Родителските капани и дисциплината при децата

дисциплина, дете, естествени последици, списание родител, родител.бгЧесто срещан родителски капан: излагане на последиците СЛЕД постъпката

Съществуват два капана, свързани с логичните последици и дисциплината, които се изпречват на пътя почти на всеки.

Първият от тях е да посочим последиците без предупреждение, след като постъпката вече е извършена:

„Това е, господинчо; връщаш се в количката”

„Достатъчно! Отнемам ти пазарската количка, защото не умееш да я буташ правилно.”

„Никакви пастели за теб; драскаш навсякъде”.

Да, във всичко това има логика, но детето не е получило информацията предварително, докато се е намирало в процес на взимане на решение дали да ходи или да тича, дали да бута пазарската количка внимателно, или да блъска хората с нея. Детето с пастелите може би щеше да избере да се придържа в границите на листа, ако е знаело, че избере ли да рисува по масата, би изгубило за цялата сутрин шанса да оцветява.

Често срещан родителски капан: неспособност да изпълним

Дочувам изпълнените ви с раздразнение протести: „Но аз му казах да не тича. Казах й да не драска. Повтаряла съм това хиляди пъти! Не слуша. По тази причина чета тази книга!”

Натякването и повтарянето представляват прекомерно внимание. Вместо това трябва да спазваме принципа на последиците. Именно това ви спира. Децата ни се учат от нашите действия, а не от приказките ни. Ако предварително им представим последиците и после не спазим правилата, показваме на децата ни, че не мислим сериозно онова, което казваме. Те стават „Глухи за мама”. И по-лошо, когато най-накрая решим да се захванем, те възприемат последиците като нелогично наказание. Детето си казва: „Хей, вчера каза, че ако тичам с пазарската количка, ще ми я отнемеш, но не го направи. Защо да вярвам, че днес ще се случи? Това не е честно”.

За да направим логичните последствия ефективни, трябва да репликираме качествата, които карат естествените последици да действат така безотказно, като бъдем едновременно последователни и безпристрастни.

Бъдете постоянни

Ако децата скачат на дивана, „природният закон” гравитацията ги учи, че могат да паднат и да си ударят главата. Така, но нека бъдем реалисти, не са тревожим за главите им, а по-скоро, че ще съсипят тапицерията на новия диван. (Прощавайте деца, главите ви са твърди, а материята на дивана – не толкова.) Не природният закон, свързан с прокъсването на дамаската, е онова, което ще ни помогне да научим децата си на дисциплина и защо не бива да скачат по дивана.

И така, как най-добре да научим детето си, че ако скача върху дивана с мърлявите си обувки от улицата, това ще повреди пружината за отрицателно време и диванът ще е съсипан, преди дори да сме направили последната вноска за него?

Ако мърморим и напомняме, рискуваме да научим децата си как да привличат вниманието ни по негативен начин, Вместо това бихме могли да създадем логични последици.

За да има ефект, налага се връзката между причината и резултата да бъде известна предварително и да спазваме правилата сто процента с последователност и без да съдим, като че е естествено последствие.

Ако желаем децата ни да научат, че диваните не са за скачане, тогава всеки път, щом започнат да скачат, трябва да ги сваляме на земята. Не само когато се чувстваме достатъчно енергични да станем, да отидем и да ги свалим на пода. Схванахте ли? ВСЕКИ ПЪТ. Все пак гравитацията не знае почивка и не оставя изпуснатата лъжичка във въздуха. Колко объркващо би било това?

Ако непрестанно мърморите и повтаряте за последиците, лошото поведение ще си остане. И вашето мърморене ще си остане. Ако сравним с течение на времето, общата изразходвана от вас енергия ще е по-малко, ако приложите правилно метода на логичните последици.

Откъс от книгата „Скъпи, провалих децата” на Алисън Шейфър от издателство „Колибри“

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: