„Моля” и „Благодаря” – как да научим детето на учтиво общуване

учтиво дете моля благодаря

  • Искам сок!
  • Какво трябва да кажеш?
  • Мооооля.

Сигурно се чудите колко години ще ви се налага да напомняте. Защо децата с такава неохота пристъпват към тази толкова елементарна проява на учтивост?

Разберете проблема

Съпротивата срещу изричането на „моля” и „благодаря” е детският отговор на чувството, че постоянно им се натяква. Да си го кажем направо – прекалено често правим подобни дребни напомняния (наред с десетки други миниинструкции, засягащи различни детайли от всекидневието на децата). На тях им идва до гуша! Особено ако връзката е по-скоро йерархична, отколкото равнопоставена. И изведнъж „моля” и „благодаря” престава да им изглежда като уважителна размяна на учтиви реплики. На дете, което се чувства на ниското социално стъпало , тя му звучи като упражняване на натиск. (Помислете: Искаш ли сок? Добре тогава, благодаря на висшестоящата сила, че ще ти даде.)

Също така помнете, че ние, възрастните, постоянно искаме разни неща, без непременно да казваме „моля”. Учтивостта се подразбира, когато знаем за някого, че притежава нужните добри маниери. Към децата обаче прилагаме по-висок стандарт. Все едно приемаме, че те по природа са по-невъзпитани

Решения:

Давайте личен пример: дръжте на собствените си добри маниери. Децата ще ви подражават.

Изиграйте галантен спектакъл. Упражнявайте добрите маниери по забавен начин. Организирайте чаено парти за плюшени мечета и кукли. Децата си умират за такива неща. Сложете си бели ръкавици, подгответе менюта, дръжте се преднамерено любезно. Това е чудесен начин да учите децата, без да ги поучавате.

Променете стъпките на танца си. Помнете, децата избират определено поведение, понеже очакват да извикат у вас предвидима реакция. Вашият първи порив, импулсът, типичната ви реакция, е наградата, така че когато без колебание сте готови да изстреляте: „А коя беше вълшебната думичка?”, знайте, че те точно това очакват да чуят. Направете каквото и да е, само да е различно то автоматичната ви реакция.

Хвалете ги, когато са добри. Когато детето каже „моля”, нека знае колко е хубаво, когато усилията биват оценяване.

Вслушвайте се в тона, не само в думите. Понякога „благодаря” се подразбира, само вие не го чувате. Не бъдете дребнави; искаме децата да разберат стойността на учтивостта, а не да повтарят като папагали формули на етиката за наша радост.

Откъс от книгата „Не, това не са глезотии”
на Алисън Шейфър от издателство Колибри

Вижте още:

20 важни неща, на които да научим детето си

Бебешки пубертет – какво се случва с детето през този период?

Мрънкането при децата – как да се справим?

Тръшкането при децата и четирите погрешни реакции на родителите

СПОДЕЛИ:Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Email this to someonePin on Pinterest

Е-MAIL АБОНАМЕНТ:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: