Диян Стаматов, 119 СОУ: „Едносменният режим е много по-подходящ за първокласниците“

Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет.
Повече от 12 години е директор на столичното 119-о СОУ „Акад. Михаил Арнаудов“. Преди това е ръководил 8-о и 150-о училище в София. В професионалния си път е бил още учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е бил зам.-министър на образованието.

 

– Г-н Стаматов, вече стартира приемът на документи за първокласници. Какво мислите за сегашните правила за прием в първи клас – предимството при тригодишна уседналост в съответния район справедливо ли е според Вас?

– Този критерий, който в момента се прилага в столицата, в 119 СОУ се прилага от 2009-а година насам. Още оттогава при нас се записват деца в зависимост от това дали уседналостта е до три или по-малко от три години. За мен това е разумният и правилен критерий, когато има неравномерно разпределение на ученици на територията на София. Реално в столицата има много училища, които са с малък брой ученици, а в същото време има концентрация на ученици в сравнително малък брой училища, каквито са централните или тези, които са възприети за т. нар. елитни гимназии. Поради тази причина в края на 2016 г. този критерий беше внедрен като водещ за цялата страна. За някои родители той най-вероятно изглежда несправедлив, а за други е съвсем уместен. Опредено критерият не е дискриминационен и отговаря на най-важното условие за децата и родителите им – а именно, да са най-близо до училището в района, в който живеят. Това позволява на учениците да се придвижват по най-удобния начин, без използване транспорт.

 

– Колко ще бъдат паралелките в 119 СОУ, в които предстои прием на първокласници?

– На този етап работим в посока пет паралелки, като се опитваме през последните три години плавно да намаляваме броя на паралелките с по една с цел след известно време да минем на едносменен режим, както и да се опитаме да не създаваме социално напрежение на голяма част от родителите, които очакват да бъдат записани тук.

 

– Какви са предимствата на едносменния режим според Вас?

– Предимствата са много. Най-вече чрез него се позволява едно по-разумно започване на началото на учебния ден – не както в момента в 7.30 ч., а час и половина по-късно. Освен това, този едносменен режим благоприятства възможността за по-гъвкаво прилагане на учебното време с разпределение на часовете така, че да има повече от едно големи междучасия, а не както досега, когато междучасието е само едно. Така почивката на децата ще бъде по-гъвкава и съобразена с техните потребности. От друга страна, едномсенният режим позволява на учениците да имат много повече свободно време за занимания по интереси или кръжоци в следобедните часове, които при двусменния режим не могат да бъдат реализирани поради голямата заетост на класните стаи. Не на последно място – това води и до по-добрата концентрация на учениците, тъй като успяват да се наспят по-качествено.

 

– На 6 или на 7 в първи клас? Какво показва Вашият опит относно готовността на децата да направят преход от детска градина към училище, който не винаги е лесен?

– Закованата рамка позволява родителят да прецени кога да се случи тръгването в първи клас – дали да е на 6 или на 7. От гледна точка на практиката – твърде малък е броят на учениците, които започват първи клас на 6 годни. Например, през настоящата учебна година в нашето училище няма нито едно дете, което да е започнало на 6, а миналата година имаше само едно. Колкото до адаптацията – тя е доста индивидуална и не е възрастово определена. До края на декември обикновено децата преминават плавно адаптиране от градина към училище, режимът им се променя. В началото на януари те вече успяват да придобият навици, които да са адекватни за първи клас.

 

– Сред много родители е налице тезата, че що се отнася до началното образование е далеч по-важен изборът на учител, а не на самото училище. Вие какво мислите за това?

– Определено е така. Изборът на учител е може би най-важният и значим избор, като до голяма степен синхронизацията на двата характера – на детето и на учителя, е от водещо значение, за да се получи добрата адаптация и да се постигнат нужните резултати.

– Но все пак – този избор не е ли много трудно постижим с оглед на сегашните изисквания за уседналост?

– Да, при критериите за уседналост тази възможност клони към нула. Затруднението идва и от факта, че разпределението на децата се случва след като бъдат окончателно приети. При нас, например, обикновено се съобразяваме с обстоятелството децата, които са били от една и съща група в детската градина, да бъде записана в един и същи клас. Това подпомага адаптацията на първокласниците. Много е трудно обаче синхронизирането с желанието на родителите, ако те имат предпочитания към конкретен учител.

 

– Каква е политиката на Вашето училище по отношение на мобилните телефони и таблети в периода от 1-ви до 4-ти клас? И има ли начин децата да използват технологиите за образователни цели и в същото време да не стават зависими от този тип устройства?

– В рамките на учебния час, не само в началните класове, но и за всички ученици, използването на мобилни телефони и таблети за необразователни цели е забранено. Тези устройства се оставят в определено за тази цел място, като когато са нужни за учебния процес, те се използват. Колкото до зависимостта от тези устройства – за огромно съжаление, тя е съвременно явление, което не е възрастово обусловено и е характерно, както за малките ученици, така и за големите.

 

– Все още ли е актуална темата за тежките ученически раници на първокласниците и възможно ли е пълното дигитализиране на учебния материал?

– Проблемът с тежките ученически раници за първокласниците е решен и вече не мисля, че е на дневен ред. От тази учебна година плавно, но стопроцентово, всички ученици от първи до четвърти клас разполагат с шкафчета, в които те могат да оставят своите принадлежности, било то учебници, гуменки, бутилка с вода и т.н. Що се отнася до пълната дигитализация – истината е, че страната ни е разделена на две крайности – в едната е налице добра образователна система и там дигитализацията е възможна, реална и обозрима в близко бъдеще. В другата крайност са учениците от т. нар. „уязвими групи“, където първо трябва да се разрешат елементарни битови и социални проблеми и чак тогава да се мисли за дигитализация. Ако говорим конкретно за 119-то училище, дигитализацията вече се случва, макар и постепенно, а стопроцентовото преминаване към електронни учебници до голяма степен зависи от политиката на държавата.

 

– Разкажете ни за 119 СОУ, което е известно със своите иновативни подходи. Какво прави Вашето училище различно от останалите и на какво държите Вие като негов директор?

– Това вече е наистина труден въпрос, защото самият аз мисля че правим стандартното, което се очаква от всяко едно училище, а в крайна сметка се оказва, че сме доста по-иновативни и много крачки напред в сравнение с други училища. Казвам го и заради факта, че като участник в иновативните комисии на национално ниво, виждам предложените иновации на учителите в страната и за голямо съжаление, понякога изпитвам известна доза разочарование и неудобство, чувайки какви практики се считат за иновативни.

В 119 СОУ има голямо разнообразие от дейности с включване на всички възможни съществуващи иновативни подходи. Всеки един от колегите използва това, което сам прецени. Смятам, че най-значимата иновация, която е налице в 119 СОУ и на която аз много държа, е свободата, с която всеки един колега може да се похвали. Тази свобода е факт по отношение на избор на метод на преподаване, на комуникация с родителите, за начина на провеждане на часовете, какви материали и подходи ще се използват, какви методи на изпитване ще се прилагат и т.н.

 

– 119 СОУ стана популярно с това, че децата чистят, подреждат и метат класните си стаи, нещо, което знаем, че е типично за учениците в Япония. Как реагираха учениците и техните родители на тези инициатива?

– Да, това беше едно от нещата, които предприехме наскоро. Инициативата беше въведена в една от паралелките на третокласниците и беше приета еднакво добре, както от родителите, така и от учениците. За учениците това е по-скоро игра, в която те се забавляват, знаейки, че тази дейност отнема малко време, не е нещо, което ще ги напрегне и натовари. От друга страна почистването и грижата за класната стая не е форма на наказание и няма повод учениците да се чувстват ощетени. То е просто инициатива, чрез която да им е по-приятно в класните стаи и е нещо, което са направили самите те. Що се отнася до родителите – сто процента от тях подкрепиха идеята, защото до голяма степен децата правят същото нещо и вкъщи, просто в училище са ангажирани с групата и с класа.

 

Интервюто взе: Ася Георгиева, Roditel.bg

Вижте още:

На 6 или на 7 в първи клас? Ето какво смятат експертите:

Преходът от детска градина към училище – трудностите за един първокласник

Списък с необходимите покупки за първокласник

10 препоръки към родителите на първокласници

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ:

WP-Backgrounds Lite by InoPlugs Web Design and Juwelier Schönmann 1010 Wien