„Красавицата и Звярът“ – приказка (текст+аудио)

красавицата и звяра

„Красавицата и Звярът“

Живял някога един много богат търговец. Той имал три дъщери. Те били много хубави, но най- малката била чудесна. Когато била мъничка, всички я наричали Хубавка и това име ѝ останало. Сестрите ѝ завиждали много защото освен, че била най-хубава, била и най-добра.

Внезапно търговецът изгубил всичкото си богатство и му останала само една селска къща далече от града. Трябвало да се пренесат в тази къща и да си изкарват прехраната с полска работа. Когато се настанили в селската къща, търговецът се заловил да обработва земята, а Хубавка ставала в ранни зори и чевръсто се залавяла да чисти къщата и да готви обяда за семейството. Когато свършвала работа, сядала да почете или пък присядала и си пеела. Единственото, което сестрите й правили, било да се събуждат късно и да се вайкат, че нямат вече хубави дрехи.

Изминала цяла година, откакто семейството живеело усамотено. Но търговецът получил писмо, в което се казвало, че един от корабите му, натоварен със стока, е пристигнал невредим.

Тази новина замаяла главите на по-големите сестри и като видели баща си да се стяга за път, заръчали му да им донесе рокли, шапки и какви ли не дрънкулки. Хубавка, преценила, че парите на баща й няма да стигнат за подаръците на сестрите й, затова не поръчала нищо. Единствено помолила за една роза, защото там където живеели рози не цъфтели.

Когато търговецът пристигнал, видял, че корабът му е невредим, но е празен и трябвало да потегли обратно толкова беден, колкото е бил и преди. Оставали само десет километра до вкъщи, но тъй като пътят минавал през гъста гора, се изгубил. За капак завалял и сняг, вятърът се засилил и той на два пъти падал от коня си.

Когато се свечерило, човекът помислил, че ще умре от глад и от студ, но изведнъж забелязал в края на една дълга алея силна светлина. Отправил се нататък и видял, че светлината струи от прозорците на обширен замък, целият осветен. Търговецът побързал да се подслони в него, но се зачудил, че в двореца нямало никой. Влязъл в широката зала, където намерил напален силен огън и маса, отрупана с ястия, но на нея бил сложен само един прибор.

Човекът изчакал да види дали някой ще се появи, но не могъл повече да се бори с глада си и взел едно пиле, което изял на две хапки. Изпил също и няколко купи вино, та се окуражил, излязъл от залата и тръгнал да обикаля разкошно наредените салони. Най-сетне влязъл в една стая, където имало постлано хубаво легло. Тъй като минавало полунощ и бил много уморен, решил да не чака този път някой да дойде, а направо да легне.

Като се събудил на другия ден бил много изненадан да намери чисти дрехи оставени за него вместо своите, които били доста износени. Облякъл се и излязъл навън да потърси коня си. По пътя си минал под един свод от рози и си спомнил какво му била поръчала Хубавка.

Откъснал едно клонче с няколко цвята. В същия миг се чул страшен шум, видял да се задава ужасно чудовище и едва не изгубил съзнание. – Толкова си неблагодарен – рекло чудовището с грозен глас. – Спасих ти живота и те приех в замъка си, а ти ми се отплащаш, като ми крадеш розите, които обичам повече от всичко на света! Приготви се да умреш! Търговецът се хвърлил на земята, скръстил ръце и казал на звяра: – Господарю, прости ми. Имам три красиви момичета, които ме чакат да се прибера у дома. Пощади живота ми!

– Не съм ти господар – отвърнал звярът, – а чудовище и не се надявай да ме умилостивиш с ласкателства. Но ти ми каза, че имаш дъщери. Ще те пусна, ако една от дъщерите ти дойде доброволно да умре вместо теб. Ако не – ти ще се върнеш след три месеца да умреш.

Горкият човек нямал друг избор и се съгласил. Чудовището добавило: „Но аз не искам да си отидеш с празни ръце. Вземи тази торба и я напълни с колкото злато поискаш.” При тези думи чудовището се оттеглило и човечецът си казал: „Ако трябва да умра, поне ще съм спокоен, че ще мога да оставя на децата си с какво да преживяват.”

За няколко часа стигнал в малката си къща. Децата му го наобиколили, но вместо да се зарадва на техните ласки, търговецът се разплакал. Той държал в ръка клончето с рози, което донесъл на Хубавка. Подал й го и рекъл: – Хубавке, вземи тези рози. Те струват скъпо на твоя нещастен баща. И разказал на децата си тъжното приключение, което му се случило. Двете по-големи сестри се разплакали и се нахвърлили с обидни думи върху Хубавка, която не плачела.

– Защо не плачеш? – попитали сестрите – сега баща ни ще умре само заради твоите глупави рози! – Защо да плача? – рекла тя. – Баща ми няма да умре. Нали чудовището се съгласило да замени с една от дъщерите му? Аз ще отида вместо него.

Каквото и да говорили, Хубавка държала на своето. Търговецът така бил обзет от мъка, че ще загуби дъщеря си, та не се и сетил за сандъка, който бил напълнил със злато. На сутринта тръгнали към замъка на чудовището. По пътя разказал на Хубавка за златото, а тя го помолила да използва това богатство, за да ожени сестрите й за двамата благородници, които били идвали, докато го нямало.

Като пристигнали в замъка, звярът ги чакал отпред. – Дойде ли по собствено желание – попитал той Хубавка. – Да – отвърнала тя. – Ти си твърде добра – й казало то – яжте и си починете от дългия път. А ти, си тръгни утре сутринта и да не си посмял да се върнеш тук. – казал звярът на търговеца.

На следващата сутрин, след като баща й заминал, Хубавка седнала в голямата зала и заплакала, защото мислила, че чудовището ще я убие. Тя решила все пак да се разходи из замъка и неволно почнала да се възхищава на неговата красота.

Много се зачудила, като видяла на една врата надпис: „Покоите на Хубавка”. Отворила и била очарована от великолепието, което царяло там. Най-силно впечатление ѝ направили голямата библиотека, пианото и нотните тетрадки. – Не иска да скучая – рекла си тихичко тя. – Ако трябваше да живея тук само един ден, щеше ли да струпа толкова неща? Тази мисъл ѝ възвърнала куража. – Ех – казала си тя с въздишка, – ако можех да видя своя клет баща и да узная какво прави сега. И за свое най-голямо учудване, като погледнала в едно голямо огледало, видяла тяхната къща и сестрите си, едната от които се омъжвала.

Вечерта, отишла в трапезарията и видяла чудовището да я чака там. – Мога ли да те погледам като вечеряш? – запитало чудовището.

– Разбира се – отговорила Хубавка, – ти си господарят тук.

– Не – отвърнало чудовището, – тука има само един господар и това си ти. Стига да ми кажеш да си отида, ако те отегчавам, и аз ще изляза на часа. Кажи ми, нали ме намираш отвратителен?

– Това е вярно – казала Хубавка, – защото аз не умея да лъжа. Но вярвам, че ти си добър.

– Имаш право – рекло чудовището. – Но освен, че съм отвратителен, аз нямам и разум. Зная само, че съм звяр.

– Не може да си звяр – отвърнала Хубавка, – щом съзнаваш, че нямаш разум. Глупакът е винаги самодоволен.

– Храни се, Хубавке – й рекло чудовището, – и дано не се отегчаваш в своята къща. Защото всичко тук е твое и ще ми бъде много мъчно, ако не си доволна.

На следващата вечер, звярът влезнал в трапезарията докато Хубавка вечерял и попитал: – Хубавке, искаш ли да ми станеш жена? Тя му отговорила разтреперана: – Не, чудовище. В този миг клетото чудовище въздъхнало и се чуло толкова страхотно свистене, което отекнало по целия палат. Така живели три месеца. Щастието на Хубавка щяло да бъде пълно, ако чудовището не я питал всяка вечер въпроса дали иска да му стане жена.

Един ден Хубавка видяла в огледалото баща си болен от мъка, дето я е загубил. И когато чудовището й рекло:- Обещай ми, че никога няма да ме напуснеш.

Тя му отвърнала с думите: – Аз бих ти обещала да не те напускам никога, но толкова ми се иска да видя баща си, че ще умра от мъка, ако не ме пуснеш.

– Ще бъдеш там утре сутринта – рекло чудовището. – Но обещай ми да се върнеш след осем дни. Когато пожелаеш да се върнеш, трябва само да сложиш своя пръстен на масата. Сбогом, Хубавке.

На сутринта Хубавка се събудила в бащината си къща. Бащата дотичал и едва не умрял от радост като видял отново скъпата си дъщеря. Хубавка се облякла, съобщили на сестрите й и те пристигнали с мъжете си. Те едва не умрели от яд, когато я видели облечена като принцеса, по-красива от зората.

И скроили план как да я погубят. Решили да я задържат повече от осем дни, след което чудовището ще се разгневи, че не е удържала на думата си и ще я разкъса. Когато осемте дни изминали, двете сестри почнали да си скубят косите и изглеждали толкова натъжени от нейното заминаване, че тя обещала да остане още малко.

Но през десетата нощ тя сънувала, че е вече в градината на палата и че вижда чудовището полумъртво простряно на тревата. Хубавка се стреснала и заплакала. Сложила пръстена си върху масата и на сутринта с радост видяла, че се намира в палата на чудовището. Но то не се появило.

Хубавка прекосила целия палат като го викала силно. След като претърсила всички кътчета, спомнила си своя сън, изтичала в градината към потока, където го била видяла насън. Намерила клетото чудовище паднало в безсъзнание и го помислила за мъртво. Хвърлила се върху него и се разплакала: – Той умря заради мен! – помислила си тя и сълза паднала на гърдите на чудовището.

В момента, в който сълзите на Хубавка докоснали гърдите на чудовището, той се преобразил в красив принц. При все, че принцът заслужавал внимание, тя не могла да не попита къде е нейното чудовище. Ето, в краката ти – й рекъл принцът. – Една зла фея ми отреди да остана в онзи вид, и само истинската любов е в състояние да ме избави. Ще станеш ли моя жена? Хубавка се съгласила и живели дълги години щастливи в замъка.

Вижте аудиоверсия на приказката „Красавицата и звярът“

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

ОНЛАЙН АБОНАМЕНТ

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: