Как да възпитаме емоционална интелигентност у детето си?

Дори и без да го забелязваме, ние постоянно показваме на детето си как да се справя с емоциите. Всъщност, повечето от взаимодействията ни с него ни предоставят обмяна на емоции от различен вид. Начинът, по който откликваме на чувствата на детето си, моделира връзката му, както с неговите собствени емоции, така и с и чуждите. А това оказва влияние за цял живот.

Какво е емоционална интелигентност?

Човек, който има висок коефициент на емоционална интелигентност, проявява интелигентност спрямо емоциите. Макар гените да влияят върху коефициента ни на интелигентност, мозъкът е като мускул и може да се оформя, позволявайки ни да увеличаваме вроденото ни IQ. По същия начин, макар някои от нас по рождение да са по-спокойни или с по-добър контрол върху импулсите си, тези особености могат да бъдат моделирани и подсилвани, за да увеличим коефициента си на емоционална интелигентност.

Основните компоненти на емоционалната интелигентност са:

  • Способността сами да се успокояваме
    Ключът към доброто управление на емоциите е да признаваме, приемаме и толерираме напрегнатите си емоции, за да могат те да се изпарят, без да се оплетем в тях или да направим нещо, за което после ще съжаляваме. Способността да се успокояваме е това, което ни дава възможност да управляваме тревогите и раздразненията си, което на свой ред ни позволява да намерим градивно решение на емоционално натоварените си проблеми.
  • Емоционално самосъзнание и приемане
    Ако не разбираме емоциите, които ни заливат, те ни плашат и ние не можем да ги понесем. Потискаме болката, страха или разочарованието си. Тези емоции, които повече не се контролират от съзнанието ни, имат начин да изскочат навън необработени, както когато едно дете в предучилищна възраст цапардосва сестра си или ние, възрастните, избухваме и крещим. В контраст с това, децата, отгледани в семейство, което има въведени норми на поведение, но не и ограничения на чувствата, порастват с разбирането, че всички емоции са приемливи, че са част от човешката същност. Това разбиране им позволява да имат по-добър контрол върху емоциите си.
  • Контрол върху импулсите
    Емоционалната интелигентност ни освобождава от предсказуемите емоционални реакции. Едно дете с висок коефициент на емоционална интелигентност ще действа, вместо да противодейства, ще се опита да реши проблема, вместо да обвинява. Това не означава, че никога няма да се гневи или тревожи, а само, че по-трудно ще губи самообладание. В резултат на това ще живее по-добре и ще има по-добри взаимоотношения с околните.
  • Емпатия
    Емпатията е способността да виждаш и чувстваш нещата през очите на другия. Когато умееш да проявяваш разбиране към душевното и емоционалното състояние на другите хора, разрешаваш градивно различията помежду ви и осъществяваш дълбока връзка с околните. Емпатията ни прави по-добри в общуването и това става по съвсем естествен начин.

Как децата развиват емоционална интелигентност?

Всяко дете е родено с желанието да се свързва дълбоко с другите човешки същества и да преодолява препятствията, които животът предлага. Това прави хората щастливи. Но някои деца се затрудняват, дори се отказват от тези цели.

Какво им пречи?

Причината е в дълбоките потребности, които остават незадоволени, и силните емоции, които не могат да контролират. Задачата ни като родители е да задоволим тези нужди и да помогнем на детето си да се научи да управлява тези силни емоции, което помага на децата да изградят висок коефициент на емоционална интелигентност.

Забелязали ли сте кое е най-трудното в това да помогнете на детето си да се научи да регулира емоциите си?

Повечето от нас са израснали с убеждението, че емоциите са опасно нещо. Ако не можем да понесем собствената си тъга или собствения си гняв, не можем да понесем и тези на детето си. А ако не можем да приемем разочарованието или гнева, или мъката на детето си, ние му изпращаме посланието, че тези чувства са прекалено опасни, за да си ги позволява. За жалост, това не прогонва чувствата му. Само отнема способността на детето да се учи как да се справя с тях.

Коя е правилната стратегия тогава?

Нека най-напред си върнем спокойствието, доколкото е възможно. След това да се въоръжим с колкото се може повече състрадание, за да дадем на детето си сигурността, която му е нужна. Ако я има, то ще си позволи да преживее разстройващите го емоции. В момента, в който го направи, те ще се изпарят. С времето това негово сближаване с емоциите му ще му позволи да ги разпознава и да ги регулира.

Звучи простичко, нали? Да, може да е просто за формулиране, но в никакъв случай не е лесно за изпълнение. Въпреки това, трябва да започнем отнякъде, ако искаме да отгледаме емоционално интелигентно дете. За начало има някои основни стъпки, които можем да прилагаме всеки ден.

7 стъпки за възпитаване на емоционална интелигентност у детето

1. Покажете, че разбирате гледната точка на детето си и проявете емпатия

Няма нужда да „оправяте“ това, което разстройва детето ви, но трябва да проявите емпатия. Всички знаем колко е приятно някой да прояви разбиране към позицията ни, по някакъв начин това просто подобрява ситуацията, когато не стане на нашето. Например: „Трудно ти е да спреш да си играеш и да дойдеш да вечеряш, но вече е време.“

2. Позволете му да даде израз на емоциите си, дори ако сте поставили граници на действията му

Детето ви има право на своите чувства. Това, от което се нуждае, е да го насочите към по-добър начин да ги изрази. Кажете му: „Много си ядосан, че брат ти ти счупи играчката, но ние не се удряме. Ела, да поговорим с него, аз ще ти помогна да му обясниш как се чувстваш.“

3. Откликнете на потребностите и чувствата, които са причина за проблемното поведение

„Непослушанието“ е сигнал за силни чувства или неудовлетворени потребности. Ако не обърнете внимание на тези чувства и потребности, те просто ще избухнат по-късно, провокирайки проблемно поведение. Затова, вместо да се карате на дете, което не слуша или се прави на разсеяно, бихте могли да му кажете: „Тази сутрин ти е трудно. Това, че започна училище, е забавно, но ти липсва времето с мама. Ще съм тук да те взема веднага щом свършат часовете, и ще се гушкаме, ще си играем и ще прекараме специално време заедно, нали?“

4. Когато не можете да изпълните някое негово желание, покажете разбиране и го задоволете чрез „въображаемо осъществяване“

Удивително е колко често можете да намерите изход от задънена улица, давайки на детето си това, което желае във въображението си. Това е така отчасти, защото така показвате, че наистина ви е грижа за желанията на детето ви. Но има и друга очарователна причина. Това да си представим, че желанието ни се изпълнява, в действителност ни задоволява към момента – тоест при сканиране на мозъка се вижда, че той наистина изпитва задоволство. Изпълнявайки въображаемо желанието на детето си, намалявате неотложността на изпълнението му и така малчуганът ви проявява повече готовност да приеме други алтернативи. „Иска ти се да си беше хапнал бисквитка. Обзалагам се, че веднага можеш да налапаш 10 бисквити! Нямаше ли да е страшно вкусно?“ След това намерете начин да задоволите по-съществена потребност: „Мисля, че си гладен. Почти е време за вечеря, но виждам, че не можеш да чакаш. Да намерим нещо за хапване, което е здравословно и ще те накара да се почувстваш по-добре.“

5. Опишете ситуацията така, че детето ви да вникне в емоционалното си преживяване

Когато детето е под влиянието на емоциите, то действа под контрола на дясното полукълбо на мозъка си. Тези емоции трябва да бъдат осъзнати и изживени, иначе ще го объркат. Затова, първата стъпка в насочването на емоциите винаги е да проявим емпатия към чувствата на детето си. Но тогава е нужно да включим в процеса и лявото, боравещо с логиката, полукълбо. Това помага на детето да открие смисъла на случващото се, за да не се чувства просто оставено на благоволението на емоциите, които го заливат. За да направите това, назовавайте чувствата: „Много си разочарован.“ Разказвайте истории: „Когато отидохме при зъболекаря, ти отначало се страхуваше и отказваше да си отвориш устата… Но хвана ръката ми и беше много смел, а зъболекарят каза, че си миеш много добре зъбите.“

6. Научете детето да разрешава проблемни ситуации

Емоциите са послания, а не кал за въргаляне. Повечето пъти, след като децата усетят, че емоциите им са разбрани и приети, тези чувства губят своя заряд и започват да се разсейват. Това дава възможност за решаване на проблемите. Понякога децата могат да се справят и сами, а понякога имат нужда от помощта ви, за да потърсят решения. Но не се подавайте на порива си да решите проблема вместо тях – това изпраща на детето ви посланието, че не вярвате в способността му да се справя само. Например можете да кажете: „Много си разочарована, че твоята приятелка не може да дойде, защото е болна. Очакваше с нетърпение да си поиграеш с нея. Когато си готова, може да помислим заедно какво друго би могла да правиш, което да ти е забавно.“

7. Възпитавайте чрез игри

За децата ролевата игра е начинът, по който асимилират преживяното. Почти всеки един емоционален проблем на детето ви може да бъде изигран. Полезно е за регулиране на поведението: „Днес си Супермен! Толкова си силен! Можеш ли да ми помогнеш да бутаме количката в супермаркета внимателно между рафтовете?“ А когато забележите, че започва да се налага някакъв негативен модел, влизането в роли се оказва най-доброто лекарство.


Статията е базирана на материали от книгата на психолога д-р Лора Маркам „Спокойни родители – щастливи деца“, предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад

 

Вижте още:

Прекаленото угаждане на единственото дете – защо е вредно и как да го избегнем?

10 неща, които ние, майките, трябва да престанем да правим

Учете децата си на съчувствие и увереност, а не на грубост и надмощие

Трябва ли да игнорираме гневните изблици на малките деца?

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: