Грешките, които родителите допускат с децата си

грешки, родителите, деца, дете, възпитание, родител.бг, списание родител

Едва ли има родител, който да не иска най-доброто за детето си. Понякога обаче в стремежа си да сме полезни и да дадем най-доброто на своите малки наследници, се случва точно обратното. Ето някои от грешките, които родителите често допускат, макар и неусетно, в резултат на което вредят на децата си.

 

Неспособността да кажем „Не”

Наскоро в един супермаркет видях майка, чиято дъщеря (видимо около шест години) упорито повтаряше „Шоколааад, искам шоколааад”. Майката категорично каза, че няма да й купи шоколад и помоли детето да спре да мрънка и да се инати. След 15-на минути се видяхме на касата, а детето държеше шоколад в ръката си и доволно си го хапваше. В случая говорим за неумението да изпълним своето „не”.

Децата имат невероятна способност да улавят нашите слабости и много бързо се научават как да се възползват от тях. Ако веднъж сте забранили нещо, след което сте го разрешили, само защото детето се е разплакало или е започнало да се тръшка, авторитетът ви е отслабен. То вече знае как да постъпва и ще използва своето оръжие всеки път, когато му се отдаде възможност. Преди да отправите закана, помислете добре дали можете да я изпълните. Не се страхувайте от думичката „не”, тя не е нещо, с което вредите на детето си, дори напротив. Това му дава ясен сигнал, че в живота има някакви граници, които ще се налага да спазва.

 

Прекаленото хвалене

Когато родителите казват на децата си, че са по-специални, малчуганите силно вярват в това, което често води до формирането им като егоцентрични личности. Ако детето постоянно е обсипвано с похвали от типа „ти си най-доброто дете”, „ти си най-умното”, „ти знаеш всичко” това може да създаде погрешна представа у него. Разбира се, че всеки родител цени най-много своето дете, но е важно да се спазва границата на разумното поощряване, преди да преминем в зоната на прекаленото хвалене.

Вместо да използвате суперлативи, по-добре посочете на детето това, което цените у него чрез конкретни поводи. Например вместо: „ти си най-умното дете и си най-добър по математика”, е по-добре да кажем: „много се радвам, че днес си изкарал шестица по математика, браво!”. В този случай децата ще се почувстват оценени и ще имат стимул да продължат да се развиват. В другия случай стимулът може да се загуби, защото вашият син или дъщеря ще реши, че максимумът е постигнат.

 

Прекалената критика

Другата крайност на прекаленото хвалене е прекалената критика. Тя от своя страна може да доведе до проблеми със самочувствието при децата и последващи проблеми с адаптацията и социалните умения. Бъдете много внимателни с изрази, които нараняват като например „ама че си глупав”, „все се проваляш”, „пак ме разочарова” и т.н.  Сравняването на вашето дете с други деца и техните постижения, също не е добра идея. Всяко от тях е различно и ако виждате, че детето на съседа има по-висок успех или се справя по-добре с домашните си задължения, не го изтъквайте като довод пред вашето дете. Това не само, че няма да помогне, но и ще намали още повече желанието му да се старае.

 

Отглеждането „в клетка”

Много родители смятат, че мисията им е да предпазят детето си от всички възможни заплахи. Колкото и да не ни се вярва обаче, това е не само невъзможно, но и вредно. Човек се изгражда като личност на базата на опита си и грешките, които допуска. При малчуганите е същото. Понякога е добре да оставим детето да се сблъска с естествените последици от своите решения и действия (в рамките на допустимото), за да може да осъзнае, че именно тези решения ще бъдат в основата на постиженията и провалите му.

Отглежданите „в клетка”деца често се превръщат в несамостоятелни и нерешителни личности, тъй като в ранна възраст не са изградили умението да правят съзнателен избор.

За да избегнем това, можем да започнем с малки неща. Например – да оставим детето да избира между еквивалентни неща (зелената или жълтата блуза ще облечеш днес?). Важно е също детето да не е като скачен съд за своите родители, ето защо не се плашете от времето, което то прекарва на места, различни от дома – училищен лагер, при баба, в детската градина, ски училище и т.н.

 

Синдромът „студен родител”

Колко често казвате „обичам те” на своето дете? И кога за последно му го казахте? Децата имат неистова нужда да чуват тези думички, независимо от възрастта си и независимо дали са момчета или момичета. В нашите географски ширини битува представата, че тези неща се знаят по подразбиране и не е нужно да се изразяват. Или пък, че ако кажем на детето си, че го обичаме, ако го гушкаме или целуваме, това ще го разглези.

Много проучвания в тази посока показват, че именно деца, които не са лишавани от ласки и от обич са много по-спокойни, уверени и способни да създават приятелства и здрави връзки от онези, при които това е отсъствало.

 

Да, никак не е лесно да намерим баланса между всички тези крайности, но не и невъзможно. Помислете си какво е наранявало вас като дете или какво ви е липсвало. Поговорете със своето дете и разберете как можете да подобрите комуникацията помежду си. И не забравяйте, че децата се учат да се усмихват… от родителите си!

Автор: Списание РОДИТЕЛ

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: