Как да научим детето да разпознава цветовете

цветове

Изследвайки обкръжаващия го свят, малкото човече се запознава със свойствата на предметите, с тяхната форма, размер и разбира се, цвят. Необходимо ли е специално да го учим да различава цветовете или това ще се получи от само себе си като порасне и натрупа знания и опит? И защо да го учим да разпознава цветове, когато е на една годинка, след като например като стане на три, ще го направи много по-бързо и лесно? И ако учим детето на цветовете, как да го правим?

Малко физиология

Когато си задаваме въпроса как да научим детето да различава цветовете, ние допускаме няколко грешки. Детето практически различава цветовете още с раждането си. Първенството държи жълтия цвят. Именно него детето възприема първо. Малко по-късно възприема червения и оранжевия. След още известно време мъничето може да различава синия и зеления, а към 6-я месец – виолетовия. Така че преобладаването на жълтия, червения и оранжевия цвят в детските дрънкалки не е случайно. Това е пряко свързано с особеностите на възприемане на цветовете при кърмачетата.

Говорейки за научаването на цветове, ние трябва да подразбираме способността на детето осъзнато да различава този или онзи цвят, да групира предмети по цвят, да казва необходимия цвят и нюанс. Всички тези умения не се развиват веднага и със сигурност трябва да им се обърне нужното внимание. Въпросът тук е не дали детето е овладяло цветовете по-бързо от своите връстници. Цветът, формата и размера се явяват за децата базисни образци, върху които основават знанията си за конкретните обекти и явления. И колкото по-скоро тези показатели са формирани, толкова по-полезна информация ще бъде в състояние да разбере и усвои детето и толкова по-добре ще се развива като цяло.

Първите понятия

За малкия човек, който току-що е направил първите си открития в големия и пъстър свят, цвета не е нещо отделно и различимо. Той е тясно свързан с конкретни предмети и обекти, които често имат определен цвят, т.е. цвета за детето не е абстрактно понятие, а асоциативно. Обикновено, ние казваме на детето: „Червени домати, зелена трева.“ Но доматът, може да бъде и зелен, и червен, и розов. И тревата не винаги е зелена. Тя е обикновено зелена, а през есента – предимно жълта. Така че дали е необходимо още в ранна възраст да наложите подобни цветови модели и да го въведете в объркване? Би било добре, ако показвайки му нарисуван домат кажете: „Това е домат. Той е червен”. Усещате ли разликата? Това се отнася и за играчките. Давайки на мъничето топка, ние обикновено казваме: “Ето синята топка”. Това за детето звучи като една дума, като името на предмета “синятопка”. Но сега вече знаем как по-правилно да построим изречението си: “Това е топка. Тя е синя. А това е кубче. То също е синьо.” Така постепенно с опита, детето ще се научи да разграничава предмета от неговото качество. То ще направи за себе си важно откритие, разбирайки че червен може да бъде домата, и автомобила и пейката ей там на улицата. И ако ние, толкова често, колкото е възможно, обръщаме внимание на цветовите качества на предметите на детето, то това откритие то ще го направи много по-бързо.

Посочвайки на детето този или онзи цвят не е необходимо да се ограничавате само с основните: синьо, червено, зелено, жълто. И не е необходимо да учите цветовете отделно: първо да запомни червения, а после зеления цвят. Казвайте правилно цветовете – не наричайте сивия цвят син, а розовия или малиновия – червен. Децата прекрасно различават нюансите, не по зле от нас. И те съвсем не разбират защо мама назовава напълно различни цветове с една и съща дума. В началото на обучението, за да се избегне такова объркване, се опитвайте да подбирате тези играчки или предмети, чиито цвят може да се нарече червен или зелен недвусмислено.

Боички за рисуване и оцветяване

При обучението на детето в цветовете ще ви помогнат боичките и флумастерите. Рисувайки заедно с детето, непрестанно изговаряйте този цвят, който вземате с четката: «От коя боичка взехме с теб? Жълтата. Хайде да нарисуваме с жълтата боичка жълто слънце. А пиленце с кой цвят да нарисуваме? Също с жълт! Жълто слънце и жълто пиленце!» Обяснявайте и действията на детето: «Ти се взел от зелената боичка. Браво, нарисувал си зелена тревичка!»

Децата с удоволствие рисуват и с флумастери. Подберете за малчугана специално флумастери с цветни капачки. Когато приключи с рисуването, помолете детето да ви помогне да затворите всеки флумастер със съответната капачка Не забравяйте при това да назовавате цветове! Понякога можете да се объркате и да поставите капачката на друг флумастер, за да доставите радостта на детето да поправи грешката ви. Благодарение на тази простичка забава деца на около година и половина могат успешно се справят с молба да намерят не само основните цветове, но и оранжевия, виолетовия, кафявия, розовия, сивия….

деца рисуватИзобщо, рисувайки с децата имаме огромни възможности да ги упражняваме да различават цветовете. Например рисуваме разноцветни балони и молим детето да нарисува върху тях точки със същия цвят. И разбира се, назоваваме цветовете. Или рисуваме няколко различни къщички. «Погледни, какво липсва в нашите къщички? Разбира се, прозорчета! Хайде нарисувай прозорчета със същия цвят като къщичките». По този начин можете да рисувате лъчи на слънцето, проливен дъжд от различни на цвят облаци и т.н. Нарисувайте на лист по три еднакви цветя с различен цвят (три червени, три сини, три розови и т.н.) и помолете детето да събере еднаквите цветя в букет, съединявайки с линия растенията с един и същи цвят. С една дума подобни задачки могат да се измислят много. И разбира се, не забравяйте да запознаете детето с цветовете на дъгата. Да нарисуваш дъга е толкова вълнуващо!

Обикновено умението да изречеш цвета идва малко по късно в сравнение с различаването му. Често майките, оплаквайки се, че детето им не познава цветове объркват две различни неща: познаването и умението да назовеш. По принцип около втората година повечето деца вече познават основните цветове. Те лесно намират в купчината кубчета синьото, но далеч не всички деца назовават тези цветове. Това не бива да ви тревожи. Просто продължавайте да играете на игри на цветове, рисувайте с боички, обръщайте внимание на различните по цвят предмети по време на разходка и казвайте често наименованията на различните цветове и оттенъци. Много скоро детето ще научи всичко това.

След това вече можете да преминете към обозначенията за междинните тонове. За по-точно определяне на цвета използвайте и прилагателните „светъл” и „тъмен” във връзка с някой тон: светлочервено, тъмносиньо и т.н.

Ако детето упорито отказва на назовава цветовете можете да му предложите да играете на цветни асоциации. Разбира се много деца сами измислят наименования на цветове. Така розовия става цвета на къщичката на Барби, кафявия «като мечо», а светло синьото да речем като «любимата ми чаша».

Ето още една простичка и полезна игра за затвърждаване на научените цветове – назовавайте по време на разходка всички предмети с определен цвят. Можете да играете на «цветни дни». Например днес имате бял ден. Обличаме нещо бяло и търсим в парка около нас нещо бяло. И дори на вечеря у дома трябва да има нещо бяло, напр. сирене. А утрешния ден може да бъде обявен за малинов или кашкавален. Така дори скучните дни могат да станат цветни. Нужно е само много силно да го поискаш!

Източник: intelectica.com

Вижте още:

Как да стимулираме интелектуалното развитие на бебето

10-те основни принципа на Монтесори обучението

Възпитанието на детето от 0 до 2 годишна възраст

Кога проговаря детето и как да стимулираме говорните му умения

 

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: