Защо е полезно да научим детето си да готви?

Трябва ли отрано да започнем да учим детето си да готви? Ще му бъде ли необходимо това умение? Или може би въобще няма да му се наложи в далечното бъдеще? Възможно ли е докато детето порасне да дойдат такива времена, в които вече никой няма да готви домашни ястия?

И все пак…. Въпреки тази възможна картина на бъдещето, е много важно да учим децата си да готвят. Защото когато човек има определено умение, той има и свободата да избира. Ако научим нашия малчуган да готви, когато порасне той ще може и да си приготви нещо за ядене сам, и да хапне някъде на ресторант. А няма нищо по-хубаво от това да имаш избор.

Като говорим за готвенето, можем да направим една далечна аналогия с обувките. Защо да учим сина си или дъщеря си да си връзват връзките, след като можем да им избираме и купуваме само обувки с велкро лепенки или с ципове? Но, ако помислим малко – когато детето ни умее да си връзва връзките, то може да си избере каквито си иска обувки. Ако може да се справи само с „лепки“, тогава изборът му ще бъде много по-ограничен.

Като показваме и изграждаме у хлапето си определено умение, ние, родителите, разширяваме границите на неговия избор, осигуряваме му свобода. Защото човек, който е овладял дадено умение, се чувства уверен в себе си. Осъзнаването „Аз мога да правя това“ влияе добре на самочувствието и повишава самооценката на детето, а впоследствие – и на възрастния.

Но да се върнем на готвенето…

Ако например нашият тийнейджър е сготвил сам супа дори един единствен път, в неговия списък с полезни житейски умения вече е включено „Аз мога да правя супа“. И колкото повече такива „Аз мога да …“ се натрупват в актива на детето ни, толкова по-уверен човек ще израсне то. Мисълта, че ако попадне в ситуация, в която ще му се наложи на практика да приложи умението, което има още от малко, е много важна и дава сигурност.

Понякога нашата родителска суета се проявява във фрази като „Децата са толкова привързани към мен! Направо не могат и ден без мен.“ Привързаността е хубаво нещо и в днешно време все повече обръщаме внимание на нейното формиране. Но знаем ли по какво се различават привързаността и зависимостта? Привързаността означава – „с теб се чувствам добре“, а зависимостта означава „без теб се чувствам зле“. Ето защо, ако майката каже „те не могат и ден без мен“, по-скоро става въпрос за зависимост, отколкото за привързаност. „Без мен децата ще умрат от глад, дори и ако хладилникът е пълен“ – това е зависимост. Но ако дъщерята след 20 години прави на своите малчугани „баницата на баба“ по стара семейна рецепта, която се предава от поколение на поколение – това е привързаност.

Всъщност, когато учим детето си да готви, ние намаляваме зависимостта, но подсилваме привързаността помежду ни като правим нещо заедно.

За уроците в готвенето е много важно да не пропуснем точния момент. Не трябва да отблъскваме хлапето с изречения като „Дръпни се, готвя. Не ми пречи.“ Трябва да започнем да учим нашия малчуган да готви, когато прояви интерес да бъде заедно с нас в кухнята, когато му стане интересно да правим нещо заедно и когато той иска да ни подражава. Ето защо месенето на тесто заедно, оформянето на сладки или курабийки не само развива фината моторика при мъниците, но и заздравява емоционалната връзка родител-дете. Когато хлапето ни е в предучилищна възраст, спокойно можем да му дадем да рендоса морков за супата, да обели варените яйца или да разбърка салатата, като, разбира се, през цялото време го наблюдаваме.

Постепенно чрез усвояването на различни готварски умения, чрез все по-уверено поведение в кухнята, детето се превръща от помощник-готвач в главен готвач. С течение на времето хлапето ще се научи да приготвя цяло ястие само – от начало до край. И тогава си представете как лицето му ще светне от гордост, защото е направило закуска за цялото семейство.

Естествено, първото му самостоятелно ястие – неговият дебют, трябва да бъде нещо по-простичко за приготвяне.

Простите ястия, освен че стават много бързо, имат и друго важно предимство – детето ще се научи как да ги приготвя много по-лесно. А и ако кулинарните умения на мама могат да се сравняват с тези на гениален готвач, как хлапето въобще ще достигне нивото й? В такъв случай всичко, направено само с усилията на мъника, ще бъде по-лошо от ястията на майката. Това не трябва да става, за да не се получи обратният ефект и детето да се демотивира. Тогава, колкото и да го убеждават родителите му, че сготвеното от него е също много хубаво, то няма да повярва. Ето защо най-добре ще бъде възрастните, които учат малчугана да готви, да редуват по-прости ястия с по-сложни. Когато детето започне от по-простото и постепенно върви към по-сложното, това ще бъде основата, от която кулинарното му майсторство тепърва ще расте.

 

Автор: Анна Бикова – психолог, педагог, блогър, писател и майка на две момчета
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

Занимания по метода „Монтесори“, свързани с грижата за дома

Какви домашни задължения трябва да имат децата от 3 до 7 години?

Научете децата да ценят парите и да ги разпределят правилно. Ето как:

6 идеи за вкусни и полезни следобедни закуски за малки и големи

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK