти да не си посмял…“
  • „Ако ти не престанеш, тогава…“
  • „Защо ти не го направиш?“
  • „Ти си непослушен.“
  • „Ти се държиш като бебе.“

Но когато родителят просто съобщава на детето си какво чувства в следствие на неприемливото поведение, посланието обикновено се оказва от така наречените „Аз-послания“:

  • „Аз не искам да играя, когато съм уморен.“
  • „Чувствам се безсилен, когато дойда да те взема, а теб те няма.“

Вероятността едно дете да промени твоето неприемливо поведение е много по-голяма, когато Родителят му изпраща „Аз-послания“, състоящи се от следните три части:

1. Описание на неприемливото поведение

2. Чувството на родителя

3. Осезаемото и конкретно влияние на въпросното поведение върху родителя.

Като код на посланието „Ти ми досаждаш“ предава доста негативно родителското чувство на умора. За да е ясен и точен, кодът следва винаги да е във формата на „Аз-послание“: „Уморен съм „, „Не ми се играе, искам да си почина“. Такова послание предават чувствата, които родителят изживява. Едно „Ти-послание“ предава съответното чувство, като е ориентирана по-скоро към детето, а не към родителя, а това не е от полза.

Статията е базирана на книгата „Трениране на успешни родители“ на Д-р Томас Гордън, предоставена от издателство „Колибри“

Вижте още:

Родителската критика и обидните епитети

Според Харвард: Родителите, които правят тези 5 неща, отглеждат успешни деца

7 алтернативи на наказанието, които улесняват възпитанието на детето

Безгрижният родител – нов подход при възпитанието на деца

 

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: