Преходът от детска градина към училище – трудностите за един първокласник

първокласник

Замисляли ли сте се колко голяма промяна за детето е преминаването от средата в детската градина към тази в училище? За едно дете, което до вчера е играло безгрижно, днес се налага да се сблъска с куп задължения и отговорности и да се раздели с някои основни навици.

Най-големите премеждия, с които се сблъскват децата на първия учебен ден, са изискванията към тях, новата среда и деца. Това заяви в интервю за БГНЕС психологът от Асоциация „Родители” Евелина Лафчийска.

Според психолога детето минава през няколко етапа от детството до първия учебен ден. Вниманието от страна на родителите до тръгването му на детска градина или училище е насочено само към него. Когато влезе, обаче там, става едно от многото и има нужда от подкрепата на родителите и учителите така, че да се сработи добре с останалите деца.

Първоначалният процес на адаптация за детето е свързан с промяната на режима. То започва да има много повече отговорности и изисквания, с които трябва да се съобразява, като това да става рано, да си приготвя раницата, домашните, изучаването на седмичната програма, часовника, да усвои четенето, писането и смятането. За всяко дете отнема различно време да се адаптира към училищната среда за първи път. Независимо дали детето е в 1-ви, 2-ри или 3-ти клас има процес на адаптация за няколко седмици, но специално в 1-ви и 5-и клас той е малко по-дълъг, защото изискванията са много по-различни от тези до момента.

Дали детето ще тръгне на 6 или 7 години на училище не представлява чак толкова голяма разлика, но всичко зависи от това дали успява да се разбира с другите деца от класа. Ако се е разбирало с другарчетата си от групата в детската градина, е препоръчително да се запише в училище заедно с тях. Това ще му помогне да се адаптира по-добре, а ако се записва в изцяло нов клас с непознати деца, е препоръчително да се изчака да навърши поне 7 години, за да може да е малко по-узряло и да свикне по-бързо с останалите деца.

Някои дечица прекрачват училищния праг със сълзи на очи, заради притеснението и незнанието от това какво ги очаква. Евелина Лафчийска е категорична, че в детските представи градината е много по-уютно място, с по-малки стаи и повече шарени места. За сметка на това големината на училищните сгради понякога плаши малчуганите. На първия учебен ден има много деца, родители, учители, всички събрани в двора, с голяма тържественост, но и голям стрес за първокласника.

Основните съвети на психолога, насочени към родителите на първолаци, са да предразположат децата си за това какво ги очаква в училище, като им говорят позитивни неща. Когато се представи на детето, че му предстои нещо хубаво, тревожността му е по-малка. Тогава процесът става много по-лек, защото то вече има формирани очаквания. Важно е родителят да отдели време да разгледа класната стая на детето, да се запознае с класния ръководител, да види къде ще е тоалетната и столът за хранене. Детето трябва да знае, ако си е забравило джобните, например, и не може да си купи храна към кого може да се обърне, ако учителката я няма в момента. Хубаво е разговорът за училище между детето и родителя да започне в края на детската градина или подготвителната група.

Ако след старта на училището детето упорито отказва да посещава часовете, то със сигурност има някаква конкретна причина. То не иска да спре да ходи там просто, ей така. Тогава родителят трябва да поговори с него, а ако сам не успее да разбере причината, то е хубаво да се обърне към училищния психолог или класния ръководител.

Често родителите на по-малките деца се замислят, когато другите в класа вече имат профили в социалните мрежи, а нямат 13 години, имат смартфони и таблети, какво да правят те със своето дете.

„Когато всички деца имат профили в социалните мрежи, таблети или смартфони, чувството на изолация, ако детето ни ги няма, ще бъде голямо. Ако родителят не желае детето му да притежава тези неща, е редно да му обясни в разговор защо не са добре за него. Но, ако чувството на изолация от останалите деца е много голямо, то тогава е по-добре детето да бъде част от групата, защото това му помага да се адаптира. Препоръчително е родителите да говорят по тези теми, както и по темата за джобните пари и използването на интернет в училище, на родителските срещи. Редно е да се вземат общи решения така, че децата да не страдат и да се чувстват принадлежащи към класа”, заяви още психологът.

Асоциация „Родители“ разпространява и наръчник в училищата, посветен на 1-ви клас, с който всеки родител може да се сдобие от класния ръководител на детето си.

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: