Прегръдката и невербалната комуникация като възпитателно средство

Понякога децата ви се нуждаят от помощ, за да се успокоят или да направят уместен избор. Обикновено това са моментите, когато са във властта на силни емоции. Както, когато вземете бебето в ръце, полюшвате го и го потупвате по гръбчето, за да успокоите нервната му система, така трябва да се опитвате да утешавате и по-големите деца. Думите вършат добра работа, особено когато валидирате чувствата на детето. Но най-сериозна подкрепа можете да покажете несловесно. Способни сме да предадем много информация, без дори да продумаме.

Най-въздействащият несловесен отклик често е съвсем непреднамерен: докосването и прегръдката. Поставете ръка върху ръката на детето. Притеглете го към себе си, прегърнете го, погалете го по гърба. Любящото докосване има силата бързо да разсейва напрежението.

Причината е, че когато почувстваме нечий любящ допир, в тялото и мозъка ни се освобождават хормони на щастието (като окситоцин), а нивата на стресовия хормон кортизол спадат. С други думи, докосвайки децата си, ние благотворно променяме химичните свойства в мозъка им.

Допирът е само един от начините да общуваме с детето си несловесно. Всъщност, ние изпращаме несловесни послания през цялото време. Помислете каква е обичайната ви поза, докато дисциплинирате детето си. Може би се навеждате над него с гневен поглед? Имате ли навика със страховит глас да нареждате: „Престани!“ или „Спри на мига!„. Този подход е в пълно противоречие с емоционалната връзка и няма да ви свърши никаква работа, ако желаете да успокоите детето си. Така само ще засилите негативните му емоции. Дори детето наглед да се успокои, то ще чувства всичко друго, но не и спокойствие. От страх ще скрие емоциите си, за да не ви разгневи още повече.

Когато ние реагираме със заплаха – посредством гневен поглед, страховит глас, заплашителна поза или жест (ръце на кръста, размахване на пръст и пр.), – детският вроден защитен механизъм ще бъде активиран в долните, по-низши части на мозъка. Когато обаче родителят предаде посланието „Не съм заплаха“, реактивната част на мозъка се успокоява и детето преминава в режим на обработване на информацията, която дава възможността за по-добър самоконтрол.

Но как да предадем на детето си посланието „Не съм заплаха“ в момент на силни емоции? Като се опитаме да установим емоционална връзка с него. Един от най-ефективните начини е да заемете незаплашителна поза.

ЕТО ЕДНА ПРОСТА ТЕХНИКА:

Много специалисти съветват да се снижим до нивото на детето, но всъщност един от най-бързите начини да му вдъхнем сигурност е да се снижим ПОД нивото на очите му и да отпуснем тялото си, излъчвайки спокойствие. Бозайниците често използват тази техника, колкото и странно да звучи.

Препоръчваме да я пробвате следващия път, когато детето ви е разстроено. Седнете или погледнете пода, за да сте под нивото на очите му. Дали ще се облегнете назад, ще кръстосате крака или ще отворите ръце, няма никакво значение – важното е езикът на тялото ви да говори за спокойствие. Вашите думи и неслсовесното ви послание ще се съчетаят, за да засвидетелстват вашата емпатия и готовността ви за емоционална връзка.

Несловесната комуникация е изключително мощно средство. Нещо толкова просто като една усмивка може да стопи разочарованието и да заздрави връзката ви с детето. Не се тревожете, че това ще го разглези – вашата позиция като родител и авторитетът ви няма да бъдат отслабени само, защото сте показали обич. Именно обичта е най-добрият начин да научите детето на дисциплина, правила и уважение.

В статията са използвани материали от книгата „Дисциплина без драма“ а Д-р Даниъл Сийгъл и Д-р Тина Пейн Брайсън, предоставена с любезното съдействие на Издателство „Хермес“