Денят, в който със съпруга ми си разменихме ролите

Беше малко след като родих третото си дете, когато чух съпруга си да използва израза „Направо съм емоционално изцеден“ след като се прибра от работа… и когато го каза, прозвуча наистина драматично. Първосигналната ми реакция беше да се пошегувам и да го поставя на място. Да, признавам си, това ми се искаше да направя, но не бързайте да ме съдите, че щях да постъпя жестоко с него.

Причината, поради която тази незначителна фраза ме подразни и изнерви е, че зад думите „емоционално изтощение“ аз чух нещо съвсем различно. Това, което той каза, звучеше в моите уши така: „Наспах се 8 часа без прекъсване, цял ден си седях в офиса, обаче въпреки това се чувствам изморен и си намирам повод да кажа, че нямам енергия, така че продължавам да бъда изтощен. И то емоционално.“ По това време аз бях с новородено бебе на ръце, което беше стояло будно цяла нощ, но нямах време за емоционално изтощение, защото бях прекалено затормозена психически, за да забележа, че не са ми останали никакви емоции. Та затова и не проявих съчувствие към мъжа ми. Ама никакво.

Докато един ден със съпруга ми не си разменихме ролите.

Беше големият ден на моето връщане на работа като брачен консултант и семеен терапевт. Графикът ми беше плътно зает с 8 от моите клиенти и денят започваше точно, както си и мислех. Момчетата крещяха на входната врата, когато тръгвах. Съпругът ми държеше тъжното бебе и ми махна за довиждане с отчаяна полуусмивка. Срамувам се да си призная, че в онзи момент си помислих: „Забавлявай се, мили. Е, сега ще видиш колко е лесно да си майка.“

С тези мисли в главата тръгнах към офиса, за да прекарам един спокоен ден. Когато чух първите ми клиенти да влизат, се почувствах изпълнена с енергия и ги поздравих. После – следващите и тези след тях. И така до 7:00 часа вечерта, когато установих, че се чувствам изцедена. (Но не емоционално, разбира се.) През цялото време си проверявах телефона в очакване да получа отчаян SMS от мъжа ми. Но такъв изобщо не пристигна. Бях сигурна, че той просто се опитва да скрие от мен стреса.

Накрая си тръгнах от офиса за вкъщи, където очаквах да заваря голям хаос. Но за моя изненада, когато отворих входната врата, не ме посрещнаха плач и викове. Вместо това, всичко си беше тихо и спокойно. Съпругът ми беше пуснал музика и момчетата танцуваха.

В този момент моето желание да покажа надмощие в играта на „Кой го може по-добре?“ със съпруга ми надделя и реших, че в никакъв случай няма да показвам и за секунда колко съм уморена.

  • Е, как беше денят ти? – попита той.
  • Направо невероятен. Чувствам се тооооооолкова добре! – отвърнах аз.
  • Наистина ли? Това е чудесно. Уморена ли си? – продължи той.
  • Въобще не. Дори се чувствам изпълнена с енергия – отговорих. – А при теб? Как беше бебето? Разсърди ли се, че ме няма?
  • Ами не. Изпи 2 пълни бутилки с мляко и спа три пъти днес. Направо беше чудесен. Сега пак спи.
  • Браво, това е супер. В кухнята ухае страхотно. Какво готвиш? – попитах аз.
  • Правя пържоли със специален сос от синьо сирене. Има също и задушени аспержи с любимия ти сос. А във фурната се пекат шоколадови сладки.

Когато каза това, забелязах, че му липсваше само една готварска престилка, за да заприлича на перфектната домакиня в мъжки образ, но не издадох чувствата си на раздразнение и удивление едновременно. Вместо това попитах:

  • А как ти хрумна да готвиш?
  • Ами нямаше с какво друго да се занимавам и реших, че ще бъде добра идея да сготвя. Така че натоварих момчетата в колата и отидохме да напазаруваме.

Наум си казах: „Е, стига толкова, многознайко. Поне ми остава успокоението, че за момчетата все още съм „пчелата майка“ в кошера.“ Същите момчета, които влетяха в стаята и се насочиха право към мъжа ми, все едно мен ме нямаше.

Когато седнахме да вечеряме, съпругът ми ме разпитваше как е минал денят ми и аз установих, че ми беше много трудно да си събера мислите и да формулирам изречения. И за първи път в живота ми не ми се говореше.

  • Скъпа, питах как беше работата? Нещо май се отнесе нанякъде?
  • А, извинявай. Не, не съм се отнесла. Добре беше.
  • Наистина ли? Държиш се малко странно? Всичко наред ли е?
  • Да, разбира се. Чувствам се идеално. Просто не знам какво да ти разкажа за днешния ден.
  • Добре тогава, мислех си да изкъпем момчетата и след това да гледаме някой филм. Какво ще кажеш? – предложи той.
  • Да, добре звучи – отвърнах аз и пак се отнесох.

Тогава съпругът ми се засмя и каза:

  • Просто си признай, че си изтощена от работата и единственото, което ти се иска, е да си легнеш.
  • Въобще не е така. Не ми се спи, не ми се иска да си почивам. Ти си този, който би трябвало да е уморен, защото си бил цял ден вкъщи с децата.

Но всъщност направих точно това – легнах си, докато мъжът ми приготвяше децата за сън. И както си лежах в леглото уморена, изтощена, се чудех какво ми става.

И тогава ми просветна! Бях емоционално изцедена.

В този момент някак ми се прииска да се подиграя сама на себе си и да се сложа на място. Обаче бях прекалено уморена от дългия ден, за да го направя.

 

Емпатия. Разбиране и съчувствие. Умеете ли ги? Проявявате ли ги? Намирате ли време да се поставите на мястото на другия, на вашия партньор в живота? Независимо дали сте този, който гледа децата вкъщи, или този, който ходи на работа всеки ден. Аз съм терапевт и емпатията и разбирането са сред нещата, на които се обучаваме. И в практиката ми винаги съм смятала, че съм добра точно в това. Но по отношение на съпруга ми май не проявявам достатъчно разбиране и съчувствие. Казвам, че се поставям на негово място, обаче ми е много по-удобно да си стоя на моето място.

А да се поставим на мястото на другия, колкото и да е трудно, ни помага да оценим нещата, които имаме. И да променим нещата, които не харесваме. И да казваме „благодаря“, когато трябва, дори и да не ни се иска да си признаем, че сме благодарни. Но ако го направим, ще зарадваме другия. А когато проявяваме емпатия и разбиране, много вероятно е и ние да ги получим.

 

Няколко седмици след моя дълъг работен ден, докато тичах по разни задачи, а съпругът ми беше вкъщи с децата, получих SMS от него: „Да гледаш 3 момчета си е трудна работа“. „Да, трудно е“ – написах аз. И втори SMS от него: „Кога си идваш?“. Нямаше нужда да ми го пише. Знаех как се чувства тогава, защото и на мен ми се беше случвало. Емоционалното изтощение.

И за първи път от много време, не ми се прииска нито да се пошегувам, нито да го поставям на място. Вместо това много исках да го прегърна и да го целуна.

 

Автор: Куин Кели, майка на 4 момчета, блогър, брачен консултант и семеен терапевт
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

Какво се случва, когато татко остане сам с детето (ВИДЕО)

Скъпи, майчинството не е ваканция

Как един баща припомни на мъжете, че е важно да уважават майките на своите деца

5 неща, които децата наследяват от бащите си

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: