Да позволим на детето да порасне – или как прекаленото обгрижване съсипва децата

разглезване дете roditel.bg

– Иване, прибирай се веднага!
– Защо, гладен ли съм?
– Не, спи ти се!

Случвало ли ви се е да срещнете четиридесетгодишни оплешивяващи чичковци, които макар и отдавна да са сменили ританките с костюм и вратовръзка, все още са под постоянното наблюдение на любвеобилната майчица? Желязната хватка на мамчето ги предпазва от всичко: от вземане на решения, неподходящи приятели (и приятелки, естествено), грижи, отговорност…

Не знам за вас, но аз съм имала такива срещи.

Външно всичко може да изглежда много прилично: синът е обут и облечен, може дори да е направил кариера. Добре гледан (ако живее с мама). Понякога дори има свое семейство, но се жени достатъчно късно. Съпругата по всяка вероятност също е намерена от родителката. Но не е реално да се намери „клонинг на мама”.

Защо да мисли със своята глава, да анализира, да прави изводи, да си поставя цели, да взема решения, да носи отговорност за някого? М-ма зна-е по-доб-ре!

Розовобузото момченце се превръща в пъпчив тинейджър, след това във върлинест младеж. Минават години, дори десетилетия. А тези майки все не се сещат да пуснат „ненагледното чедо” в самостоятелния живот. Тотален контрол. Всепоглъщаща любов. Не им идва на ум, че децата се раждат, за да изживеят СВОЯ живот.

„Децата са хора, които са ни дадени за известно време и от нас зависи тяхната вяра в себе си и любовта им към света”, пише Мария Монтесори.

Обърнете внимание, дадени са ни за много кратък срок. И през това време пред родителите стои огромната задача да ги научат да живеят самостоятелно и да носят отговорност за себе си, за своите действия и постъпки. За своя живот. За своите близки. Ние, родителите, можем само да им помогнем това.

Кога да започнем?

Колкото по-рано – толкова по-добре! И, забележете, колкото по-рано, толкова по-леко и по-естествено ще е за детето. Тайната е проста: това трябва да се прави навреме. И не трябва да чакате пълнолетието. Просто в един момент тригодишното дете ще ви каже магическата фраза. Внимание, бъдете готови – ще ви каже „Аз сам!”. А това значи, че започва да осъзнава себе си като личност. Монтесори призовава да не изпуснем този изключително важен момент в неговия живот. Девиз на нейната система са думите „Помогни ми да го направя сам”.

Самообслужване

И така, най-важната фраза е произнесена. А това означава началото на главния етап в живота на детето. Често пъти тази фраза ни хваща неподготвени. Или ние не й отдаваме нужното значение. Защото сега детето ще поиска да прави много неща само. Не го спирайте. Не го подканвайте. Въоръжете се с търпение.­

Например един ден детето ще поиска да се закопчае. Копчето предателски ще се плъзга, няма да влиза в илика, пръстите няма да го слушат.… Стоп, не бързайте да му помагате. Наблюдавайте. Хвалете. Подкрепяйте: вече си голям!

Скоро ще забележите, че детето е започнало да копира вашите действия. Бъдете внимателни. Те копират всичко – и доброто, и това, което ние може и да не харесваме у себе си.

Искаш да измиеш чашката като мама? Заповядай! Само че скъпият сервиз не става за тази работа. Канчето може. Да переш като баба? А защо не. Няколко носни кърпи и леген – и готово. Интересно, защо наоколо има толкова много вода? Няма страшно, лесно ще я изтрием! Детето може да го направи, просто трябва да му се покаже как.

Често родители скептици ми задават въпроси: да пере на две и половина-три годинки? Да мие чаши? Да полива цветя? Глупости. Малък е още! Като порасне, тогава.

Уви, уникалното време, когато малчуганът прави всичко това сам и с огромно удоволствие, ще бъде безвъзвратно пропуснато! Ще си спомните думите ми, когато порасналото отроче след няколко мамини напомняния с изражение на „вселенска мъка” ще тръгне да си мие съдовете: „Писна ми от тия дъртаци!”.

Има ли друг вариант? Разбира се – на игра, без видими усилия, с огромна радост детето усвоява и затвърждава навици, които ще му бъдат полезни в по-нататъшния живот. То си чисти обувките, мие си чашката, умее да пере, обича да помага в домакинството, грижи се за цветята… То е на… три години. Или на пет. Или на шест, но още не е на трийсет и даже на шестнайсет. Какво от това? Та то искрено иска да го прави!

Не бъдете слуги!

Някои майки и грижовни баби съзнателно се опитват да удължат „безгрижното детство” на своето чедо и го предпазват от всякаква домакинска работа. Не бъдете слуги на своето дете! Не му поставяйте ненужни препятствия, когато е готово да експериментира и опитва, да показва совите способности и да изпробва предоставените му възможности, заявявайки: „АЗ САМ!”

Из книгата „Чудото Монтесори“ на Елена Тимошенко,
предоставена с любезното съдействие на Издателство Асеневци

Вижте още:

Съвременната родителска обич – как възпитаваме разглезени деца

Възпитание, дисциплина и въвеждане на правила по метода Монтесори

Как да възпитаме самостоятелно и уверено дете

5 ползи от детската градина

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: