Мамо, бъди щастлива, за да бъда и аз

майка, син, родител.бг

 

Всичко, което пропуснах да ти кажа.
Всичко, което ти пропусна да разбереш навреме.
Това, което научих и това, за което ти благодаря.

Мамо, бъди щастлива, за да бъда и аз…

Когато се сещам за детството си, в спомените ми изплува угриженото ти лице – толкова вглъбено в това да се бори, да изтърпява, да се жертва… Скоро прочетох някъде, че децата на нещастните родители трудно намират щастие. Вярно е, мамо, и ми се иска и ти да го знаеше. Помня как търпеше униженията и скандалите с татко, защото си мислеше, че трябва да се жертваш заради мен. Как се превърна в сянка и реши, че нямаш право на щастие, защото си майка. Урокът, който аз вече научих, е че децата попиват, както усмивката, така и тъгата на родителите си.

 

Не се опитвай да ме предпазиш от всичко – не е възможно, а и не е нужно.

Спомням си дните, в които не ме изпускаше от поглед и бдеше като орлица над мен. Също, когато не ми позволи да карам колело, защото се страхуваше, че ще падна и ще се нараня. Аз все пак се качих и наистина паднах, целият бях в синини и охлузвания. Но се научих да се изправям, да ставам, след това пак да падам и така калих волята и характера си.

И моля те, не ми глади ризата, защото имам нужда да се справям и без теб. Ризата е просто символ. Тя е моят символ на чистосърдечния ти стремеж винаги да бъдеш полезна, да направиш дните ми по-леки и да си насреща. За да науча своите житейски уроци, аз се нуждая от моя горчив опит, мамо.

 

Понякога ми липсваше усмивката ти

Имаше дни, в които беше толкова уморена, забързана и угрижена, че забравяше да се усмихваш. В тези дни ми липсваше онази твоя усмивка – изпълнена с толкова жизненост, вдъхновение и енергия и заразяваща всички наоколо. Иска ми се и аз да ти бях давал повече поводи да се усмихваш, но няма как да върна времето назад.

 

Не се мъчи да бъдеш перфектна майка. За мен си такава, дори и когато не си.

Дори и да не ти се вярва, ти си съвършена – със своите несъвършенства, слабости и страхове. Ти си моята майка- тази, която ми даде живот и на която дължа толкова много. Дни наред виждах как се опитваш да надскочиш себе си, защото смяташе, че не правиш достатъчно. Как работеше нощем, защото трябваше да ми осигуриш по-добро бъдеще, скъпо училище и куп неща, от които не съм имал истинска нужда. Днес искам да ти се реванширам, а дори все още не зная как.

 

Прости ми за всяка сълза

Дори и когато тръшвах вратата пред очите ти и ти казвах, че ми е писнало от теб и забележките ти – аз знаех, мамо. Знаех истината и това колко много те наранявам. И понеже ти винаги ми прощаваш, аз не си поставях граници. След всяка твоя сълза, аз също плачех вътрешно, макар и да ти изглеждах безразличен и студен. Прости ми, че бях неблагодарник, че си играех с чувствата ти и че ти казвам всичко това чак сега.

Обичам те, мамо.

Това е най-важното, което много ми се искаше да знаеш. По мой странен, егоистичен и закъснял начин ти си човекът, когото обичам с цялото си сърце и ти благодаря за това, което съм, за това, което си ти и за всичко което си направила за мен.

С обич,

Твоят син

Автор: SiMoNe

Списание РОДИТЕЛ – Roditel.bg

 

Вижте още:

„Подарък за мама“- трогателен разказ за неподправената детска обич

Докато си жива, мамо!

На моята дъщеря

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: