Приспиване на бебето – какво пише в книгите и каква е реалността

приспиване бебе забавно

Експертите твърдят, че едно тримесечно бебе трябва да ляга за нощен сън към 7 часа вечерта. Добре, чудесно. Часът е 19:10 и с мъжа ми, Николай, започваме процедурата по приспиване на нашия син Тео – баня, масаж, хранене…

Не може да бъде! Заспа веднага, щом го сложих да яде. Е това е, експертите си знаят работата, часът е 20:00, а Тео спи. Това не е било досега.

И явно няма да бъде, след малко се чува шум от леглото, мрънкане, проскърцване. Леко поглеждам, без да светвам лампата, за да не го събудя (вечен оптимист) – ХА-ХА. Две сини очета ме гледат, а долната устничка е готова да затрепери всеки момент и да се разплаче. Вдигам го – оригвало му се е, егати и късмета. Добре, ами сега – уж се наяде, а вече е с широко отворени очи. Озарява ме чудесна идея, още е рано, баща му си е вкъщи – нося му го, той започва люшкане, песнички. Мъжът ми заявява, че е невъзможно да го приспи и ми го връща – най-дългите 10 минути в живота му.

Усещам мокро, разрастващо се петно на рамото ми – Тео ми смуче блузата. Лъч надежда, може би е още гладен. Бързо сядам в леглото и му предлагам и другата гърда. Той с лека неохота захапва, но скоро се отпуска и сладко-сладко започва да се храни, очичките започват да се притварят и обръщат. Е, супер и даже е още рано (пак се сещам за експертите – печени хора ще излязат).

Тео се наяжда отново, ръчичките вече не шават, лежи си кротко върху мен, забил нос във врата ми. Ставам много внимателно, слагам го в леглото – не помръдва. Изнизвам се от стаята и влизам с танцова стъпка при мъжа ми и сядам до него. Започваме да си говорим, малко смях, целувки и се чувствам отново като човек, както се казва.

Радостта бързо угасва,  имаме повикване от спалнята. Следващият час минава бързо, аз го люшкам, мъжът ми го люшка, опитваме на нашето легло, после в неговото, пускаме му сешоара (дълга история, но с две думи – открихме, че сешоарът натиска магически бутон и Тео спира да плаче, когато го чуе), пеем си. Тео ритка с крачетата и ни се смее – и аз да бях на негово място, и на мен сигурно щеше да ми е смешно. Мъжът ми се изнизва по терлици, мие зъби и докато аз пея за 18535-ти път „Мила моя мамо“, забелязвам, че се е шмугнал под завивките.

Добре, вече е 22:00 ч., може пък Тео да е огладнял отново – сядам, слагам го на гърдата си и жънем успех. Малкият пак хапва (то едва ли има нещо много за хапване, но явно му е достатъчно). Отново се унася. Този път чакам 15 минути, след като се е нахранил, преди да станем, в случай, че му се оригва, и го слагам отново в леглото. Спи като ангелче, отивам да пия вода, после до тоалетната и се шмугвам под завивките и аз. Ах, че хубаво, затварям очи, отпускам се и чувам шум от креватчето – Тео се върти, все едно е кутре, надушило пържола, даже и малко скимти.

Решавам да действам бързо, преди да се е разсънил съвсем и скоростно му давам малкия си пръст на лявата ръка. Той биберони не признава, но пръста ми така го смуче, че не знам как не ми е паднал нокътят вече. Смуче ми пръста, хванал се е с ръка за главата, все едно си мисли – „Хайде, приспивай ме вече, умирам за сън!”. Засмукал ми е пръста на лявата ръка и леееко притваря уморените си очи. Седя наведена над леглото му с изкривена ръка и сериозно обмислям как мога най-безшумно да се измъкна и се моля да не ми се допишка точно сега.

Със свободната ръка си играя с телефона, за да се разсея от болката в плешката. Разбира се – форума за БГ мами! Там все ще има някоя друга мама, будна по това време. Да, бях права, подобен пост от друга будна мама. За половин час е събрала 381 харесвания и около 120 коментара – не съм сама. Зачитам се, приятно ме развеселява и минутите минават малко по-бързо, рамото ме боли, кръстът – и той, но май този път ще станат нещата. Една мама споделя за нейните два караконджула – напушва ме смях (ако се изсмея сега и го събудя, ще се самолинчувам).

Силата на смучене намалява, ръчичката му се отпуска – свободна съм, бързо под завивките! Това дете е решило да види дали може да ме разплаче тази нощ – точно 3 минути и Тео се нааква, и то как, трудно мога да повярвам, че такова малко човеченце може да издава такива звуци. Ставам и действам.

Гледам часовника, то си е 23:30 вече, дали пък….не, не може да бъде, но няма какво да губя, слагам го отново да яде. Малко след полунощ е, Тео вече е в леглото, а баща му е на третия си сън. Алелуя!

Драги експерти, моля, заповядайте вкъщи и приспете сина ми в 19:30 за нощния му сън, приготвила съм си пуканки и ви очаквам с нетърпение!

Разказ от поредицата „В малките часове“
Автор: Цветослава Христанова

Вижте още:

20 супер забавни снимки на спящи деца

С дете и без дете навън – 8 карикатури, показващи разликата

Отглеждането на деца – какво пише в книгите и каква е реалността

С три деца на море – изживяването в цифри

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: