Възпитанието на детето от 0 до 2 годишна възраст

малки деца възпитание

Доколко е добре да откликваме всеки път, когато бебето е неспокойно и кога идва моментът да приучваме детето към самостоятелност и спазване на правила? Дали гушканото в ранна възраст бебе се разглезва или напротив – става по-самостоятелно и уверено впоследствие? Как да подходим, когато бебето иска постоянно да бъдем до него? Какво да правим, когато малкият немирник върши бели, а все още не разбира кое е опасно и кое не? От каква възраст детето започва да проявява инат и капризи и кое ръководи поведението му преди това? Всички тези и още много други въпроси си задават ежедневно родителите на малки деца, несигурни кой път да поемат. В настоящата статия ще разгледаме как да отгледаме здрави и уверени деца, без да ги разглезим и през какви периоди преминава бебето през първите етапи от своето развитие.

През първите месеци:

В началото на своя живот бебето действа водено изцяло от своите инстинкти. То все още не е способно да разсъждава, да проявява желания и лично мнение. В моментите, в които то плаче или е неспокойно, поведението му е контролирано изцяло от  инстринкта му за оцеляване, който го насочва да търси внимание и близостта на възрастните, тъй като оставено самичко то не би могло да оцелее. Поради тази причина е безпредметно в този период да се тревожим, че може да разглезим бебето като го гушкаме и откликваме на неговите нужди. През първите месеци от живота ни с бебето най-доброто, което можем да направим за него е да бъдем до него винаги, когато е разстроено и неспокойно и да го даряваме с любов, близост и нежност. Само така бебето ще успее да се адаптира лесно и бързо към новия живот извън утробата, ще има спокоен и уравновесен нрав, ще спи и ще се храни добре и ще възприеме позитивна нагласа към света.

Ако сте до бебето си всеки път, когато то е неспокойно, то ще изгради в себе си представата, че светът е едно добро място, в което човек може да бъде щастлив и обичан. Обгрижваните в най-ранна възраст хора израстват с оптимистична нагласа към света, уверени и спокойни. Обратното, ако оставяте бебето да плаче самичко, смятайки че то се глези, ще оставите в него усещането, че светът е самотно място, където човек няма шанс да бъде обичан и нуждите му са без значение. Редица изследвания сочат, че напълно здрави бебета, оставени на отглеждане в детски домове, в които прекарват дните си самотно в бебешката кошарка без любящата прегръдка на мама, започват да проявяват изоставане в двигателното и интелектуално си развитие. Тези бебета са хранени добре и са полагани адекватни грижи за тяхната хигиена. Единственото нещо, което им е липсвало е гушкане, ласки и любов и тази липса е довела до нарушения в развитието им. Подобни наблюдения са накарали неонатолози, психолози и специалисти по ранно детско развитие да насочат вниманието си към фактор, често пренебрегван в миналото, а именно фактът, че здравословното развитие през първите месеци от живота на бебето изисква близък контакт, нежност и ласки.

Естестевно не бива да прекаляваме. Важно е, когото бебето е спокойно и няма нужда от нас. го оставяме и самичко, а не да го гушкаме постоянно.  За бебето е важно постепенно да придобива самостоятелност и увереност. Това ще стане, ако му дадем възможност постепенно да се учи да се заиграва самичко в моментите, в които е спокойно.

Защо някои бебета са по-неспокойни от други?

Поведението на бебето зависи не само от това колко го гушкаме, но и от вродения темперамент на бебето и начина, по който то е преживяло раждането и от емоциите на майката. Има бебета, които по природа са по-тревожни и неспокойни и такива, които са по-инертни, спокойни и невъзмутими. Има бебета преживели тежко раждане, които дълго след това имат нужда от успокояване и близък контакт и бебета изживели спокойно леко раждане, които не се нуждаят от толкова обгрижване и успокояване след раждането. Също така, ако майката е тревожна и непокойна, нейните емоции се предават на бебето и то също ще е по-тревожно и неспокойно в сравнение с друго бебе, чиято майка е уверена и спокойна.

Колкото и спокойно да е бебето, обикновено през първите месеци от живота си, докато свикне с факта, че вече не е част от тялото на мама, то има нуждата да усеща често сърцето й до своето, за да се чувства в безопасна и защитена среда. В този период спасение за много родители е носенето на бебето в слинг, така че бебето да се чувства спокойно и ръцете на мама да са свободни, за да може да се занимава тя с работата и личните си занимания. В слинга бебето заспива бързо, коликите се успокояват, стимулира се сукателния рефлекс и можете да кърмите дискретно, където и да се намирате.

След шестия месец до около две годишна възраст:

През втората половин година от живота си бебето става все по-самостоятелно. Все по-умело борави с ръцете си и може да хваща предмети, да се претъркаля и да достига самостоятелно до играчките без да разчита на друг да му ги подава. Постепенно бебето започва да пълзи, да се изправя и да прави крачки. Развива се и умението на бебето да общува, като то все по-добре разбира езика, на който говорят околните и се опитва и то да изразява себе си с кратки думи и жестове. Ако сравним едногодишното дете с новороденото с изумление ще оценим колко дълъг път е изминало бебето за една година – от напълно безпомощно вързопче то се е превърнало в малко човече, което се движи самичко, общува и играе.

Паралелно с придобиването на самостоятелност и нови умения е важно да започне и процесът на отделяне на детето от мама. Докато през първата половин година е важно да откликваме на всички нужди на бебето, защото то е напълно безпомощно без нас, то през втората половин година бебето вече не е така безпомощно и може само да борави с различни предмети, да се движи, да играе и да общува. Ако досега бебето е било залепено за мама и е свикнало тя да бъде постоянно край него, сега е добър момент то да се научи макар и за кратко да се забавлява самичко. Има бебета, които по природа са по-самостоятелни и сами ще открият, че могат да се забавляват и да изследват света сами и няма постоянно да търсят присъствието на мама. Има обаче бебета, които са силно залепени за мама и не желаят да се отделят от нея.

жестове детеПри този тип бебета е важно с много любов, търпение и разбиране да насърчаваме самостоятелните заминамия. В началото те ще бъдат съвсем кратки и бебето ще търси присъствието на мама, но ако всеки път, когато бебето се заиграе, вие се отдръпнете, то постепенно ще свикне с факта, че не може да сте постоянно до него и няма нищо страшно, ако не ви вижда непрекъснато до себе си. За да натрупа бебето увереност и да започне постепенно да играе самичко е важно всеки път, когато ви потърси да откликвате и да идвате при него. Не бива да го оставяте да плаче самичко. Това само ще го изплаши и ще го направи още по-неуверено и несамостоятелно. Ако всеки път, когато бебето ви потърси, вие дойдете при него и му покажете, че сте тук и всичко е наред и му предложите интересна игра, която да ангажира вниманието му, то постепенно ще видите, че бебето ще се научи и самичко с времето да си измисля игри и ще започне да ви търси все по-рядко. Когато ви потърси, елате при него, но не бързайте да го гушкате и утешавате по бебешки, а вместо това измислете игра, която първоначално може да играете заедно, а след няколко минутки, когато бебето се успокои и се отдаде на играта, Вие можете незабелязано  да се оттеглите и да го оставите да играе самичко. В началото не очаквайте чудеса. Колкото по-малко е бебето, толкова по-кратки ще бъдат игрите, преди да му омръзнат и да потърси отново мама. В началото на всеки няколко минути, то ще ви търси и ще се наложи постоянно да притичвате и да го обгрижвате. Ако обаче проявите постояннство и подходите с разбиране и любов, с времето бебето ще започне да се заиграва за все по-дълго време, игрите му ще стават все по-интересни и задълбочени и все по-рядко ще търси Вас.

Естествено, не всичко е игра и изграждане на самостоятелност. Дори порасналото бебе има нужда от гушкане, кърмене и успокояване в прегръдките на мама. Наблягам на игрите като метод на общуване и изграждане на самостоятелност, защото много родители допускат грешката да бъдат любящи и откликващи през първите месеци и пропускат да забележат, че с развитието на двигателните и умствените си умения, бебето вече може да бъде успокоявано и чрез игри и забавления, а не само с гушкане. Често родителите продължават да общуват с вече порасналите си бебета основно чрез гушкане и “дондуркане”, а след това се оплакват, че “Уж като го носим ще стане самостоятелно, но ето че отгледахме едно разглезено дете, което иска постоянно на ръце”. Не гушкането е довело до това така наречено “разглезване”, а фактът, че родителите са продължили да се отнасят към вече порасналото си бебе като към пеленаче и да го носят постоянно дори, когато то вече е било способно да пълзи и да ходи самостоятелно, вместо да се опитат с игри и забавление да насърчат детето да развива своята самостоятелност.

До около две годишна възраст основния похват, чрез който можем да успокоим бебето, да му покажем кое е добро и кое не е чрез метода на играта и отвличане на вниманието. До две годишна възраст бебето е твърде малко и мозъчето му е все още незряло, за да разбере правилата, които се опитваме да наложим и да се съобрази с тях. Бебето не знае кое е правилно и кое не, кое е възпитано и кое не, кое е опасно и кое не и дори да запомни, че някои неща са забранени, то ное може да разбере защо са забранени и има вътрешния подтик да нарушава правилата именно, защото не ги разбира. То е един малък любопитко, който иска да ходи и пипа навсякъде и всичко буди неговия интерес. В тази възраст е не само безпредметно, но и много вредно да налагаме волята си чрез наказания, заплахи и караници. Бебето е твърде малко за подобни похвати. Вместо това, когато бебето прави нещо опасно или неприемливо за Вас на игра му предложете друго, по-добро занимание, което ако бъде предложено по интересен и игригуващ начин, веднага ще накара бебето да забрави предишното нежелано занимание.

Добре е и да говорим на бебето, макар, че то не всичко разбира. Когато говорите на бебето клекнете долу на неговото ниво, така че да го гледате лице в лице, а не от високо и спокойно обяснете, че това, което прави е опасно с прости разбираеми за малкото човече думи. Обяснете на детето защо не му позвлоявате да лапа камъни, да удря другите, да пипа в контакта, да изскача само на улицата, но не разчитайте, че то ще разбере изцяло думите ви и ще се вслуша в тях. Важно е да говорим и да обясняваме на децата кое е добро и кое не още от най-ранна възраст, за да поставим така началото на диалога между нас и да стимулираме малкото мозъче да мисли. Докато бебето стане достатъчно голямо, за да може да се съобразява с правилата обаче,  всеки път, когато то върши нещо опасно и нередно по нежен и щадящ начин можем да се намесим, като бързо намерим нещо интересно, с което да отвлечем вниманието на немирника и да го насочим в по-конструктивна посока. Запомнете, че не води до добри резултати да укорявате бебето, да му се карате и да се дразните на поведението му. То е още малко и ако върши нещо нередно, не е нарочно. Сега то опознава света и ако му се карате, то ще усети, че не го харесвате, ще се настрои негативно спрямо вас и няма да има никакво желание да ви слуша. За да ви слуша детето има нужда да вижда, че сте на негова страна и го обичате, каквото и да се случва. Когато укоряваме детето за неща, които са извън неговите способности, освен неприазън към нас, детето развива и комплекс за малоценност, вярвайки, че вероятно в него има нещо дефектно и ненормално, щом не е способно да отговори на изискванията на мама. Дори да сте ядосани или  притеснени от действията на детето, преди да говорите с него, поемете дълбоко въздух и се подсетете, че това е малкото ви безценно съкровище и то ви обича точно толкова много, колкото и вие него. Като по-големи и по-мъдри вие можете да му помогнете да поправи поведението си без караници и без назидателен тон, като му обясните спокойно, че това, което прави е опасно и като измислите нова вълнуваща игра, която да спечели вниманието му.

Ако спазвате този подход на гушкане и близък контакт през първите шест месеца и след това постепенно приучване към самостоятелни игри и прилагене на метода на отвличане на вниманието, когато детето върши бели, ще дадете на детето си здрава основа, на която то уверено ще гради живота си по-късно като възрастен.

Автор: Нели Василева-Стефановa,
детски психолог и специалист по ранно детско развитие.  info@babysling-bg.com

Вижте още:

9 вълшебни израза, които улесняват възпитанието на децата

Майчината прегръдка и значението й за бебето

Заекването при децата – причини и решения

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: